Григор Димитров е един от най-талантливите тенисисти в професионалната верига, но не умее да се абстрахира от емоционалното си състояние на корта. Такова мнение сподели един от бившите треньори на 32-годишния българин - аржентинецът Данте Ботини, в интервю за онлайн изданието на в. "Ла Насион" в родината си.
Двамата работиха заедно почти две години - от декември 2020-а до септември 2022-ра. В началото на съвместния им период първата ни ракета беше №19 в света, а под наставленията на Ботини се изкачи най-много до 16-о място (през март 2021 г.) и слезе до 37-а позиция (през февруари 2022 г.), преди да се разделят под №23.
Най-добрите резултати на Григор в този период бяха 1/4-финал на Australian Open през 2021 г. и 1/2-финали на "Мастърс" в Индиън Уелс през 2021 г. и Монте Карло през 2022 г.
"Той е изключителен играч, един от най-талантливите в тура. Физически също е невероятен, полага страхотна грижа за себе си, той е звяр - каза южноамериканецът по адрес на Димитров. - От гледна точка на тениса е сред най-надарените, изпълнява удари, който почти никой друг не прави. Слайс бекхендът му е изумителен, този с една ръка също. Той е тенисист, който е наслада за окото. Заради него си плащаш билета. Но когато влезе в лош период, искаш да си тръгнеш, защото той едва се състезава. Това е огромната му слабост. Той страда, когато е емоционално нестабилен, и пренася това на корта. Показва го. Когато е щастлив, той прави чудеса и ти дава най-великото шоу на всички времена."
44-годишният Ботини анализира и разликата в манталитета на различните поколения:
"Има тотална промяна. Федерер го няма, Надал е почти извън сметките, Джокович има още няколко години. Новото поколение е тук с Алкарас, Синер, Руне. Дори Медведев, Зверев и Циципас. Смятам, че днешният тенис е свързан с много мощ и много психика. Новите играчи не мислят особено за тактика. И преди нямаше много време за мислене, но сега е още по-малко. Вторият сервис понякога е с 200 км/ч. За треньора е по-трудно да измисля стратегия. Има все по-голяма липса на внимание от тенисистите, те просто не слушат. Това прави и прогреса по-труден. Съвременните състезатели имат дефицит на вниманието. Преди те гледаха в очите и те слушаха. Днес вървят с глава надолу. Казваш му, че му говориш. "Да, слушам те", гласи отговорът, но той е с телефона си. Не знаеш какво влиза в главата му. Странно е, обществото се променя."
