Крадат ви и ще продължават, докато си мълчите, обърна се Групата на Зелените в Европарламента направо към европейските граждани. По повод Международния ден за борба с корупцията (9 декември) тя внесе в ЕП доклад под заглавие "Цената на корупцията в ЕС", от който се вижда, че никой от 500-те милиона граждани на съюза не е пощаден, защото злото е повсеместно. Разликата е, че в някои държави се спазва относително приличие, докато другаде се краде безобразно.
За да разберат хората какво им се случва и за да не си мислят, че проблемът не ги засяга пряко, Зелените са сметнали колко хляба им изяжда националната корупция, колко бира и вино им изпива, колко заплати им вади от джобовете и пр. Получила се е картина, от която европейските лидери нямат причина да се гордеят.
Стрелата е пусната
най-напред срещу председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, чиято първа работа след идването му на власт бе да отмени прегледа страна по страна на корупцията в ЕС и да обещае на една от най-корумпираните - България, че в края на мандата си през 2019 г. окончателно ще си затвори очите за нейното бездействие срещу крадливата й върхушка.
За какво става дума? Юнкер реши да си осигури спокойствие и да не дразни националните лидери, с които се събира всеки месец на Европейски съвет, като скри след възкачването си на поста готовия Втори антикорупционен доклад в ЕС, който трябваше да се появи през февруари 2016 г. Решението да се пишат такива доклади за всички държави, а не само за България и Румъния, бе взето от предишната Еврокомисия, оглавявана от Жозе Барозу. Когато се появи Първият антикорупционен доклад в началото на февруари 2014 г., се надигна къде явно, къде дискретно ропот, че така се излагаме пред света. Даже България бе недоволна, макар че, за да се скрие в множеството и да не бъде сочена специално с пръст, настояваше да се види какво е положението и в другите европейски държави, които я критикуват. Оказа се, че този доклад е по-остър дори от появилия се само десет дни по-рано (22 януари 2014 г.) редовен годишен доклад. В него родните корумпета от президент надолу бяха описани по такъв прозрачен начин, без да се назовават имената им, че когато в. "Сега" ги добави в скоби за яснота, настана смут.
Цветан Василев, който все още се величаеше като собственик на Корпоративна търговска банка, изпрати чрез свои подчинени директори гневни писма до Барозу, трима еврокомисари, трима директори на главни дирекции и двама председатели на комисии в Европарламента, за да разобличи в. "Сега". Очакваше изрично да му се каже, че не е визиран като кредитор на медийната империя на Делян Пеевски, което бе общоизвестно, но все пак целта му вероятно бе да подложи вестника на съдебно преследване. Намеренията му се провалиха, защото ЕК се солидаризира с публикацията, а няколко месеца по-късно самият той се изнесе на безопасно място в Сърбия, като остави банката си във финансови руини. В края на годината тази публикация получи номинация за Европейската преснаграда и досега е единствената от България, стигнала до подобно признание.
Виждаше се, че новият стил на доклада е по-ефективен,
защото преодолява беззъбието на предишните анализи за корупцията, пазещи се като дявол от тамян да не проличи кого точно имат предвид. Безименната борба с корупцията може да бъде само констативна, като дава възможност на всеки да каже, че не се отнася до него. Истина е, че европейските институции при сегашните си пълномощия не могат да разобличават поименно корумпираните лица, защото веднага ще бъдат обвинени, че си присвояват функции на прокуратурата и съда, каквито съгласно договорите нямат. Точно по тази причина започна изграждането на Службата на европейския прокурор, която обаче ще заработи след мандата на Юнкер и ще наблюдава само злоупотребите с европейски фондове. Националните кражби ще останат извън полезрението й.
