Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер трябва да разбере с кого си има работа на Балканите и да престане да лъже. В София излъга, че България се е преборила с организираната престъпност и е постигнала големи успехи срещу корупцията на високо равнище и в реформата на съдебната система (вж. последните три мониторингови доклада на ЕК от 2017-2018 г.). В Румъния излъга на 10 януари, че "когато става дума за човешки права, за правова държава, за правов ред и борба с корупцията, не е възможен никакъв компромис, макар че ЕС е създаден чрез компромис".
Учудващо е, че за българския премиер Бойко Борисов имаше брюкселски компромиси с добавени бонуси, без да е отчел забележими резултати срещу престъпността. А за румънската премиерка Виорика Дънчила и нейния ментор Ливиу Драгня (председател на Камарата на депутатите, двойно осъждан), които заедно с целия румънски елит треперят от антикорупционната битка в страната, Еврокомисията била принципно безкомпромисна.
Г-н Юнкер, кога казахте истината - в София или в Букурещ?
Или излъгахте и на двете места? Изглежда, че е вярно второто. Ето какво се случи в четвъртък вечерта, когато румънските лидери заедно с ръководителите на европейските институции откриха тържествено 6-месечното румънско председателство на Съвета на ЕС? В театъра "Атенеум" в Букурещ бе празнично като в Народния театър "Иван Вазов" при откриването на българското председателство преди една година. Чуха се речи, заредени с много патетика и завоалирано съдържание. Цитирани бяха румънски дейци на културата, сочен бе примерът на румънски гимнастици и футболисти, за да се нарисува специфичен европейски образ на румънското председателство. Виорика Дънчила наблегна, че Румъния се е амбицирала да се представи в Европа с достойнство, което означаваше, че няма да се огъне под натиска на Брюксел да зареже курса си към реабилитация на висшите корумпета. Сиреч устремила се е да заприлича отново на България, която осигури непробиваема закрила на своята клептокрация.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (поляк), който преди година трогна публиката в Народния театър с речта си на български език, сега събра аплодисменти и от румънците, като им дръпна слово на румънски. Разчувствани от старанието му, те пуснаха снизходително край ушите си предупреждението му, че "онези в ЕС, които се мислят за силни, като играят извън приетите правила, грешат. Това означава слабост. А на онези, които работят упорито в защита на европейските ценности, на нашите свободи и права, трябва да кажа: продължавайте борбата". Словото на Туск се появи в пълен текст на сайта на румънското председателство. Не такава съдба имаше речта на Жан-Клод Юнкер.
Той бе цензуриран
Нещо повече, чисто и просто бе заличен. От неговото слово не излезе нито дума на сайта на председателството. Там дори не бе отбелязано, че той е говорил, макар и да имаше снимки, които показваха, че е присъствал в официалната ложа. Пуснати бяха речите на всички, включително и на заместник-председателя на долната камара на парламента Флорин Йордаке (който се появи, защото началникът му Ливиу Драгня нямаше очи да се покаже пред Европа), но не и речта на Юнкер. Може би това бе отмъщение за неговото съмнение, изразено точно преди Нова година, че Румъния ще се справи. Тогава той каза: „Мисля, че правителството в Букурещ все още не е разбрало напълно какво означава да поеме председателството над страните от ЕС. За да водите разумни преговори, вие също се нуждаете от готовност да слушате другите и твърдата воля да оставите собствените си желания настрана. Имам някои съмнения по този въпрос“.
