Случи се така, че като много българи и аз посрещнах празниците в белодробна болница – не заради ковид, но със сходни последици. Когато човек започне да забелязва дишането си, мислите му пресяват само най-важното. В съседна стая някой е пуснал празнична програма и от телевизора Адел пее Hello from the other side (Здравей от другата страна). Болните се чувстват "от другата страна", защото виждат през прозореца как животът продължава да тече извън тях.
Запитана какво означава „от другата страна“,
32-годишната британска певица обяснява, че това е зрелостта, която те дели от късното тийнейджърство, т.е. от годините на младежките щуротии. През 2021 г. България навлезе в 32-та година от своя преход към неизвестно какво. Недоволните от него сигурно са повече от доволните, защото смисълът му едва ли е този, който са влагали в понятия като пазарна икономика и демокрация. Пазарът е дирижиран от клептокрацията, която се гаври и с представата за демокрация. Държавата сякаш е оставена на гамените, които направиха много поразии, защото нямаше кой да ги вразуми, че трябва да се държат прилично.
Гледам новогодишните послания и усещам сблъсъка между самодоволството на мутрите, за които преходът е празнична забава, и онези, чиято представа за нормално се бунтува. „Нека се обединим! Да продължим да се делим значи, че не сме се поучили от грешките си“, зове премиерът Бойко Борисов, който след повече от десет години на власт трябва да е от страната на доволните. Президентът Румен Радев, който допреди две години настояваше за „национално единение“, сега му дава по-избистрена дефиниция: "Антимафиотският консенсус обединява милиони честни българи у нас и зад граница“. Дошло е време всеки да се определи от коя страна е, защото единството между крадци и окрадени означава нацията да боледува от Стокхолмски синдром (жертвите да харесват похитителите си). Все едно да приемем, че е нормално да живеем с ковид, както някои се примиряват.
Около мен е пълно с преболедували от ковид, които вече не са заразни, но всички се борят да заличат страничните му ефекти. Никой не смята за нормално да диша все така трудно. Но от другата страна не ги чака чист въздух – в буквалния и преносния смисъл, - защото в усилието си да запази своето блатно охолство мутрокрацията ги принуждава
да дишат отровните му изпарения
В търсене на обществена опора новият Човек от народа изобрети светлата мисъл: „И вие сте прости, и аз съм прост – затова се разбираме“. Знае се, че по силата на своята простота той не чете книги, но също така се знае, че гениалните неща са прости. Ето още един цитат: „Рядко сте ме разбирали, а рядко и аз съм ви разбирал. Само когато се срещнахме в блатото, ние веднага се разбрахме“. Кой го е казал? Не е той, а Хайнрих Хайне.
Мутрите, които за първи път бяха разобличени на висше държавно равнище през 2020 г. („Мутри, вън!“), не само нямат претенции за интелектуалци, но дори не им отива да се преструват. Испанският социолог Хосе Ортега и Гасет пише: “Глупостта на глупака е пожизнена. Ето защо Анатол Франс казваше, че резултатите от действията на невежата са много по-пагубни от тези на злонамерения. Защото злонамереният понякога си почива, докато невежата – никога“.
Един от най-добрите български социални психолози Дончо Градев обяснява колко е трудно човек да поддържа фалшива самоличност в ерата на интернет, за да се прикрива какво представлява. В книгата „Интернет тълпите“, която е подготвил за печат заедно с Александър Маринов, той рисува
образ, гледан сякаш от натура:
„Двойственият живот отчуждава индивида от себе си. Той намразва другия Аз, който винаги трябва да прикрива пред любопитната публика… Истинското Аз става неприятният факт, който го държи буден през нощта, а през деня го кара да гледа да не стъпи накриво, да не се издаде.“ Постоянно дописваната автобиография на премиера Борисов е точна илюстрация на това обобщение.
Но авторът не спира дотук и дава отговор на още един въпрос: „Защо носителят на фалшиво Аз е привлечен от социалните мрежи?“ Факт е, че Борисов предпочита да отправя послания предимно през профила си във Фейсбук, което го освобождава от нуждата да отговаря на въпроси, та било и на „мисирки“. „Индивидите с автобиография на фалшивото Аз винаги търсят среда, в която безпроблемно да покажат „привлекателния“ си образ. Тълпите, независимо дали са елемент на реалността, или съществуват в дигиталния свят, представляват една позволена среда“, посочва Градев.
Един от важните въпроси, които българското общество трябва да реши през тази година, е дали ще се примири
да бъде третирано като интернет тълпа,
или ще започне по-настойчиво да задава въпроси и най-важното – да иска отговори. С други думи – да покаже зрелост. Мутрокрацията трябва да си върви и не е изключено вече да й се иска на самата нея. Все пак съдържанието на дълбоките чекмеджета има смисъл, ако някой ден бъде харчено на спокойствие. Разбира се, няма гаранция, че всички ще се озоват в Дубай или на екзотични острови, но който побърза, ще има предимство.
За останалите перспективата също не е страховита, защото точно в навечерието на Нова година дойде добрата новина, че едно от крилата на Централния софийски затвор е ремонтирано по европейски стандарти. Сравнено с болницата, където се лекувам, нищо чудно комфортът му да е по-голям. Ако преходът ни е научил на нещо добро, това е, че човешките права важат за всички. Мутрите може да са на различно мнение, но когато минат от другата страна, ще разберат.