Затова Зелените избраха нестандартен подход с цел да активизират самите граждани, за да проявят нетърпимост към крадливите управленци. Приложеният метод може да се обобщи с фразата "Вижте как ви бъркат в джоба!". Те са събрали само официални данни от Еврокомисията, Европарламента, Евростат и Службата за борба с измамите ОЛАФ, обобщили са ги, съпоставили са ги с националните БВП, със социалните бюджетни разходи, със средните доходи, с цените на местните пазари и като са теглили чертата, са показали на гражданите във всяка държава какво им струва корупцията. Някои числа могат да бъдат оспорени, защото изглеждат завишени или занижени в сравнение с националните статистики, но общата картина не се променя, защото се вижда, че в едни държави почти няма задръжки, за разлика от други, където се прилага принципът "Кради с мярка".
Както за Юнкер, така и за премиера Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров докладът на Зелените би трябвало да е
крайно неприятно четиво
Те тъкмо се успокоиха, че последният доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който е ярък продукт на техния колаборационизъм, почти е погребал темата за корупцията на високо равнище и организираната престъпност, защото им е отчел успехи само заради приети закони и структурни промени. Вместо да иска както по-рано резултати (т.е. осъдени и вкарани в затвора големи престъпници), той изсипа похвали заради преливане от пусто в празно чрез писане на нови закони и заради разместване на столчета чрез създаване на поредните безсмислени нови специални органи, съдилища и разклонения на прокуратурата.
Зелените показаха, че България и Румъния продължават да са на челните места в ЕС по корупция, независимо какво твърди комисията на Юнкер. В Румъния корупцията отнема 15.6% от БВП, а в България - 13.5%. Двете държави могат да бъдат доволни, че не са самотни на върха, защото между тях (не особено изненадващо) се вклинява Гърция с 14% корупционна кражба на БВП. Общото впечатление е, че най-много пазят приличие северните държави, което също не е изненада. Холандия е европейски лидер по порядъчност, защото допуска корупция само за 4.4 млрд. евро (0.76% от БВП), докато в целия ЕС общата сума е 904 млрд. евро годишно. Единствената голяма западна държава, която се доближава по крадливост до Балканите, е Италия. Тя е шампион в абсолютни числа с годишна корупция за 236.8 млрд. евро, което е 13% от БВП. Повечето бивши социалистически държави също имат двуцифрени числа (между 10% и 12%), а "старите" членки на ЕС доминиращо се придържат към 5-6% корупция от БВП. Само в две държави обаче корупцията е създала напоследък проблеми на правителствата - в Испания падна десноцентристкият кабинет на Мариано Рахой, а в Чехия неуспешно бе атакуван с вот на недоверие либералният кабинет на Андрей Бабиш.
Какво предлагат Зелените?
Най-естественото нещо е да се вдига шум и да се покаже, че европейското общество не е нито сляпо, нито безразлично.
Първо, да се поднови писането на антикорупционни доклади за целия ЕС, и то ежегодно, а не на две години, както се предвиждаше през 2014 г. В добавка за всяка страна да се правят конкретни препоръки какво трябва да се промени в поведението на властите.
Второ, да се изработи антикорупционен индекс, така че страните с по-високо равнище на корупция (България и други от групата) да бъдат подложени на по-взискателен и ефективен контрол, когато харчат европейски фондове.
Трето, да се създаде система за закрила на гражданите, подаващи сигнали за корупция (whistleblowers), като им се гарантира и анонимност, ако я пожелаят (отново камък в българската градина, където анонимните сигнали са забранени). Освн това да се осигури европейска закрила на разследващите журналисти и неправителстваните организации, като им се отпусне и финансиране от ЕС.
Четвърто, да се засили капацитетът на ОЛАФ да разследва злоупотреби с бюджета на ЕС и да се гарантира, че ще има действителни последици в страните, където не се прилагат препоръките на ОЛАФ.
Пето, в страните с дефекти във върховенството на закона да не се дава на националните власти да управляват европейските фондове, а да се прехвърли това пълномощие на съответните дирекции в Еврокомисията.
Това е прекалено. Как ще отнемат на Борисов касичката с европарите? Нали на другите ги спират, а на него ги пускат?
