Напускането на стадиона преди края на мача е като червен картон. Освиркването на собствените футболисти е подобно, очевидно. Да подкрепяш отбор, който да не е от родното ти място. Да подкрепяш повече от един отбор. Да получиш по-малко от 10 от 15 възможни точки на тест за фенове... В днешно време има много начини да бъдете определен като най-ненавиждания футболен вид: "неистински фен".
Но всъщност кой може да се нарече истински футболен привърженик? Привидно фенството е църква, отворена за всички, които желаят да повярват, но въпреки това по някакъв начин самата идея за съпричастост към някой отбор непрекъснато се оспорва, отрича или неглижира. В английския футбол има повече думи за описване на "фалшивите" фенове, отколкото за истинските: "пластмаси", "обикновени", "фалшификати", "измамници", "туристи", "еднодневни екскурзианти", "тролове", "хейтъри", "фенове на хубавото време", "ловци на слава" и т.н.
Наскоро мениджърът на "Тотнъм" Ангелос Постекоглу възропта срещу определянето на чуждестранните фенове като "изкуствени". "Това е наистина грубо. Този клуб има привърженици по целия свят. Това не ги прави по-малко страстни. Мисля, че е наистина неуважително към феновете, които са готови да платят от своята сметка и да пътуват през половината свят, за да дойдат на мач", заяви той.
Факт е, че се увеличава културното разделение в елитния английски футбол. През по-голямата част от ерата на Премиър лийг чуждестранният фен е бил смятан за най-долната брънка от екосистемата: от една страна - заради голямото разстояние от Англия, от друга - той е приеман като чужд на културата и историята на даден клуб. Създадена бе дори ясна йерархия на преданост, базирана на географска близост и физическо присъствие на мачове. Но глобализацията на най-големите клубове, свързана с нарастващото влияние на социалните мрежи, преобърна традиционните разбирания. За модерния голям клуб огромното мнозинство от техните фенове сега живеят някъде далеч от Великобритания, свързани са с клуба основно чрез интернет, като е малко вероятно да посетят стадиона на любимия си тим повече от няколко пъти през живота си.
Тъй като вътрешният пазар е пренаситен, именно именно чуждите държави биха подхранили клубовете с нови фенове. В маркетингово отношение това обяснява мащабните доходоносни приятелски турнета в Далечна Азия, Австралия или САЩ, туристическите пакети, мрежата от мегамагазини.
Нито едно от тези неща не е непременно разрушителна сила.
Трябва само да гледате голямо дерби от Премиър лийг в чуждестранен бар или да видите ята от корейски фенове на "Тотнъм", за които пътуването до Лондон, за да видят Сон Хюн-мин в плът и кръв, е вид свещено поклонение, за да разберете начините, по които задграничните фенове обогатяват и задълбочават значението на един футболен клуб. Но, разбира се, има и компромиси, които трябва да се направят, културни различия, които трябва да бъдат преодолени, търкания, които трябва да се обсъдят отново - най-вече тези форумите и социалните медии.
Като например разделението Cobhamsexual - забележително различие, което се отвори през последните години между (предимно) местни фенове на "Челси" и (най-вече) базирани в чужбина фенове на "сините" по темата за юношеската академия на клуба. Cobhamsexuals оплакват напускането на Мейсън Маунт, призовават мениджъра Маурисио Почетино да даде повече минути на млади играчи, противопоставят се на продажбата на местни таланти, като Конър Галахър, за да бъде удовлетворен счетоводният баланс. Чуждестранните фенове се присмиват на ограничеността на Cobhamsexuals, отхвърляйки неизбежните обвинения за "пластмасов", "небрежен“ или "неистински" фен на "Челси". В резултат се получава може би най-разединената и постоянно вряща вътрешно фенбаза в Премиър лийг.
Наистина, има две едновременни течения.
Първото е постепенното пренастройване на йерархията на феновете, в зависимост от способността им да плащат: течение, което се развива години наред, но сега достига един вид повратна точка на фона на нарастващите цени и сриващия се стандарт на живот.
По своя типичен емпатичен и ерудиран начин Постекоглу се противопостави на аргумент, който всъщност не съществува. Никой не обсъжда ограничаване на достъпа на чуждестранни фенове, които винаги са имали възможност да се качат на самолета и да си купят билет. Но в романтизирането на предаността на богатите, на фона на скоковете на цените, които вбесиха дългогодишните фенове на "шпорите", Постекоглу предложи оправдание, което президентът на клуба Даниел Леви и корпоративният пресцентър едва ли биха могли да сътворят по-съвършено. Другото течение е постепенната ерозия на голямата клубна фенбаза като място за събиране и обща основа. Разширяването на фенбазата също я отслабва вътрешно, отслабва връзките, които свързват феновете един с друг, отслабва склонността им да се обединяват и организират.
Масата от (предимно базирани на Острова) фенове на "Манчестър Юнайтед", които се противопоставят на продажбата на техния клуб на катарски богаташи, бе посрещната от еднаква по сила и противоположна по посока вълна от (предимно базирани в чужбина) привърженици, подкрепящи офертата от Катар. Междувременно, как можем да очакваме феновете на "Челси" да се противопоставят единно на евентуална бъдеща Суперлига, ако вече не могат дори да се споразумеят дали техният нападател Армандо Броя (б.р. - в момента под наем във "Фулъм") е добър?
По някакъв начин това са по-широки екзистенциални въпроси, засягащи същността на това какво е футболен клуб и на кого служи. Как балансирате идеята, че футболният клуб е за всички, срещу идеята, че това е нещо с корени, обвързано с дадено населено място и общност? Как балансирате фенство, изразено чрез дългогодишен ритуал, срещу фенство, изразено чрез ставане в 3 часа сутринта, за да гледате Джони Еванс на малък екран? Как да отхвърлим фалшивите противопоставяния между "местна работническа класа" и "богат турист", между "истински фенове" и "пластмаси"?
Фенбазата се разцепва по множество плоскости. И когато това се случва, единствените хора, които наистина се възползват, са онези, които имат интерес да го използват.
