В края на май излиза биографичен филм за сър Алекс Фъргюсън, чийто режисьор е синът му Джейсън. В тази връзка 79-годишният шотландец и неговият наследник говориха пред в. "Гардиън" за личния живот на легендата - за прекарания инсулт, за семейството и за успехите.
Лекарите му дават 20% шанс да оживее
През май 2018-а сър Алекс получи хеморагичен инсулт и бе на границата на смъртта. Точно тогава Джейсън вече е замислил филма. Вечерта на 5 май той пише сценария, когато звъни майка му Кети, че баща му е зле. Викат Спешна помощ, като заявяват пълното име - Алекзандър Фъргюсън, за да задържат поне за кратко медиите встрани.
"В болницата "Солфорд Роял" навсякъде имаше апарати и маркучи. Двама неврохирурзи ме отведоха да говорим настрани и разбрах, че нещата са зле. Обясниха ми: кръвоизливът е сериозен и да се готвим за най-лошото", казва Джейсън.
Лекарите дават 20% шанс, но сър Алекс се справя. Възстановяването обаче е дори по-страшно, има възможност той да загуби говор.
"След операцията не можех да говоря и това ме уплаши най-много. Разбирах, че съм жив, но когато оставах сам, си мислех дали ми казват цялата истина. Лежиш в леглото с мислите си. Чувстваш самота и страх", казва треньорът.
Речевата терапевтка обаче свършва добра работа - ходи при него всеки ден и сър Алекс ѝ е много благодарен. Започнали с прости упражнения - да записва на лист имената на всички от семейството, на футболисти... После преминали на животни и на писане на цели писма.
Постепенно гласът му се връща, но Фъргюсън въобще не продумва 10 дни. Пълното възстановяване от инсулта отнема много повече: "Не изпих дори чаша вино за 9 месеца - забраняваха ми. Това беше тежко".
Друго опасение било да не загуби паметта си. А за сър Алекс тя е много важна: "Сега много треньори си водят записки по време на мач. Никога не правех така. Винаги съм разчитал на паметта си. Като влизах в съблекалнята, черпех информация от паметта си. Не разбирам защо сега пишат някакви неща в бележници. Отвличаш се от играта за малко и пропускаш гол".
Като футболист попада в затвора
Като играч сър Алекс 2 г. не си говорел с баща си, който настоявал той да е отговорен: "Имаше си свое мнение за футболна кариера и това създаде пропаст между нас".
Фърги рядко влизал в мачовете и започнал да пренебрегва футбола. А баща му искал дисциплина. При един скандал Алекзандър Битън Фъргюсън казал на сина си, че вече е сам. В този ден Алекс отишъл в града, напил се и попаднал в затвора.
Фъргюсън-младши смятал кариерата си за пропаднала. Затова веднъж даже не се явил и за мача на дублиращия тим - уговорил приятелка да звънне на треньора, да се представи за майка му и да каже, че е болен от грип. Но треньорът не повярвал и звъннал у тях. Алекс бил цяла нощ по заведенията, прибрал се на сутринта и попаднал на разярената си майка:
"Накара ме да се обадя и да се извиня. Още помня телефонния номер на треньора. Отговори ми: "Утре ще играеш срещу "Рейнджърс" на "Айброкс" - има много контузени. Този мач промени живота ми".
Алекс Фъргюсън бележи хеттрик за "Сейнт Джонстън" и това дава тласък на кариерата му - преминава в "Дънфърмлин", а след още 2 г. (1967) е взет в "Рейнджърс". Там е два сезона, но след загубен финал за купата става изкупителна жертва - заради него съперникът вкарва победния гол. И това прекратява престоя му в гранда от Глазгоу.
"Едно нещо научаваш, когато играеш за такъв клуб - има определена отговорност и стандарти, установени през годините. Разбрах, че трябва да съответстваш на очакванията. Затова често го използвах в бъдеще", казва треньорът.
Сега той гледа мачове на "Рейнджърс" само ако са срещу "Селтик", за да се подиграва на Джейсън, който е фен на "келтите". Иначе не пропуска мач на родния "Куинс Парк", който е в IV шотландска дивизия.
Започва трудно в "Манчестър Юнайтед"
Фъргюсън отива в Манчестър след успехите си като треньор в "Абърдийн", с който през 1983 г. печели КНК и Суперкупата на Европа. Но нещата не тръгват по план, "Юнайтед" губи често и треньорът е все начумерен. Семейството не издържа и тримата синове - Джейсън, Дарън и Марк, го извикват в кухнята и му заявяват, че негативизмът, който струи от него, вреди на всички у дома.
