Quantcast
25-те най-важни личности в историята на "Голдън Стейт" | СЕГА
facebook
twitter

Спорт

25-те най-важни личности в историята на "Голдън Стейт"

Брилянтният гард Стеф Къри е безспорният №1 на 7-кратните шампиони в НБА
232
 ЕПА/БГНЕС
Стеф Къри вдигна за 4-ти път шампионската купа "Лари О`Брайън" и се превърна в една от легендите на НБА.

"Голдън Стейт Уориърс" стана за 7-и път шампион на НБА (1947, 1956, 1975, 2015, 2017, 2018, 2022 г.) и излезе еднолично на трето място във вечната ранглиста. На върха остават "Лос Анджелис Лейкърс" и "Бостън Селтикс" с по 17 титли. А четвъртият трофей за последното десетилетие направи от "воините" поредната династия в баскетбола.

 

 

Ето и кои са 25-те най-важни личности в клубната история:

 

25. Барън Дейвис, играч (2005-2008 г.)

"Уориърс" е историческото място за пъргави креативни гардове. Един от най-любимите измежду тях е Барън Дейвис, който за трите си сезона поведе възраждането на клуба. Подобни проблясъци радваха феновете на "Голдън Стейт" в мрачните десетилетия.

 

24. Франклин Мюли, собственик (1962-1986) 

Радио и тв продуцентът Мюли е човекът, отговорен за преминаването на клуба първо от Филаделфия в Сан Франциско, а после и в Оукланд. Макар тимът при него да не бе особено успешен (три финала за 26 сезона), екстравагантният бос си оставаше любимец на феновете. Ходеше в джинси и хавайска риза и караше мотоциклет. Методите му на управление бяха противоречиви и "Уориърс" често нямаше пари. Мюли продаде непопулярния Уилт Чембърлейн, съди се с Рик Бари, размени Гас Уилямс и се противопостави на сливането на НБА и АБА. Но бе един от собствениците, които отвориха лигата за тъмнокожите.

 

23. Боб Майърс, генерален мениджър (2012-)

Бившият спортен агент само за година доказа, че може да управлява клуба, и стана един от най-добрите мениджъри в НБА. Майърс издигна отбора от нищото: откри Дреймънд Грийн и Джордан Пул, взе Клей Томпсън и Харисън Барнс, намери как да привлече Кевин Дюрант, а после и Андрю Уигинс, видя бъдещето в Кевън Луни, Джордан Бел, Патрик Маккоу, Фестъс Eзели...

 

22. Том Мешери, играч (1961-1967)

Един от първите руснаци в НБА, удостоен с това номерът му да е включен в клубното лого в периода 1967-1974 г. Мешери съчетаваше технически умения с борбеност (наричаха го "лудия руснак") и не се поколеба да се сбие дори с бившия си съотборник Чембърлейн. Именно той замести Уилт като център, когато Рик Бари още не бе дошъл. Той бе лидерът и направи така, че периодът между финалите през 1964 и 1967 г. да бъде ярък, макар и болезнен за феновете.

 

21. Нийл Джонстън, играч и треньор (1951-1959; 1959-1961)

Бе съвършен в стрелбата с полукука и един от най-ефективните центрове след Джордж Майкън през 50-те. Без първия и последния сезон в кариерата си (тя бе само в "Уориърс"), правеше средно по 20 т. и 10 борби на мач. Титлата през 1956-а е почти изцяло негова заслуга.

 

20. Гай Роджърс играч (1958-1966)

Разиграващият гард за Чембърлейн - в историческия мач, в който Уилт вкара 100 точки, Роджърс направи 20 асистенции. Сега сравняват 183-сантиметровия Гай с Ръсел Уестбрук - супербърз, един от най-добрите дрибльори на своето време, разчиташе играта няколко хода напред, подаваше като никой друг и най-важното - никога не се уморяваше.

 

19. Том Гола, играч (1955-1956; 1957-1962)

Първият свръхуниверсален баскетболист на клуба. Успешен във всички аспекти на играта и пръв в историята направи трипъл-дабъл в три поредни мача. За шест сезона в тима бе избран 5 пъти за Мача на звездите и помогна за титлата през 1956-а.

 

18. Джо Фулкс, играч (1946-1954)

Първият революционер в клуба. Той въведе стрелбата с отскок и създаде ново измерение за баскетбола. Процентът му бе слаб (30%), но го считаха за най-страховития снайперист на своето време. Фулкс постави рекорд по резултатност в един мач - 63 т. (през 1949-а срещу "Индианаполис Джетс"), който се задържа 10 г. Именно той донесе първата титла - през 1947-а в тогавашната БАА.

