Ако съдим по историята от последните години, то няма по-подходяща дата от 1 април за новини на тема заплати в здравеопазването. Точно на този ден беше произведена новината, че правителството ще направи началната основна заплата на лекар средно 2000 лв., на медицинска сестра - 1500 лв., а на санитар - 900 лв. Увеличението е значително - от 40 до почти 60%.
Такива обещания се дават лесно, но се изпълняват изключително трудно. Този път правителството се опита да ги гарантира със залагането на условия към болничните ръководства. Тези условия обаче изправиха на нокти болничните асоциации и техните възражения забавиха с месец подписването на анекса към националния рамков договор, от който ще зависи как ще се харчат парите в здравеопазването тази година. В крайна сметка анексът бе подсигурен с отстъпки, от които като нищо ще изскочи старата история за колелото - увеличение ще има, ама друг път.
Окончателният вариант на анекса не бе публично огласен до приемането му от надзорния съвет на НЗОК (подписването му е в петък). Предшестващите го родилни мъки обаче не пораждат оптимизъм, че след две непосилни и за лекари, и за пациенти години, нещата ще тръгнат по мед и масло. Още повече че и тук, както при пенсиите, стои сложната задача ковид доплащането да се преустанови, без да се стигне до намаление на доходи, а както в университетите, държавата трудно може да се меси в решенията на болничните ръководства.
Обещанията
В последните седмици в здравеопазването валяха прекомерно добри новини. Увеличението на заплатите вече беше скрепено с подписи в новия колективен трудов договор и лично премиерът Кирил Петков се обяви за негов гарант - естествено, под напора на поредните протести в столични болници. Високи нива на заплащане обаче имаше и в предишния КТД, което не попречи до самия му финал да има работещи в системата, които не ги бяха виждали. Това беше и причина за дългите протести на медицински сестри.
С анекс към националния рамков договор пък трябва да бъдат увеличени цените на клиничните пътеки и заплащането за редица дейности средно с 25%. Този анекс трябва да обвърже и по-високите цени с гаранция за по-високи заплати. Първоначалното условие беше 25% да има само за болници, които увеличат възнагражденията, а останалите да получат базово увеличение от 7%. След възражения на болничните асоциации бе предложен гратисен период от три месеца - до 1 август, за постигане на нивата на заплатите. "Наказанието" за тези, които не ги увеличат пък бе смекчено - те ще получат 15% увеличение на клиничните пътеки.
За пръв път наред с увеличението на цените се предвижда и намаление на обема дейност в половинчат опит за реформиране на пороците в системата. Идеята е да има по-малко хоспитализации, но те да са по-добре платени.
Бюджетът
НЗОК ще разполага с 6,05 млрд. лв. тази година, с 604 млн. лв. повече спрямо бюджета за 2021 г. За болнична медицинска помощ сумата е 2,751 млрд. лв., или с 91 млн. лв. повече спрямо 2021 г. Увеличението е по-голямо спрямо това за предходната година и за пръв път бюджетът на касата надхвърля 6 млрд. лв. Мнозина обаче смятат, че този бюджет не може да обезпечи всички обещания за увеличение, раздадени в хода на преговорите. За болниците например увеличението в парите реално е 4%, а от тези 4% се очаква да осигурят 40-60% увеличение на заплатите. Нещо подобно вече предизвика брожения в просветата, където се очаква около 15% от училищата да не могат да увеличат заплатите до нивата в новия колективен трудов договор поради недостатъчно увеличените стандарти.
Вече се чуват и гласове, че инфлацията предварително изяжда планираните увеличения, още повече че те влизат в сила най-рано от май, при натрупано сериозно поскъпване от началото на годината. Така този месец увеличението ще е само със 7% спрямо март, а очакваното увеличение на стойностите за месеците от май до септември е между 20 и 25%.
