От "човек без име" сега - арестант с номер. Лидерът на руската опозиция Алексей Навални, който бе отровен от сътрудниците на силовите структури през август миналата година, бе задържан веднага след като кацна в Москва. Засега не е ясно дали това е някаква символична игра "арестувай и пусни" или знак, че Кремъл планира да го погребе - буквално или метафорично - в своята затворническа система.

Разбира се, Кремъл направи всичко възможно, за да не стане неговото завръщане медийно събитие. Навални трябваше да кацне на московското летище "Внуково", където го чакаше тълпа журналисти, симпатизанти и омоновци. Там се бяха събрали и предполагаеми почитатели на руска медийна знаменитост, която съдейки по нейния акаунт в Инстаграм, изобщо не очакваше такова посрещане. Накратко - бе направено всичко, за да бъдат объркани хората.

Но въпреки всичко бе предприет и финтиращ ход. В последната минута беше обявено за "технически проблем" със снегорин на пистата и полетът на Навални беше пренасочен към московското летище "Шереметиево". За всеки случай властите преградиха и Ленинградско шосе, което води до "Шереметиево". Навални беше задържан при преминаването на паспортния контрол и на 29 януари трябва да се яви пред съда.

Колкото повече Кремъл прибягва до такива трикове, колкото повече се увеличава натиска върху Навални, арестуван за нарушаване на условния изпитателен срок в качеството му на осъден по изфабрикувани обвинения и неявяване в полицията /по времето, когато беше за лечение и рехабилитация в Германия/, толкова по-банални стават заявленията, че Навални е незначителна фигура.

Няма нужда да се преувеличава интересът към Навални - дори след отравянето много руснаци не знаят кой е той, а мнозина вярват на твърденията на държавните тв канали, че той е безпринципен авантюрист или оръжие в ръцете на западните политици, че е инсценирал отравянето си заради ПР. Но фактът, че човекът, когото руският президент Владимир Путин не смее да назове по име /наричайки го "берлински пациент" или "човека, когото току що споменахте"/, успя да се сдобие с такъв успех, въпреки че дълго време бе табу за телевизиите, сам по себе си е триумф. Чрез социалните мрежи, чрез улични протести, чрез остроумни и едновременно разобличаващи корупцията видеа в YouTube, Навални построи своята политическа платформа върху тезата за лицемерието и продажността на режима на Путин.

Властите дълго време го търпяха - на първо място като жест към демокрацията, която Кремъл уж подкрепя. Когато Навални поиска да се кандидатира на кметските избори в Москва, именно неговият главен съперник Сергей Собянин настоя да му разрешат. Той знаеше, че ако победи Навални, а не просто множество безцветни кандидати от бутафорни опозиционни партии, това ще му обезпечи легитимност, която не могат да му дадат никакви фиктивни избори.

Но Навални започна да става все по-опасен точно когато Путин не желаеше вече да поема рискове. Неговата стратегия за "умно гласуване", която поощряваше тактическото гласуване за когото е угодно /независим кандидат, комунист, националист/, бе проста и опасна, защото най-добре подхождаше за възпрепятстването на избора на кандидат на Кремъл от партия "Единна Русия". Затова в навечерието на парламентарните избори през есента трябваше нещо да се предприеме и така се стигна до опита за убийство.

Навални можеше да получи убежище където пожелае и да си гарантира, без съмнение, добре обезпечено съществуване като сътрудник или ръководител на някаква организация. Но той се върна в Русия и на импровизираната пресконференция обяви, че макар Германия да е прекрасна страна, "това е моят най-добър ден за последните пет месеца". Това показва не само изключителна смелост, но и тънък политически усет. Ако е добре обезпечен в чужбина, той не може да бъде реална сила в руската политика, още по-малко - фактически лидер на опозицията на Путин. Той демонстрира готовност да се противопостави на режима, който се опита да го убие. Ако той издържи и оцелее, няма как да не му се признае натрупания морален авторитет. Ако, не дай боже, не оживее, ще влезе в списъка на руските мъченици. Ако го пуснат, той ще се захване отново с онова, с което стана известен. Ако не, Кремъл ще демонстрира, че независимо от своето привидно безразличие, се бои от този "човек без име".

---------------------------------------------------------

Залозите са направени, маските са свалени

Антон Орехъ, "Ехото на Москва"

Съдебното заседание по делото срещу Алексей Навални, проведено в някаква полицейска килия на фона портрета на палача Хенрик Ягода* е силен знак. Не знам дали ще доживеем нов Ягода, Ежов, Берия, но съдът в килии и маршрутки вече не е толкова далечна перспектива. Това е ясен знак, че вече няма да се губи време във формалности. Залозите са направени, маските са свалени.

Първо, властта призна, че се съобразява с Навални. Десетки бронирани автомобили, стотици омоновци, затваряне на пътища, блокиране на летища, пренасочване на самолети - не всеки е посрещан така.

Второ, властта демонстрира невероятна страхливост. Получи се като на кино - смел самотен герой срещу някакви тъмни зли сили. Колкото повече сили се хвърлят срещу Навални, толкова по-висок става неговият пиедестал и толкова по-жалки изглеждат тези стотици безлики персонажи.

Трето, в международен план Алексей Навални вече е официална алтернатива на Путин. Някога казваха - може Путин да е лош, но кого да сложим вместо него? Сега, с титаничните усилия на чекистите, администрацията и лично на президента, Навални се превърна в политик от световно ниво и лидер на Русия в сянка.

Четвърто, в самата Русия почти нищо не се е променило. Навални не само изпреварва времето си, но и нивото на гражданско съзнание на болшинството руснаци. Защото на мнозинството му е все тая. То не е за или против, то е безразлично. Именно затова на "Внуково" дойдоха само 2000 души, а за съдебното заседание - няколкостотин. И точно заради това безразличие е възможна подобна саморазправа.

Пето, властта показа, че идея няма какво се случва. Тя смята, че Навални поражда проблеми, а в действителност - проблемите създадоха Навални. Сега го пресират по същата схема, по която някога натискаха шефа на ЮКОС Михаил Ходорковски - нещо като доживотна присъда на части. Първо 30 денонощия арест, после измислено дело за разхищение на средства, после обида на някой ветеран... И така, докато на власт е Путин.

Но ще видите, че скоро на мястото на Навални ще дойде някой друг. Навални е смел лидер, но не е радикал. А когато всички гайки се затегнат докрай, на сцената ще излязат тези, на които сега им е все тая - отчаяни хора без никакви задръжки. И вместо мирни митинги ще има нелегални радикални клетки. Как приключва всичко това знаем - достатъчно е да погледнем 100 години назад.

А междувременно да отбележим, че единственият виновен по делото за отравянето на Навални е... самият Навални.

* Хенрик Ягода е бил ръководител на НКВД (Народен комисариат по вътрешните работи), ръководи арестите, показните московски процеси и екзекуцията на старите болшевики Лев Каменев и Григорий Зиновиев – кулминационни събития от Голямата чистка, през 1934-36 г. Един от създателите на ГУЛАГ. След като е разстрелн по заповед на Сталин през 1937 г., на негово място е назначен Николай Ежов, а след това Лаврентий Берия.