 

17. Пол Аризин, играч (1950-1952; 1954-1962)

Фулкс въведе стрелбата с отскок, а Аризин я направи неотразимо оръжие и стана два пъти реализатор №1 в лигата. През кариерата си (изцяло в "Уориърс") има над 20 т. средно на мач. При това в пика си спря за 2 сезона, защото бе мобилизиран за Корейската война. Аризин толкова не искаше да напусне Филаделфия, че предпочете да се откаже от баскетбола (на 34 г.) след жестоката битка с "Бостън" в полуфиналите (3-4). При това приключи онзи сезон 1961/1962 средно с 21,9 т. - рекорд за последен сезон на играч от НБА.

 

16. Дон Нелсън, треньор и генерален мениджър (1988-1995; 2006-2010)

Той трябваше да е в списъка само защото не даде Стеф Къри да бъде разменен за Амаре Студамайър. Но ролята на "безумния професор" е трудна за оценка. В Оукланд Дон замисляше революционните си проекти. Разтърси основите със своята малка петорка, когато през 1991-ва Хардуей, Мълин и Ричмънд отстъпиха само на "Лейкърс" на Меджик Джонсън. Направи земетресение през 2007-а, когато с Барън Дейвис, Стивън Джексън и Мат Барнс повали "Далас" на Дирк Новицки. Експериментите на Нелсън свързаха "воините" с пълното трансформиране на баскетбола.

 

15. Тим Хардуей, играч (1989-1996)

Мистър Кросоувър бе лидер в системата на Нелсън: реактивният гард правеше пробиви и дирижираше летящото нападение, където винаги имаше вариант за пас към нахлуващия към коша Мич Ричмънд или към центъра Крис Мълин. В краен случай Хардуей залъгваше с дрибъл опонента и си освобождаваше място за стрелба. Тим стигна до 5000 т. и 2500 асистенции по-бързо от всеки друг в НБА без легендата Оскар Робъртсън.

 

14. Крис Мълин, играч (1985-1997; 2000-2001)

"Той издевателстваше. Отиваше под таблото, ръгаха го и го натискаха, но пак измисляше някакъв безумен шут към коша. Играеше като на забавен кадър, но диктуваше волята си - такива няма вече. Не съм виждал друг да стреля така с лявата ръка", описва го Хардуей.

Мълин имаше странна кариера: в първите години страдаше от алкохолизъм, а към края - от травми. Но между това направи ярки сезони. Дори не стана шампион с "Уориърс", но стилът му - уникален, интелектуален, коригиращ физическите недостатъци - бе така привлекателен, че Крис дълго бе символ на отбора.

 

13. Кевин Дюрант, играч (2016-2019)

С идването си направи тима по-силен от другите в НБА. Ако не бе травмата през 2019-а, "воините" щяха да вземат титлата и тогава. За местните фенове това бе недостатъчно и крилото не спечели сърцата им. Дюрант бе най-добрият на терена, но това не бе всичко за клуб, в който емоциите обикновено значат повече от резултатите.

 

12. Джо Лейкъб, собственик (2010 -)

Той промени стереотипа за бос на клуб. Да, той също се смяташе за по-умен от останалите и имаше визия за "светлинни години напред". Но за разлика от останалите, успя да промени лигата, защото бе далновиден (смени треньора Марк Джексън със Стив Кър), умен (възползва се от увеличения таван на заплати и взе Дюрант) и находчив (съхрани четиризвездната структура след напускането на Дюрант). Лейкъб изгради напълно нов "Голдън Стейт" - един от най-скъпите отбори в НБА с куп титли и нов дом в Сан Франциско. 

 

11. Андре Игуодала, играч (2013-2019; 2021 -)

След два сезона в "Маями" ветеранът се върна, чувствайки, че в клуба ще стане велик. А той вече е. Не само защото стана MVP на финалите през 2015 г. 38-годишният Игуодала е символ на умния, неегоистичния и отборен баскетбол на тима. Винаги е сред лидерите, вдъхновявайки съотборниците в съблекалнята и помагайки на терена (с важни кошове или с опазването на ЛеБрон Джеймс).

 

10. Джамал Уилкс, играч (1974-1977)

Игра в тима само три сезона, но имаше критично важна роля за титлата през 1975-а. Тогава стана новобранец №1 и прояви най-добрите си качества във финала, където хем опази Елвин Хейс, хем стреляше често с един от най-странните шутове в баскетбола, промъквайки се фино под таблото.

 

9. Ал Атълс, играч и генерален мениджър (1960-1986)

Той бе посредствен играч, треньор и генерален мениджър. Но бе непримирим, безстрашен и упорит. Като играч гардът Атълс бе "охранител" на Чембърлейн и един от малцината, които опазваха Оскар Робъртсън и Джери Уест. Като треньор пък участва в сбиване на терена. Атълс си остана сърцето на "воините". Той бе 11 сезона в тима като "булдог", още 12 като треньор и 3 като мениджър. В този период в клуба винаги е имало страст с неизменен източник Атълс.

