Неочаквано за мнозина, през последната седмица напрежението между няколко страни съюзници ескалира. Франция извика своите посланици в САЩ и Австралия за консултации заради тайно договорената сделка за подводни технологии между САЩ, Австралия и Великобритания. В изявление френският външен министър Жан-Ив льо Дриан каза, че този ход се налага по искане на президента Еманюел Макрон и че отразява ''изключителната сериозност'' на проблема. По-рано той сравни решението на САЩ с нещо, което ''Тръмп би направил".
Ходът на администрацията на Джо Байдън да сподели чувствителна атомна подводна технология с Австралия анулира по-ранно споразумение между Австралия и Франция. Според него Австралия трябваше да закупи 12 френски подводници с дизелово гориво. Френският дипломатически отговор се оказа необичаен заради своята публична откровеност. В интервю посланикът на Франция в Австралия обвини страната, че се е занимавала с ''лъжи и предателства'' в продължение на 18 месеца. Гала вечерта във френското посолство във Вашингтон, на която трябваше да се отдаде почит на военната помощ, която Франция оказва на американските сили по време на войната за независимост, беше внезапно отменена.
Защо французите са толкова ядосани?
За това има редица причини. От една страна, сделката имаше безпрецедентно икономическо значение за отбранителния сектор на Франция, коментира Пиер Моркос, сътрудник в базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания. Споразумението беше от решаващо значение за ''цяла мрежа от малки и средни предприятия'' във Франция, които трябваше да се възползват от нея. Икономическото значение на сделката с Австралия се сравнява със знаковото споразумение от 2015 г. между Индия и френската компания Dassault Aviation за доставка на 36 изтребителя Rafale.
Второ, Франция ще загуби стратегически. Когато сделката беше сключена, френското правителство отбеляза ''стратегическо партньорство за следващите 50 години''. ''Тази цялостна рамка сега е застрашена'', каза Моркос.
Френските представители също така смятат, че сделката им с Австралия е пример за американско-френско сътрудничество, тъй като се очакваше австралийският клон на американската аерокосмическа, оръжейна, отбранителна и технологична компания Lockheed Martin да бъде включен в проекта.
Трета ключова причина за гнева на французите е начинът на обявяване на сделката между Австралия, Великобритания и САЩ. Френски представител заяви, че Париж е научил за споразумението от медиите - въпреки че то е било договаряно между тримата участници в продължение на месеци. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза, че Франция е била ''предварително запозната'' с новото споразумение, макар че държавният секретар Антъни Блинкен посочи, че информацията по случая е станала достъпна едва наскоро. ''Има много и различни начини за смекчаване на удара'', казва Никълъс Дунган, старши сътрудник в Атлантическия съвет, добавяйки, че ''САЩ не са се справили много добре''. “Фактът, че администрацията на Байдън очевидно не е предвидила яростната френска реакция, означава, че "предстоят трудни времена за отношенията между Париж, Канбера и Вашингтон'', каза Пиер Моркос.
Австралийският премиер Скот Морисън заяви, че е предупредил Макрон за проблеми с френския договор по време на посещение в Париж през юни. Но френски дипломатически представители контрираха, че по време на срещи австралийците само са попитали дали френските подводници са подходящи за динамична среда. Французите смятат, че отговорът е ''да''.
Подводниците с дизел-електрическо задвижване обикновено са бързи и малки, което може да бъде полезно за мисии в крайбрежни зони. Подводниците с ядрено задвижване обаче имат по-голям обсег и могат да пътуват под вода с по-висока постоянна скорост от тези, задвижвани от дизел. Това може да предложи предимства в съревнование с китайската армия, която значително увеличи своя флот през последните години и планира да го разшири с подводници, задвижвани с ядрена енергия.
Френски представител обаче каза, че австралийците дори не са загатнали в разговорите през лятото, че планират да преминат към подводна технология с ядрено захранване или че водят преговори за сделка с Великобритания и САЩ.
В интервю за Sydney Morning Herald и The Age френският посланик в Австралия Жан-Пиер Тебо каза, че ''такова решение, обявено без предварителна консултация, води до разрушаването на доверието между двете страни''.
Какви ще бъдат дългосрочните последици?
Необичайно откровената реакция на Франция към сделката предполага, че тя може да окаже с дългосрочни последици за обещанието на президента на САЩ Джо Байдън да възстанови трансатлантическите отношения след четири бурни години под управлението на Доналд Тръмп. В рамките на Европейския съюз последиците биха могли да са от полза за онези, които призовават блока да засили отбранителните си способности и да не разчита толкова на САЩ. Подобни искания вече бяха набрали скорост през последните седмици на фона на хаотичното изтегляне на САЩ от Афганистан.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен одобри призивите за бързо сформиране на отбранителни сили от 5000 души, които да предотвратят кризи като тази на летището в Кабул, и обяви две нови мерки: предстояща декларация от ЕС и НАТО и среща на върха, фокусирана върху европейската отбрана, с френския президент Еманюел Макрон, който беше един от най-упоритите привърженици на ''стратегическата автономия'' на блока.
Макрон досега не е коментирал публично сделката за подводниците, но правителството му даде да се разбере, че счита, че кризата е от значение за целия Европейски съюз, и започва да води преговори с други европейски държави. Все още не е ясно до каква степен други европейски нации са готови да подкрепят Франция и дали сега има повече желание за структурни промени, отколкото в миналото. В речта си за състоянието на Европейския съюз фон дер Лайен изтъкна ''липсата на политическа воля'', която беше блокирала предишните съвместни отбранителни инициативи. Въпреки че тези забележки не са свързани със сделката между САЩ и Австралия, те предполагат, че пътят към по-голяма европейска стратегическа автономия вероятно ще бъде дълъг.
Какви са амбициите на Франция в Тихия океан?
Възможно е Франция да не се възприема като ключов участник в Тихия и Индийския океан, но страната има значителни интереси в тези територии и вижда себе си като подготвителен екип на Европа в региона. Около 2 милиона френски граждани живеят в редица френски островни територии или департаменти, включително Нова Каледония и Реюнион. Повече от 7000 френски войници са разположени в региона. “Затова Франция вижда себе си не само като европейска нация'', но и като такава, която е дълбоко закотвена в Индо-Тихоокеанския регион,” обяснява Моркос. Интересите на страната в областта на сигурността до голяма степен са в съответствие с предпазливостта на САЩ и Австралия спрямо Китай, но Франция вижда и себе си като потенциална стабилизираща сила. Стратегията на страната до голяма степен разчита на партньорства със страни като Австралия, Сингапур и Япония. “Сделката между САЩ и Австралия ще застраши или ограничи френската стратегия в региона'', каза Моркос.
