Когато парламентът вдигна съдебните такси за обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) от 6 до 900 пъти, ГЕРБ излъга хората, че целта е да се ограничат така наречените дежурни жалбоподатели. На гражданите беше пробутана съшитата с бели конци история, че имало едни лоши хора, които злоупотребявали с правата си и засипвали съда с безсмислени жалби. Тези хиперактивни елементи щели да бъдат усмирени с високите такси, а за останали парите не били съществени - все пак такса от 1700 лв. например не била кой знае какво - толкова била заплатата на служител във фирма или НПО.
ГЕРБ пропусна, че всяко едно обжалване - на данък, на административен отказ да се издаде скица или удостоверение за наследници, отива в административните съдилища и гласуваните от Народното събрание такси за втората инстанция са непосилни за голяма част от хората. "Това решение е единствено в полза на тиранията, на автокрацията и на административния произвол“, обяви адвокат Кашъмов от Програма "Достъп до информация". И никой от властта нито го опроверга, нито му възрази.
Лъжите на управляващите лъснаха
в проектобюджета на съдебната власт, за който като никога съдебната и изпълнителната власт плеснаха с ръце и се прегърнаха. И в двата проекта се набива на очи едно пълно съвпадение - предвидените приходи от съдебни такси. Те са 100 млн. лв., или с цели 20 милиона по-малко от тази година. Тоест и двете власти синхронизирано са се разбрали, че обжалванията драстично ще намалеят. А друга причина освен повишените касационни такси във ВАС трудно може да се намери. Какво по-голямо доказателство, че и правителството, и съдебната власт са сигурни, че ще се задейства бариерата срещу достъпа до правосъдие срещу произвола на държавата и администрацията й.
Поправките на ГЕРБ в Административнопроцесуалния кодекс ще сбъднат прогнозата на правозащитниците, че от тях ще пострадат всеки гражданин, средният и дребният бизнес. Единствените, които могат да спечелят, са хората във властта и гравитиращият около нея бизнес, които имат интерес да няма обжалвания и те да лапат апетитните обществени поръчки, да строят в защитени зони и да вършат безнаказано още куп безобразия. Депутати се застраховаха и като вкараха таксите със закон, а не ги оставиха в тарифата на Министерския съвет, където са сега. Така
отрязаха възможността на гражданите да ги атакуват пред съда
А уж административното правосъдие трябва да гарантира защитата на по-слабата страна срещу незаконосъобразните актове на администрацията.
Всъщност председателят на правната комисия - виден кадър на ГЕРБ, без притеснения признаваше, че скокът в таксите се прави точно с тази цел - граждани и неправителствени организации да не занимават съда с неволите си. Координираната акция на Висшия съдебен съвет и финансовото министерство обаче наистина впечатлява. Което освен за пъкления замисъл е доказателство и за пълната зависимост на кадровия орган на съдебната власт от правителството. Изумително е, че тази година го нямаше традиционния вой, че правителството нарушава конституцията, като не се съобразява с проекта на Висшия съдебен съвет. Нямаше ги апокалиптичните картини как през октомври догодина съдебната власт ще фалира, няма да има пари за ток и вода, камо ли за експертизи. Висшият съдебен съвет похвали проекта на финансовото министерство. Защото според него на съдебната власт от държавната баница се падат само с 65 милиона по-малко, отколкото сама си е поискала. И тази разлика може да бъде прежалена. Първоначално ВСС поиска 769 млн. лв., а Министерството на финансите предложи 666 млн. лв. После обаче проектът беше ревизиран и съдебната власт ще получи малко над 704 млн. лв.
Съдебната власт не реагира срещу скока на таксите -
думичка не се чу за това, но за сравнение феноменален беше отпорът й срещу опасността 10 000 души от администрацията й да останат без привилегията да вземат още две бюджетни заплати годишно за дрехи. Факт е, че правителството прокарваше поправката не със специални промени в Закона за съдебната власт, а подмолно, с проектобюджета. Поне не го направиха със закона за пчеларството, както се е случвало. Но и не ставаше дума за тотално орязване на парите за дрехи, а за намаляването им до 450 лв. И тук на сцената на бял кон се появи главният прокурор Сотир Цацаров. Който сам (а не с шефовете на двете върховни съдилища например или с представители на ВСС) се срещна с финансовия министър Владислав Горанов и проблемът изведнъж се реши. Парите за дрехи няма да бъдат пипани. 10 000 съдебни служители са готови да носят на ръце главния прокурор.
Същият главен прокурор, в чийто отчет за първи път тази година отсъстваше сумата, която институцията му е осъдена да плати по Закона за отговорността на държавата. Висшият съдебен съвет обаче не се вълнува от това, нито се трогва от призивите за прозрачност. А и защо да го прави - нали и той разчита на това, че данъкоплатците са щедри и с къса памет, точно както властта ги харесва. Когато ръцете им са вързани и да обжалват, няма пречка пред благоденствието и облагодетелстването на трите власти.
