За шеста поредна година "Лудогорец" няма да участва в групите на Шампионската лига, макар това отново да бе шумно прокламираната цел пред отбора. И докато през миналия сезон не достигна само мъничко класа срещу "Малмьо" в плейофите, сега се струпаха много причини българският шампион да не стигне дори до последното препятствие преди груповата фаза. И този път вината си бе изцяло в клуба.
Сбъркана селекционна политика
Каквото и да изтъкват, това е основният фактор, който коства отпадането на "Лудогорец" от "Динамо" (Загреб). В момент, когато на тима бе нужна класа, бяха продадени трима титуляри – Алекс Сантана, Пиерос Сотириу и Шакил Пинас. Да, техните трансфери ще донесат на клуба над 5,5 млн. евро (по данни на "Трансфермаркт"), но пропуснатите приходи от участие в най-елитния клубен турнир в Европа са много повече (минимум 15,64 млн. евро).
Отделно бяха освободени още опитни играчи – Джордан Икоко, Вандерсон и Ихинио Марин, които можеха да са от полза в момента, когато съставът се оголи в някои позиции. По-проблемна е не толкова раздялата с шестима футболисти, колкото че до момента е привлечен само един нов – Якуб Пьотровски, при това чак в края на юли, когато квалификациите бяха вече в разгара си. Съответно, той не се е адаптирал напълно. Да, преговаря се и за поне още две попълнения, но какво от това, след като главната задача не е постигната.
Малшанс с контузени и наказани
И това натежа, въпреки че един наистина голям отбор не би трябвало да е зависим от отсъствието на двама-трима играчи в даден момент. Но "Лудогорец" явно не е успял да балансира по такъв начин състава си, че да надмогне подобни липси.
Така португалският халф Клод Гонсалвеш пропусна заради травма и двата двубоя с "Динамо" (Загреб), а Каули Оливейра – реванша. Заради наказание пък в първия мач липсваше Мануел Шоу, а във втория – Бърнард Текпетей. Това предизвика кадрова криза в атака, но най-вече при дефанзивните халфове – една от най-ключовите позиции на терена. И тази криза доведе до по-бързо достигане до наказателното поле на "Лудогорец" от страна на съперниците. Резултатът е виден.
Излишно напомпано самочувствие
11 поредни шампионски титли на България е забележително постижение, но и опасно вдига самочувствието на футболистите на "Лудогорец". Разбира се, такова трябва да има, но в разумни граници. В реваншите срещу "Шамрок Роувърс" и "Динамо" се видя отлично, че разградчани нямат тази класа, която уверяват, че притежават. И че в отбора има вътрешни проблеми, които пречат да се стигне търсеното ниво от преди 7-8 години, към което така се стреми ръководството. Пречат и да има колектив.
Призна го и един от лидерите в тима – Кирил Десподов: "Ние, ако искаме да играем на такова високо ниво, трябва да минаваме през такива отбори (б.р. – "Динамо"). Трябва да бъдем по-здрав колектив и да съумеем да бъдем по-търпеливи. Според мен на нашия отбор му липсва малко повече да бъдем като един юмрук. Да си помагаме повече на терена, а не да се разправяме на терена кой какво е направил".
Тези приказки – за липсата на съвсем мъничко и как следващата година вече ще се види истинската сила на "Лудогорец", се чуват след всяка неуспешна кампания за Шампионската лига. И явно си остават само закани.
Съдийството "тук" и "там"
Да не говорим за съдийски комфорт за "Лудогорец" в България, защото при липса на наказани рефери след техни мачове такъв е трудно доказуем. Но да кажем така – някои влизания от страна на играчи на разградчани в България не се свирят. Има и други тънки положения, които се подминават. Резултатът е, че се стига до мачове в Европа, където критериите са категорични и заниженото в България внимание към ситуациите от страна на играчите на "Лудогорец" (а и на останалите силни отбори) си оказва влияние.
"Не обичам да говоря за съдията, но днес той беше 12-ият играч. В такъв мач да се подиграваш с отбор като "Лудогорец"... Даваш днес три червени картона. Защо?! Явно искаше така да се стече мачът", оплака се Кирил Десподов. И да има някакво основание, Беноа Бастиен не бе главната причина за загубите от "Динамо". Примерно, и в двата мача при първия гол на хърватите бяха направени груби грешки и развоят тръгна в нежелана посока.
Непрестанните треньорски смени
Вече и на децата в Разград е ясно, че постът на треньора Анте Шимунджа е застрашен при някоя следваща загуба в Европа след неуспеха за Шампионската лига. Така, както стана със Стойчо Стоев, Пауло Аутуори, Павел Върба и Валдас Дамбраускас. Но подобни смени водят след себе си нежелани последствия – следващият наставник най-често започва нова селекция, отборът няма възможност да се обиграе добре в продължение на година-две (нещо, което е практика в големите клубове). А и за какъв респект от футболистите пред треньора можем да говорим, след като те са наясно, че пред тях стои "бушон", който гърми заради големите амбиции на собствениците.
И така, всички негативни фактори бяха прилежно покрити, за да се стигне дотам, че сега разградчани ще гледат отново да се реваншират в Лига Европа. Което не е чак толкова лош вариант, тъй като там също има качествени съперници. Пък и ако там шампионите не успеят да пробият, имат 100% сигурно утешително представяне – в третия по сила турнир Лига на конференцията.
