Две неща са сравнително предвидими за треньорския пост в "Лудогорец" - това е най-несигурната позиция в клуба и едновременно с това точно при нея се забелязва ясна тенденция. Несигурна, защото Валдас Дамбраускас стана 11-ият сменен наставник в разградския клуб за последните 10 години (а имаше и такива като Георги Дерменджиев, Стойчо Стоев и Станислав Генчев, които бяха на поста по повече от веднъж). Тенденцията пък се изразява в това, че почти всички треньори (поне в последните 3 години) си тръгват през октомври.
Или по-скоро са принудени да си тръгнат заради представянето в евротурнирите. Защото не са оправдали големите очаквания на собствениците на клуба - Кирил и Георги Домусчиеви. Така стана с Пауло Аутуори, който бе оставен да напусне през октомври 2018 г. след 0:1 от "Цюрих" (и 111 дни на поста), а Павел Върба и Валдас Дамбраускас просто си бяха уволнени. Смените на последните двама станаха по идентичен начин, също през октомври - след домакинска загуба в Лига Европа. Върба си отиде след 1:2 от "Антверпен" (297 дни на поста), а Дамбраускас - след 0:1 от "Цървена звезда" (274 дни).
Че последната раздяла не е станала по желание на литовеца, си пролича от негови думи след поражението от "Звезда". "Гледам мач за мач как да се представим по-добре. Ще броим точките през декември", коментира Дамбраускас с ясната мисъл, че не мисли за напускане. А и балансът му не бе лош - 25 победи, 7 равенства, 7 загуби.
Не така мислеше обаче ръководството, което счете, че отпадането от "Малмьо" в плейофа за Шампионската лига, загубата от "Славия" и спечелената само 1 точка от първите два мача в Лига Европа са достатъчно основание за раздяла с Дамбраускас. Пренебрегнат бе фактът, че този треньор успя да класира шампионите до решаващия сблъсък за влизане в ШЛ - нещо, което не се бе случвало от 2016 г. насам. Че имаше няколко наистина добри мача в Европа - най-вече двата срещу "Олимпиакос", а също гостуването срещу беларуския "Шахтьор" (1:0), домакинството срещу "Мура" (3:1)... Все резултати, които осигуриха участие в Европа поне до края на годината. Плюс разгрома с 4:0 над "ЦСКА-София" за суперкупата. А също, че в последните мачове липсваха капитанът Антон Недялков, Кирил Десподов, Вандерсон, Каули Оливейра - все хора, чиято форма или липса са определящи за играта на целия тим.
Разбира се, право на клуба е да взема решения за служителите си. Но в момента сякаш няма нужда да се търси нов чужденец. Той няма да постигне нещо по-различно от Върба и Дамбраускас. Най-вероятно ще спечели титлата (нещо, което преспокойно правят и българи - Ивайло Петев, Стойчо Стоев, Георги Дерменджиев, Димитър Димитров). И също толкова вероятно едва ли ще се справи с голямата цел - влизане в Шампионската лига.
Отборът ще се води временно от Станислав Генчев, който само като и.д. вече е пети по брой мачове в "Лудогорец" (след Дерменджиев, Стоев, Петев и Д. Димитров), а до месец може да излезе дори и четвърти. Ако пък отново се заложи на чужденец, очакваме през есента на 2022 г. пак да броим пилци (оцелели треньори).
