Стана ясно, че без "велико народно въстание" промяната вече е невъзможна. Ескалацията на напрежението вече е факт, мирните разходки с вувузели и плакати самоделки, опъването на палатки по кръстовищата и мятането на пъдпъдъчи яйца по фасадите на държавните институции отстъпиха място на директните сблъсъци с полицията. В София гледаме нещо, което не беше се случвало от онази зима на 1997 г.
Две неща би трябвало вече да са ясни. Първо, пърформансът "Орлов град", който толкова възмути нечии чувствителни шофьорски души, е нещо като протест на Махатма Ганди в Мумбай. Т.е. - глупаво е да се жалваме от блокирано кръстовище, ако рискуваме да имаме стотици обгазени, десетки окървавени и още толкова арестувани. Второ, Борисов заряза добрата управленска практика да хвърля оставка, когато на народа му писне - и това не е добре за никого, включително и за Борисов. Колкото повече напрежението завладява улиците, толкова по-малки са шансовете за успех на ГЕРБ на избори, вече няма значение дали те са редовни или предсрочни.
Сега битките са на Ларгото, там където е мястото на всеки протест срещу властта. Борисов не биваше да допуска да се стига до тук. Може би подцени ситуацията.
Няколко седмици протестът вървеше приспивно,
хората на площада намаляваха, а вечер след кратки речи и разходки по "Царя" само няколкото палатки и самотен полицейски автомобил показваха, че тук има недоволство.
Това е факт. Протестът се капсулира до Шадравана и до Моста. Започнаха критики срещу онези революционери, които решиха все пак да изкарат отпуските си на морето, а не да опънат палатка на кръстопътя. Още по-яростно бяха атакувани онези, които мърморят срещу лидерския капацитет на Отровното трио и Мая Манолова, срещу блокадите, мятането на домати, разнасянето на ковчези и т.н. Въобще, всеки, който си е измислил причина, за да не бъде на барикадата, бе изкаран колаборационист, униат или там както му викат. (В това има някаква логика, признавам - не върви хем да си афиширан поборник, хем като дойде време за “Велико народно въстание” да предпочетеш жълтия плаж, вместо жълтите павета).
В подобни критики обаче имаше и плашещ наивитет - колкото и активисти да се съберат на площада, файда няма да има - в такива обществени събития важна е масовата подкрепа, "народът да излезе", той да повярва и да застане категорично на страната на протеста. Това е като с гласуването на изборите - едно е роднините да ти казват, че те подкрепят, друго е тези хора да отидат до урните и да пуснат бюлетина за теб, а трето и четвърто е да бъдеш избран. Имаше наченки, че тази масовост се случва в началото - когато площадът бе пълен с креативни млади хора. Протестът не ги задържа.
В сряда бе направен опит протестът да бъде съживен
Този път организирано, с мисъл, не с комсомолски призиви от типа: "Дайте да дадем". Пак, както в началото, имаше хора от всички партии, от всички възрастови групи, от цялата страна.
Дали масата и ескалацията на напрежението ще доведе до падане на Борисов-3 е трудно да се каже - аз все още не вярвам, макар да ми е известно, че нашият премиер е човек на настроенията. Още повече, че и той самият не знае как ще постъпи след 2 часа. Писал съм за изследването на проф. Ерика Чиновет от Харвард, което доказва, че всяка протестна антиправителствена кампания, която включи поне 3.5 на сто от населението, завършва успешно - води до падането на властта. Правилото 3.5% важи за всички подобни кампании, Чиновет изследва заедно с Мария Стефан от ICNC 323 бунта и описват изводите си в “Защо гражданската съпротива работи: стратегическа логика на ненасилствен конфликт”. Ако Отровното трио и социалните тигри бяха прочели това, щяха да са наясно, че няма да има успех, докато активна подкрепа на протеста не афишират долу-горе четвърт милион българи. Организаторите на протеста нямаше как да съберат толкова хора, ако продължаваха да се сърдят на тези, които са на море. Те трябваше да търсят единство, дори и да призовават за партийна подкрепа, ако трябва.
Факт е, че на улицата няма 3.5% българи
Защо няма, след като много повече искат оставките на Борисов и Гешев? Най-вероятно заради характера на самия протест - вял, леко комсомолски, а след 50 дни - почти отчайващ.
Големият въпрос е какво става с протест, който се радикализира. Накратко - всички изследвания показват, че всяка форма на насилие съсипва протеста. Когато в Хонгконг, например, започнаха да използват коктейли “Молотов”, вече бе ясно, че този протест няма да успее - това е така, защото използването на оръжие рязко сваля подкрепата за протестите - едно е да стачкуваме, друго е да нанасяме физическа вреда на другите хора. Движението BLM в САЩ срещаше подкрепа, докато се ограничаваше в рамките на борбата за права, но кой подкрепя паленето на магазини, обезглавяването на паметници и т.н.....?
Трудно е да се каже дали тази формула ще действа у нас - пак повтарям, на фона на протестите в САЩ и Хонгконг, Сърбия, Гърция, Беларус дори -
нашите протести досега бяха нещо като форум на Пъгуошкото движение
И - всички видяхме - досега площадите оредяваха, но не заради насилие - такова нямаше.
След решението на Борисов да не подава оставка, а да продължи в същия дух, всичко е в ръцете на организаторите на протеста - дали той ще продължи да ескалира или ще се върне към старата битност, в която се обявяваха с апломб действия от типа на - завардена врата на държавно учреждение, оцветени с червено черчевета на институции и т.н. - това зависи само от "Отровното трио", което водеше протеста ту към заспиване, ту към "Юнаците се целуваха по улиците".
Но това, което остава непроменено е едно - подкрепата на хората. 3.5%. Или сме на площада, или си повтаряме “Преклонена главица сабя не я сече” и “Не сме народ, не сме народ, а мърша”.