 

8. Нейт Търмонд, играч (1963-1974)

Най-добрият защитник. Така го наричат великите центрове от онази епоха Абдул-Джабар и Чембърлейн. Търмонд е знакова фигура за "Уориърс" - бе първият, избран от драфта след преместването в Сан Франциско, и досега остава лидер на клуба по борби. 

 

7. Стив Кър, треньор (2014 -)

Наследникът на Фил Джексън и Грег Попович помогна на "Голдън Стейт" да реализира потенциала си и се превърна в един от най-успешните треньори за всички времена. Кър остава в сянката на суперзвездите в тима, но спокойният му глас, вечната му ирония, способността да формулира най-важното и да разбива стереотипите в съзнанието, желанието да направи стъпка напред в баскетболната еволюция, започната от "Булс" и "Спърс", го направиха идеален за клуба. Той е свързващото звено между династиите на "Чикаго", "Сан Антонио" и "Голдън Стейт".

 

6. Дреймънд Грийн, играч (2012 -)

Енергичното крило измени баскетбола повече от всеки в историята на клуба. Играещ всъщност в целия спектър - и като център, и като разиграващ - това е Грийн. Но той не е само титли, а и действия, лишили "Уориърс" от още повече трофеи (дисквалификацията през 2016-а, прогонването на Дюрант през 2019-а). Мястото му в историята обаче е нееднозначно - Къри, Томпсън и Грийн си пасват идеално и създадоха най-впечатляващия сегмент в съвременния баскетбол.

 

5. Клей Томпсън, играч (2011 - )

Излизането му от сянката на Къри е един от най-ефектните процеси в НБА за последните години. Удивително е как от флегматичен снайперист Клей се превърна в ходещ мем, в най-обаятелния герой на съвременния баскетбол. "Голдън Стейт" е немислим без легендарните му избухвания в шестите мачове от сериите, нито без опазването на звездите на съперника, нито без амбицията му.

 

4. Уилт Чембърлейн, играч (1959-1965)

Мегазвездата игра за "воините" едва 5 сезона и половина. И "постигна" 0 титли, репутация на чудовищен егоист, празни трибуни във Филаделфия, омраза на феновете в Сан Франциско... Но бяха най-фантастичните години от кариерата му: постави рекорд от 100 т. в един мач; спечели 55 борби в друг; стана MVP в първия си сезон; вкарваше средно по 50 т. и изведе тима на финал. Чембърлейн остана реализатор №1 на "воините" до появата на Стеф Къри и досега е втори по борби.

 

3. Еди Готлиб, треньор, генерален мениджър, собственик (1946-1962)

В баскетбола е трудно да се намерят дори петима по-влиятелни от него. Родом от Киев, той бе в основата на "Филаделфия" като треньор, генерален мениджър и промоутър. Изведе клуба до първата титла (още в БАА през 1947-а) и после се пребори за привличането на Чембърлейн. Готлиб купи клуба през 1952 г. за $25 000, продаде го за $850 000 през 1962-ра, а след това му помогна да се установи в Сан Франциско.

 

2. Рик Бари, играч (1965-1967; 1972-1978)

Заради отвратителния си характер Бари бе в тима само 9 сезона - цяла година в пика на кариерата си не игра заради съдебна забрана, а след това смени три отбора, преди да се върне. Но нито скандалният разрив, нито токсичността му, нито даже изкуствената коса му попречиха да стане най-важният играч на "Уориърс" до ерата на Къри. Първото пойнт крило в баскетбола изведе тима до финал след напускането на Чембърлейн и правеше средно по 40 т. на мач. Донесе на "воините" титлата през 1975 г., макар да нямаше доверие на никого в отбора. И бе на крачка от финала на следващата година.

 

1. Стеф Къри, играч (2009 - )

Златното момче е символ на всичко най-добро в "Голдън Стейт": титли, невероятна радост от играта, свръхестествена връзка с трибуните, особената енергия в този отбор. Той е едва шестият играч с поне 4 шампионски пръстена, два пъти MVP на редовния сезон и веднъж MVP на финалите (другите са Абдул-Джабар, Меджик Джонсън, Майкъл Джордан, Тим Дънкан и ЛеБрон Джеймс).

Уникалността му е във всичко. И в рекорда по тройки. И в това как привлича противниковата защита, където и да е и каквото и да прави по терена. И в това как усмивката не слиза от лицето му. И в лидерските му качества. И в отношението му към играта, правещо от баскетбола на "Уориърс" вечен празник.

Още

ЦСКА се завърна в баскетболния елит с треньор Росен Барчовски

16.07.2022

99
Баскетболният ни отбор получи приемливи съперници към Евро 2025

14.07.2022

166
Драматична загуба спря баскетболния ни отбор от квалификациите

04.07.2022

233