Промяната в заплатите няма да се случи едновременно навсякъде - според някои податки държавата ще увеличи от май възнагражденията в спешната помощ, докато много болници ще се справят със задачата по-скоро към началото на есента. Ще има и напрежение, признава пред clinica.bg Иван Кокалов от КНСБ, който е дългогодишен член на надзорния съвет на НЗОК. Възможно е да стане и точно обратното - на 1 април премиерът все още нямаше отговор какво ще стане със заплатите в звената, които се финансират директно от държавния и общинските бюджети (спешните центрове, ДКЦ-тата и пр.).
Възраженията
Болничните сдружения не бяха съгласни в анекса към НРД да се залагат условия за формиране на работната заплата в болниците, като изтъкнаха, че това противоречи на редица закони, вкл. Кодекса на труда. Според тях има риск да бъдат оставени без достатъчен ресурс, но със задължение да пренасочат по-голямата част от приходите си към фонд работна заплата за сметка на пациентите.
"Едно подобно решение не само няма да доведе до решаване на този въпрос, но и ще го задълбочи, защото няма да останат средства за лечение на пациентите. С какво ще бъдат лекувани, ако увеличението го изразходваме изцяло за увеличение на заплатите, а не покрием разходите за електроенергия, разходи за храна на пациенти и медикаменти", пита зам.-председателят на Българската болнична асоциация Андрей Марков в участие пред "България он еър". Според него тези гаранции ще постигнат обратното - "ще се влоши лечението и ще се върнем към корупционните практики - носене на лекарства по джобовете, консумативи, закупени на черно, храна в бурканчета".
Факт е, че досега всякакви опити да се наложат правила за формиране на работната заплата в болниците удрят на камък, като за това има и обективни, и субективни причини. Каквото и да се говори пред публиката, основният фактор тук са невидимите ДМС-та, които се разпределят над видимите основни заплати и са едноличен инструмент, от който болничните и клиничните ръководства не желаят да се лишат. Именно тяхното изсветляване целят обсъжданите правила, но досега в тази битка държавата винаги е била губеща.
Рискът за малките болници
Всички страни в преговорите признават, че заложеният механизъм на увеличение няма да проработи в голяма част от малките общински болници. "Те нямат скъпоструващи клинични пътеки и няма да имат възможност да го изпълнят, дори да имат желание. Т.е. тези, които и сега взимат високи заплати, ще продължават да ги взимат, а тези с ниските, ще си останат с ниски", предупреждава Мая Илиева от Синдиката на българските медицински специалисти. Управляващите дадоха мъгляви обещания да се търси начин за допълнителна подкрепа на болниците, които не успеят да увеличат заплатите.
Рискът за големите болници
Песимизъм цари и в част от големите университетски болници, които също не очакват увеличението да стигне до заявените нива на заплащане. "Където много се работи, няма как да се повишат възнагражденията. Нашата болница, както и всички останали в България, сме търговско дружество, клиниките ни са пълни и няма как да реализираме печалба, защото имаме големи и неизбежни разходи, но не заради някакви далавери, а защото невинаги можем да изпишем пациента, когато пътеката изтича, а той все още не е излекуван", казва пред clinica.bg проф. Диана Попова, началник на Клиниката по уши, нос, гърло в УМБАЛ „Царица Йонна – ИСУЛ".
На ръба на нови протести
Вместо оптимизъм случващото се в здравеопазването поражда усещането за надвиснала перфектна буря от нови продължителни протести. След 2 години ненормален режим на работа заради пандемията дори най-добре познаващите системата не се наемат да прогнозират какво ще се случи в нея през следващите месеци. Със сигурност подписването на анекса предполага тържественост, но първият палатков лагер на излъгани от обещанията е факт. "Много хора ни излъгаха и излъгаха с много. Управляващите в лицето на министър-председателя, министъра на здравеопазването, социален министър, много са. Лъжат всички", обобщи инициаторът им - синдикат "Защита".
