Утре в Торино ще стартира 104-тата колоездачна обиколка на Италия - едно от трите най-престижни многоетапни състезания, заедно с тези на Франция (Тур дьо Франс) и Испания (Вуелта). 228 железни мъже ще опитат да изминат 3450 км, разделени на 21 етапа, за да определят най-добрия измежду тях.
В следващите редове обаче ще стане дума не за железните мъже, а за единствената жена, участвала някога в Джиро д`Италия. При това успяла да финишира, което и в наши дни не е по силите на всеки колоездач.
Годината е 1924-та. В Джирото - тогава с предълги етапи, понякога завършващи и през нощта, без техническа помощ, по ужасни пътища и с никакви мерки за безопасност - стартира и Алфонсина Страда. От 90 участници до финала се добират едва 33-ма и 33-годишната италианка е сред тях.
Моминската фамилия на тази фамозна жена е Морини. Родена е през 1891 г. в Кастелфранко Емилия, близо до Модена, в бедно и многолюдно семейство - тя била второто от осем деца. Цялото ѝ детство преминава в отглеждане на по-малките братя и сестри. В къщата им всъщност живеели общо 24-ма души, защото семейството, независимо от бедността си, взимало да отглежда и деца от приюти.
Когато Алфонсина била на 10, баща ѝ домъкнал стар велосипед, купен с парите от продадените кокошки. Колелото очаровало момичето и станало любимата ѝ играчка. В онези години жена на колело не било сензация, но в дълбоката италианска провинция жените не трябвало да бият на очи, а да си гледат домакинската работа. А и битувало мнението, че прекомерната физическа активност е вредна за тях.
В такава обстановка 13-годишната Алфонсина заявила на всеослушание, че иска да стане известна колоездачка.
Роднини и съседи я смятали за шантава,
дразнели я, сплетничели. Семейството било възмутено, майка ѝ дори забранила да кара колело. Но Алфонсина успявала да се измъква от вкъщи, за да участва на гонки в съседни градчета. Веднъж спечелила жива свиня като награда за една победа, но и това не трогнало роднините ѝ.
Въпреки това девойката продължавала да се състезава, но и да работи в шивашки цех. През 1907 г. решила да иде в Торино - тогава център на женското колоездене, където момичета на колело не предизвиквали скандал. Там успяла да победи знаменитата Джозепина Кариняно и да вземе неофициалната титла "най-добра италианска колоездачка".
В Торино Алфонсина среща и своя земляк Карло Месори - известен състезател, който става поклонник на таланта ѝ. През 1909 г., по негово настояване тя отива в Петербург и печели Гран при, довеждайки публиката до такъв възторг, че императрица Александра Фьодоровна настоява златният медал да ѝ бъде връчен лично от Николай II.
През 1911 г. Алфонсина поставя световен рекорд по едночасово каране за жени - 37.192 км (той обаче не е признат официално заради проблеми с хронометрите), а през 1912-а сключва договор с френски импресарио и в следващите 2 г. участва в парижките гонки на писта. Популярността и хонорарите ѝ започнали да нарастват. През 1915-а се омъжила. Шлосер, скулптор и изобретател, Луиджи Страда не просто приел увлечението на съпругата си, а и всячески я поддържал. За ужас на родителите ѝ той ѝ купил за сватбен подарък нов велосипед и ѝ станал личен треньор.
Първата голяма обиколка на г-жа Страда станала Джиро ди Ломбардия през 1917 г. Имало само 78 участници заради Първата световна война. Финиширали 32-ма - победил белгиецът Филип Тис, а Алфонсина била 32-рият завършил. През 1918-а тя пак участвала и вече била 21-ва, изпреварвайки повече от 10 мъже.
Страда има общо 36 победи в мъжки състезания
и с времето се сприятелила с доста известни колоездачи от онова време - например Костанте Джирарденго. Те я подкрепяли в нейната цел - да стартира на Джирото. Това желание на Алфонсина предизвиквало много спорове. Чак през 1924 г. главният редактор на в. "Гадзета дело Спорт" Емилио Коломбо (инициатор на Джирото) дал благословия, защото разбирал какво внимание към обиколката ще привлече женско участие. Още повече че заради финансови разногласия някои от звездите не стартирали - Джирарденго, Джовани Брунеро, Отавио Ботекиа.
Очакванията се оправдали - вдигнал се голям шум в пресата. Всички с нетърпение очаквали да видят колко дълго ще може жена да се състезава наравно с мъжете.
През 1924 г. състезанието било дълго 3613 км, разделено на 12 етапа с 11 дни почивка. Алфонсина завършила всичките 12, макар и с изоставане от няколко часа от победителя. Джирото станало за нея нещо като почетна обиколка - по пътя летели цветя, често ѝ се налагало да спре за автографи.
Още на I етап - до Генуа, загубила много време, но не била последна. Във втория (до Флоренция) завършила 50-а от 65 финиширали. В етапа до Рим останала само на 45 минути от победителя. В VII етап (Фоджа-Л`Акуила, 304 км) Алфонсина паднала при спускане и дълго карала сама до финала, цялата ожулена и окаляна. На другия ден - към Перуджа, духал бурен вятър, валял дъжд, ударените при падането колене я болели, но пак завършила.
По време на Джирото тя чувствително слабеела, независимо от питателната храна, която давали ежедневно на участниците - 1/4 печено пиле, 250 г месо, два сандвича с масло и прошуто, два сандвича с желе, 3 яйца, 2 банана, 100 г бисквити и 50 г шоколад.
В допълнение към проблемите един ден се счупило кормилото на велосипеда ѝ. Тя загубила много време в търсене с какво да го поправи (техническа помощ от автомобилите била забранена). Спасила я жена от близка къща, която счупила дръжката на метлата си и двете заедно я прикрепили. Така Алфонсина финиширала с дървено кормило, но... след времевата контрола. По правилник това означава дисквалификация. Пламнали спорове дали за жена трябва да се прави изключение, след като се състезава наравно с другите. Но Емилио Коломбо не забравил финансовите мотиви и позволил на Страда да продължи, но без времето ѝ да се зачита в генералното класиране.
Така Алфонсина станала един от 33-мата, успели да финишират в Милано. Дотогава имала още премеждия - падала няколко пъти, ставали и други повреди. В някои етапи завършвала обляна в сълзи, но неизменно била посрещана от аплодиращи тълпи поклонници. Пресата била очарована и най-после спряла да я нарича с лекомисленото прозвище "Дявол в пола".
Повече никога не ѝ позволили да участва в Джирото
Тя започнала да дава представления в циркове и театри. Но през 1937 г. участвала и победила на женско състезание в Париж. А през 1938-а, когато вече била на 47, поставила вече официален световен рекорд по едночасова езда - 35.280 км (подобрен чак през 1955 г. от Тамара Новикова от СССР).
През 1950-а овдовялата Алфонсина се омъжила за същия онзи Карло Месори, който я подкрепил в началото на кариерата ѝ. Отворили велосипеден магазин и работилница в Милано. Когато възрастта взела да си казва думата, г-жа Месори си купила мотоциклет 500 cc Moto Guzzi, за да се придвижва. Наложило ѝ се за целта да продаде някои от своите купи и медали. Овдовяла за втори път през 1957 г. и сама въртяла магазина до смъртта си през 1959 г., когато била на 68.
Сега велосипедът ѝ се пази в храма на колоезденето - музея в църквата "Мадона дел Гизало" на езерото Комо. На Алфонсина са посветени книги и театрални спектакли, името ѝ носи площад в град Сан Салваторе Монферато.
