Немислимото допреди няколко сезона е факт - "Лудогорец" спечели 10-а поредна титла в българския футбол. Във вторник вечерта отборът от Разград победи с 3:1 "Берое" и си осигури предсрочно златните медали за сезон 2020/21. Рекордът е факт - надминато е постижението от 9 последователни титли на ЦДНА (преди преименуването му на ЦСКА) - от 1954 до 1962 г.
Отборът на братя Домусчиеви води с 14 точки пред следващия - "ЦСКА-София", и 15 пред "Локомотив" (който е с мач по-малко) преди оставащите 4 кръга. Нищо ново, разбира се. В четири сезона досега "Лудогорец" е завършвал на върха с двуцифрен аванс пред сребърния медалист - 12 т. пред ЦСКА (сезон 2013/14), 14 т. пред "Левски" (2015/16), 16 т. пред "ЦСКА-София" (2016/17) и 13 т. пак пред същия съперник (2019/20).
Подобна статистика сигурно предизвиква радост у братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и в сърцата на всички, които са ангажирани за развитието на разградския проект. Но и буди чувство на притеснение у всички останали. Защото ясно показва, че конкуренцията на "Лудогорец" издиша. А в някои сезони направо липсва. Всъщност
реална битка до края имаше едва в три от десетте сезона
В първия (2011/12) разградчани победиха драматично в последния кръг с 1:0 дотогавашния лидер ЦСКА и го изпревариха с 1 точка. През следващата кампания (2012/13) "Лудогорец" пак печели златото с 1 точка аванс, но благодарение на грешката на водача "Левски" в последния кръг (1:1 със "Славия"). Една точка е и разликата пред "ЦСКА-София" през 2018/19.
Това говори, че повечето пъти отборът става шампион при мижава конкуренция. Обикновено в надпреварата за върха участва само още един съперник. Тази година бяха два - "Локомотив" (Пд) и "ЦСКА-София", но те започнаха да изостават още през есента и завършиха 2020 г. с 6 точки назад. А за "Лудогорец" такъв аванс е напълно достатъчен предвид неоспоримите опит и класа на футболистите му.
Не е изненада - клубът всяка година инвестира в привличането на няколко нови играчи, чиито заплати са непосилни за останалите от елитната ни дивизия. Бюджетът, който бе 48 млн. лв. през сезон 2018/19 (непостижими пари за всички останали), бе свит на 50% (по думите на ръководството) заради пандемията от COVID-19. И въпреки това остава 3-4 пъти по-голям от на почти всички други наши отбори. Само на "ЦСКА-София" е съизмерим до някаква степен, но е по-малък. За справка - разходите при "червените" за 2020 г. са 23,6 млн. лв. Нищо чудно, че още отсега "Лудогорец" се води фаворит и за 11-а поредна титла догодина.
Разковничето е в
щедрите средства от братя Домусчиеви и приходите от евротурнирите
В Европа тимът се представя по традиция прилично - две участия в групите на Шампионската лига и пет в групите на Лига Европа. През 2019-а например клубът спечели 5,44 млн. евро само от евротурнирите, а през 2020 г. - 6,55 млн. евро. Т.е. той е единственият у нас, който може до голяма степен да се издържа с приходи от УЕФА. Разбира се, собствениците продължават да наливат и собствени средства, макар да ги ограничиха. И така клубът вложи около 1,6 млн. евро за нови играчи този сезон, по данни на "Трансфермаркт".
С подобно финансово предимство пред другите е лесно обяснима доминацията на "Лудогорец". Тя се допълва и от качеството на наличния състав. За сравнение - сумарната стойност на футболистите в разградския клуб (пак по "Трансфермаркт") е 34 млн. евро. А тази на играчите на "ЦСКА-София" 14,18 млн. евро, т.е. двойно по-ниска. Разбира се, не цените играят на терена, но все пак има известна разлика в класите и тя е видна в крайното класиране след всеки сезон.
С какво "Лудогорец" бе по-добър при рекордната си десета поредна титла? Като начало - в директните двубои. В редовната фаза на първенството тимът завърши 2:2 с "ЦСКА-София" на "Българска армия" и спечели с 1:0 в Разград. Срещу "Локомотив" победите бяха поделени (3:1 в Разград за домакините и 3:2 на "Лаута" за пловдивчани). При всички случаи невъзможността на конкурентите да постигнат трайно надмощие над разградчани оказва влияние.
Макар да не показва лелеяните от Домусчиев и феновете атрактивни игри от началото и средата на изминалото десетилетие, отборът все пак е най-постоянен в изявите си. В момента пак е с най-малко загуби от всички - само две засега.
Непостоянно е само настроението на собствениците
Те продължават да сменят треньорите като салфетки. Чехът Павел Върба например бе освободен след едва първата загуба в групите на Лига Европа този сезон - 1:2 от "Антверп". Нищо че последваха още пет поражения под ръководството на и.д. наставник Станислав Генчев, т.е. не треньорът бе причина за резултатите. Според мнозина тя се криеше в намалената мотивация у играчите след поредицата безпроблемни титли. Според други бе в несполучливата селекция в опита за смяна на поколенията.
От началото на 2021 г. клубът назначи за треньор Валдас Дамбаускас. Литовецът побърза да докаже, че не е просто вариант Б след отказа на Станимир Стоилов. И че смята да изпълни поставената му задача. Той даде ясен знак, че смята да прави обновяване и подмладяване на състава.
Той вече се раздели с Жоржиньо, показа също, че няма да разчита повече на застаряващия Козмин Моци и на друг румънец - Драгош Григоре. Пред напускане е и Мавис Чибота. Националният вратар Пламен Илиев явно също ще си търси друг отбор, защото се очертава да е избор №3 след хърватина Кристиян Кахлина и идващия от "Гронинген" Серджио Падт. Капитанът Светослав Дяков вероятно играе последните си мачове, преди да получи пост в клуба, на изтичане е и времето за друг ветеран - вратаря Владислав Стоянов. През лятото се очакват още напускащи и идващи. Не е ясно и дали преотстъпеният от "Каляри" Кирил Десподов ще остане.
В същото време, изглежда, все по-водеща роля ще има Доминик Янков (20 г.), шансове получава и Иван Йорданов (20 г.). В резултат действително се забелязва положителна промяна в играта на тима, макар и бавна. Дори и след 4 месеца работа треньорът продължава да е недоволен: "Понякога губим твърде много топката през центъра", "Трябва да имаме увереност, кураж, трябва да поемаме рискове", "Трябват ни подобрения в различните фази от играта. Статичните положения са едно от тях"...
От това доколко тези пропуски ще бъдат изчистени и футболистите ще възприемат налаганите от Дамбраускас идеи, зависи и колко дълъг ще е престоят на този треньор в Разград. Защото е ясно - при неуспех в Европа шансовете му намаляват. А е ясно, че винаги ще се намери кой да изведе по инерция тима до следваща титла.
Лошото е, че засега още няма отбор или отбори, които наистина да дишат до самия край във врата на "Лудогорец". Което би вдигнало качеството на игра на всички конкуренти за титлата, респективно и на първенството като цяло.
