Явно е, че в Европа тръгва вълна от обществени настроения за отслабване и дори постепенно премахване на ограниченията пред икономиката и за излизане от сковаващата човешката активност физическа изолация.
Независимо че една част от медиците смятат, че това е преждевременно, политиците в Европа по принцип през последното десетилетие (най-вече) вървят след общественото мнание, вместо да са негови лидери, така че ако не се надигне внезапно и шоково втора вълна на заразата, те ще отстъпят.

Да отбележим, че - в духа на последната книга на Насим Талеб "Да заложиш своята кожа" - политиците и обикновените хора имат различен залог в проблема. Отслабването на мерките не е пряка заплаха за политиците, защото те получават перфектно здравно обгрижване. Нима мислите, че грижите за британския и руския премиери са същите като за британския и руския обикновен човек?
Така че обществата притискат политиците за отслабване на мерките, политиците ще ги послушат, а после, не дай Боже, обществата ще отнесат контрата.

Да предположим, че се реализира ставащият твърде вероятен вариант България да последва надигащата се европейска вълна за отслабване и премахване на ограниченията.

Първо, ние, обикновените граждани трябва да засилим личните си мерки за защита. Извънредните мерки бяха форма на колективна защита. Част от нашите грижи бяха прехвърлени върху мерките. Сега грижата на всеки за себе си става първостепенна. Ние сме длъжни да мислим за всеки друг човек като за потенциален носител на заразата. Маски, дезинфектанти, спазване на дистанция, градски транспорт, офиси, класни стаи, аудитории, зали, супермаркети - това всичко трябва да ни изпълва с повишена бдителност.

Второ, ние, обикновените граждани вече няма да имаме моралното право да изискваме от властта да се грижи за нивата на пандемията. Мерките бяха ангажимент на властта и по тяхното спазване се съдеше за нея, а тя, понеже бе нарцистична, гледаше те да са максимално строги и репресиращи. Сега вече тя си измива ръцете с дезинфектанта на снемането на отговорността.

Трето, ние, обикновените граждани ще трябва по коренно различен начин да се отнасяме към числата, които ни се казват. Ето, Италия въздъхва облекчено, че лошото е преминало и се готви за нормален живот. Затова се радва на 3000 заразени и 300 починали за денонощие като на съвсем нормални и приемливи, позволяващи оптимизъм числа. Тези числа, съотнесени към България, означават да живеем с оптимизъм и желание за релакс, ако ни съобщават, че на денонощие се заразяват 350 българи и умират 35. Чуваме тия данни и продължаваме напред, както би казал(а) Кобрата.

Четвърто, ние, обикновените граждани не трябва прекалено силно да страдаме за нивото на здравната ни система. То е депресиращо. То не е обърнато към обикновените граждани, а към печалбата с цената на всичко и на всяка цена. То печели от това да има повече болни. Не говоря за лекарите, нашите герои, а за системата на здравеопазване, която най-малкото е за "опазване" - на здравето.
Чисто психологически ние, иначе можем да превъртим, не трябва да мислим депресиращо Ако, то... Ако, не дай Боже, нас ни пипне вирусът, то какво ще правим с тази система наша за здравеопазване...
Трябва да намалим данъка, който плащаме на този страх, свързан с нивото на здравеопазването ни. Поне този страх можем да прогонваме от себе си. В края на краищата този страх ни депресира и отслабва имунната ни система, а не ни помага с нищо. В края на краищата и с този страх, и без този страх, ние сме отчасти в ръцете на Случая.
Всъщност, Рисковото общество е общество на Неопределеността, Неизвестността, Неяснотата, Непредсказуемостта. Ще трябва да се учим да живеем с тях. Е, в България тяхното ниво е доста по-високо. Но за това тяхно високо ниво и ние като обикновени граждани сме си виновни. Защото с нашите гласове са на власт онези, които превърнаха това ниво в толкова високо.

Така че като паднат мерките, ще си казваме, ще си повтарямеу старите, изпитани неща - като 10 Божи антивирусни заповеди:
-- Заразата се вмирисва от главата.
-- Който се бои от вируса не ходи в града.
-- Пази се сам от вируса, за да те пазят и другите.
-- И сам пазещият се от вируса е пазещ се от вируса.
-- На пазене от вируса - като на пазане от вируса.
-- Който се пази от вируса и Господ го пази.
-- Господът на вируса е българин.
-- За генетичния код на българина пробивновирусни патрони няма открити.
-- Прави при защитата от вируса каквото трябва, пък да става каквото ще.
-- И със заразата на вируса животът продължава.

Явно е, че в Европа тръгва вълна от обществени настроения за отслабване и дори постепенно премахване на ограниченията...