"Нищо не се получава. Няма да успееш, а това ни убива всички", казва най-големият - Марк, и всички настояват за връщане в Абърдийн. Треньорът успява някак да ги убеди, че всичко ще стане, както го е замислил. И за това си има причини:
"Когато загубиш няколко мача, а феновете издигат плакати за уволнение, ти се замисляш дали правиш всичко правилно. Знаех, че на тренировки всичко е наред. Отношенията с играчите също бяха нормални. Ръководството казваше, че се справям. Боби Чарлтън идваше и ме подкрепяше. Но някои журналисти бяха жестоки. Един от тях беше трън в задника - работеше в "Сънди Пийпъл". Като взехме купата на Англия, написа: "Доказа, че можеш да спечелиш купата, а сега бягай обратно в Шотландия". Не обръщайте много внимание на медиите дори ако пишат, че сте гений. Просто ги игнорирайте".
Успява заради доверието, младежите и феновете
"Чувах недоволството на семейството си, но имах план. Мат Бъзби направи "Ливърпул" велик благодарение на младите. Исках да направя същото - казва сър Алекс. - Хората съдят за "Юнайтед" по велики играчи като Кристиано Роналдо и Рой Кийн. Но по мое време духът на отбора бе в младите - Бекъм, Гигс, Скоулс, братя Невил. Знаех, че сме на прав път. Когато започнахме да следим младежкия тим, на мачовете му ходеха по 50 зрители - бащи, чичовци, приятели. Стигнахме дотам, че в събота сутрин хиляди гледаха младите, а после отиваха на "Олд Трафорд" да викат за първия тим."
През декември 1989 г. "Манчестър Юн" няма победа, има куп контузени, а за купата съперник е "Нотингам" с треньор Брайън Клъф.
"Отидохме за това гостуване със състав, който слиса даже най-верните фенове. Но точно феновете спечелиха мача - скандираха така, че се вдъхновихме и победихме. Този мач ми помогна да презаредя отбора", казва Фъргюсън.
Той отделя от всички фенове един - Норман Уилямсън, който винаги ходел на базата с приятели: "Това ни мотивираше. Норман беше бивш пощальон. Все казваше: "Правиш всичко правилно, синко, всичко ще е наред". Бе на всичките ни мачове, без тези на стадиона на "Манчестър Сити" - не щеше да стъпи там. Когато спечелихме 19-ата титла, на другата сутрин дойде в базата и прегърна всички играчи и мен. Същата нощ Норман умря. Щастливец".
Менталната устойчивост е най-важното качество
Защо младите на онзи "Юнайтед" постигнаха успехи? Първо - Фъргюсън обича момчетата от работническата класа - те се възползват от шансовете. И второ - те насаждат важни качества в отбора.
"В първия ми мач като гост загубихме с 2:5. По пътя обратно си казах, че играчите ми трябва да са ментално устойчиви, иначе никога няма да успеем - обяснява треньорът. - Това стана лайтмотив на методите ми - играчите да бъдат способни да се справят с всичкия стрес и предизвикателства във футбола. Провървя ми - имах такива и в "Абърдийн", и в "Юнайтед". Роналдо например бе непоклатим като стари обувки. Нямаше как да не стане велик."
Кети – опора вече 55 години
Фъргюсън признава, че съпругата му Кети е пожертвала много в брака им, който вече е на 55 г. Например - историята със сватбата. Кети е католичка, а католиците в Глазгоу се асоциират със "Селтик". Затова директорът на "Рейнджърс" намекнал, че е по-добре само да се разпишат в съвета. Фъргюсън се съгласил и до днес съжалява: "Трябваше да му кажа да върви по дяволите. Бях длъжен да я защитя".
Най-трогателната част на филма е писмото до Кети, което сър Алекс е написал в болницата след инсулта. То е пълно с благодарности и съжаление, че толкова години е бил отдаден на футбола: "Исках да ѝ кажа "Благодаря!". В онзи момент още не бях сигурен дали ще оживея", пояснява сър Алекс.
А Джейсън добавя за край една история от паметния финал в Шампионската лига през 1999 г. "30 секунди след последния сигнал той се обърна и погледна нагоре към трибуните. Търсеше да срещне очите на мама..."