Ето я тайната на успешното председателство, с което България толкова се гордее: "Готовност да слуша". Опърничавата Румъния не е склонна да играе ролята на фигурант и да остави Еврокомисията като фактически председател вместо нея. Изглежда, че тя иска да пробва силите си като временен лидер на ЕС, макар да й е за първи път като на България. При това положение не бива да очаква след 6 месеца благодарности, че е направила
"много успешно председателство"
Интересно е, че Юнкер бе цензуриран най-напред в София, но бързо му мина, щом видя, че правителството на Борисов е склонно да го слуша. Преди година на сайта на българското европредседателство "случайно" бе изтрит цял абзац от речта му в Народния театър. Тогава той каза: "През април 2005 г. в качеството си на министър-председател на Люксембург и ръководещ ротационното председателство на Съвета на ЕС, ако бях отказал да подпиша, нямаше да сте член (на ЕС). Така че бъдете благодарни, че бях в добро настроение". Това откровение потвърждаваше, че България е била приета по милост, и ако Юнкер и други "началници" не са били на кеф, нямаше да види ЕС. Цензурираният текст бе възстановен след няколко дни, за да не се разваля настроението на председателя на ЕС. Той оцени жеста и запази сърдечните си чувства към премиера Бойко Борисов, когото сочно целуваше при всяка среща пред камерите на журналистите.
При румънците едва ли ще се случи такъв обрат и затова са безпардонни към Юнкер. Вероятно при тяхното председателство ще наблюдаваме съперничество между Съвета и Комисията на ЕС.
Букурещ си мисли, че е в силна позиция,
защото през неговия мандат предстоят три важни неща и никой няма да го спъва: разделяне с Великобритания, избори за Европейски парламент и решителни преговори за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Насрочената за май среща на високо равнище в Сибиу, за която Юнкер се похвали като инициатор, според него "ще отвори нова глава в нашата обща история и ще даде истински перспективи" за ЕС. Но самият той не очаква румънска благодарност и отзивчивост, защото дори в тържествената атмосфера на откриването пусна горчива нотка: "През тези месеци Еврокомисията - която е приятел на Румъния, макар че някои в тази страна понякога се съмняват, - ще бъде както винаги на ваша страна".
Юнкер е с отслабващ авторитет не само заради "ишиаса", който се забелязва от всички европейски и световни лидери, но и защото му остават броени месеци на поста. Какво може да стори на румънците при своята безпринципност? Те вече дори не го агитират да спре Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), чрез който са под наблюдение в ЕС от началото на членството си заедно с българите. Юнкер можеше да направи това преди две години, когато Румъния отчиташе всекидневни резултати в борбата с корупцията за разлика от България. Вместо да раздели двете държави и да признае успехите на едната, той ги остави в обща кошница, с което ги убеди, че не държи на принципите и върховенството на закона. Стана нещо по-лошо. Юнкер започна да хвали България, докато засилваше критиката си към Румъния. Играта стана толкова нечестна, че насърчи реваншистите в Букурещ да поискат ревизиране на законите и амнистия за вече осъдените крадци. Фактически Комисията на Юнкер удари точно онези, които Туск призова: "Продължавайте борбата!" Неслучайно Флорин Йордаке си позволи на 14 ноември 2018 г. да покаже от трибуната на парламента средни пръсти с двете си ръце по адрес на Еврокомисията, след като бяха публикувани последните й доклади за Румъния и България. "Ще продължим въпреки цялата съпротива на Европейската комисия", заяви гневен той. По същото време от управленските среди в София излитаха радостни звуци, че Брюксел им отчита големи успехи.
А какво стана с историческите приоритети,
които другите държави трябваше да продължат след председателството на България? Удавиха се в Дунав, защото Румъния си измисли свои. Напразно австрийският канцлер Себастиан Курц увещаваше на 21 декември 2018 г. Виорика Дънчила да поеме щафетата: "Пожелаваме на вашето председателство да продължи нашата работа и се надявам да запазите приоритетите, инициирани от България и от нас, като например акцента върху Западните Балкани". Вместо това Букурещ реши да съживи т.нар. Източно партньорство, което означава да фокусира вниманието на ЕС отново към Украйна и Русия. Оттам нищо полезно за съюза няма да излезе, но доколкото в тази географска посока е и Молдова ("другата Румъния"), можем да разберем съображенията й. Утехата на Борисов е, че новата тройка, която застава начело на ЕС за следващите 18 месеца, е Румъния-Финландия-Хърватия. В нейните приоритети, очертани още в средата на миналата година по времето на австрийското председателство, бяха записани и Западните Балкани. Затова Дънчила обясни, че любезно ги оставя на хърватското председателство след една година. Ето как отминава световната слава.
