Пробвали ли сте да излекувате бронхит с капки за очи или да загасите пожар, като му "препречите пътя" с нещо запалимо? Вероятно не, защото няма никаква връзка между проблема и неговите симптоми, от една страна, и предлаганите мерки, от друга. Затова и предложените от Министерството на финансите мерки, с които търговците на горива ще са длъжни да издават касови бележки, съдържащи стойността на ДДС, акциз, продажната и покупната цени на горивото, изглеждат комични.
"Целта на предложението е крайният потребител да бъде информиран за това каква част от платената от него сума за закупените течни горива представлява косвени данъци, както и каква е продажната стойност на горивата и стойността на тяхното придобиване от търговеца", обясняват от министерството, но не обясняват какво общо има това с проблемите на пазара на горива, които са съвсем в друга посока.
„Възложил съм на финансовия министър да направят промени в наредба 18 (по-известна като наредба за касовите апарати - бел. ред.) и когато зареждаш на бензиностанцията, така както при сметките си за ток, хората да виждат разбита цена - колко е производствената цена, акцизът, ДДС - как се формира цената", обяснява премиерът. Това може да събуди повече смях, отколкото нещо друго за всеки, който е обръщал внимание на сметките си за ток, а за останалите - вероятно учудване, тъй като обикновено се гледа крайната цена както при всяка друга стока и услуга, а не как се формира тя.
Със сметките за ток има няколко изключително забавни момента:
1. Те не дават много информация, защото има две тарифи и са необходими допълнителни изчисления.
2. В сметките за ток липсва покупната цена на електрическата енергия от НЕК, защото, ако я имаше, домакинствата щяха да видят, че в много случаи тя е по-висока от продажната цена на крайния снабдител (1).
3) В периода от юли 2013 г. до юни 2018 г. т.нар. цена за задължения към обществото (2) изобщо изчезна от сметките и стана част от продажната цена на НЕК (която също не е в сметките).
4) Гореспоменатата цена, която влезе в сила от юли 2013 г., включва три различни добавки за различните правителствени политики (3), които се виждаха в сметките от въвеждането им от средата на 2009 г. до средата на 2013 г., но бяха скрити заради протестите от зимата на 2013 г.
Всъщност това, което управляващите направиха със сметките за ток -
скриването на надбавките към цената,
които са резултат от правителствената политика в сектора, се случи и в сектора на горивата, но една година по-рано - в средата на 2012 г. Тогава, след едногодишна проверка за наличие на картел на пазара на горива, Комисията за защита на конкуренцията реши, че на пазара няма такъв, може само да се говори за ценови паралелизъм, а компанията с господстващо положение на пазара "ЛУКойл" не злоупотребява с него. За премахване на съгласуваните мерки при определянето на цените КЗК счете, че е "адекватно и достатъчно" цените на едро да не се публикуват и да останат достъпни само за клиентите на търговците. Изглежда, "решението" нито е било адекватно, нито достатъчно, тъй като пет години по-късно комисията отново отчита наличието на ценови паралелизъм.
Проблемите на пазара на горива никога не са били свързани с липсата на информация за клиентите и на практика са публична тайна по същия начин, по който беше и проблемът с КТБ например. Те се коренят в липсата на конкуренция на пазара, която, не на последно място, се дължи и на държавни мерки. Така например през 2009 г. влизат в сила
изисквания вносните горива да минават през данъчен склад,
а заедно с това е наложено задължение вносителите да поддържат и 60-дневни запаси от гориво. Причините за тези мерки бяха борба с контрабандата, повишаване на контрола и събираемостта на данъците.
Добре, но по този начин управляващите засилиха още повече господстващото положение на "ЛУКойл", тъй като около 80% от данъчните складове за горива са пряко или косвено нейна собственост. След като управляващите бетонират монопола на компанията, можеха поне да направят работата на данъчните складове малко по-прозрачна и да се погрижат собствениците им да не прилагат дискриминационни практики и да позволят използването на данъчни складове в чужбина. Не само че нищо подобно не се обсъжда на политическо ниво, ами през лятото парламентът прие Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, който допълнително ограничава конкуренцията в сектора, като затяга регистрационния режим за търговците с горива и въвежда високи изисквания за капитал и банкови гаранции.
Вместо всичко това управляващите вярват, че ако клиентите виждат в бележките си цената, на която търговецът купува и продава горивото, и дължимите данъци, проблемът ще се разреши - ей така, от само себе си. От прозрачността в бележките
няма да стане ясно каква е печалбата на търговеца
нито на едро, нито на дребно. Тя няма да прекрати ценовия паралелизъм, нито ще промени господстващото положение на "ЛУКойл" на пазара. Няма да създаде конкуренция.
Единственото, което прозрачността в касовата бележка може да направи, е да накара хората да се замислят каква част от цената отива за данъци. Но това е решение на друг проблем - търсене на отговорност от политиците за размера и употребата на събираните данъци. Високите цени на горивата не са резултат от липсата на прозрачност в касовата бележка, а на целенасочена държавна политика, вече близо 10-годишна, която не позволява на пазара да се развива и в резултат на която потребителите плащат по-високи от необходимото цени.
[1] Това се дължи на кръстосаното субсидиране между битови и небитови потребители на регулирания пазар, в резултат на което първите плащат по-ниски цени за сметка на по-високи цени при вторите.
[2] Цената, която всеки потребител на електрическа енергия плаща за провежданата от правителството политика в сектора.
[3] Политики за възобновяеми енергийни източници, за високоефективно комбинирано производство на топло- и електрическа енергия и за невъзстановяеми разходи по дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия.
