Достатъчно трудно е да срещнеш "Барселона" и "Манчестър Сити" в късните етапи на Шампионската лига - два отбора, преследващи отчаяно титлата в Европа. Но не само да ги срещнеш, докато си без основните си голмайстори, както "Ливърпул" и "Тотнъм", а и да ги отстраниш, е историческо постижение. "Тотнъм" елиминира "Сити" без помощта на Хари Кейн, а "Ливърпул" разби "Барселона" на ст. "Анфийлд" без Мохамед Салах и Роберто Фирмино, а това показа нещо важно за тези отбори: че философията, която ги ръководи, е по-важна от всеки един отделен играч.
Това изглежда като пределно ясна точка, но напоследък европейският футбол не живее в пределно ясни времена. Постепенно излизаме от десетилетието, доминирано от Кристиано Роналдо и Лионел Меси, около които се градяха цели отбори. Това беше период, който може да наречем "Ерата без план Б", в която план А беше да използваме Роналдо или Меси по възможно най-добрия начин, а това бе достатъчно успешно, за да няма нужда от алтернатива.
Класирането на "Тотнъм" и "Ливърпул", чиито треньори трябваше да правят резки тактически настройки, на финала в Шампионската лига е символично. В един момент от сезона изглеждаше, че Меси и Роналдо ще заведат "Барселона" и "Ювентус" на финала най-вече благодарение на чистата си воля, но това не се случи най-вече благодарение на отбори, практикуващи най-вълнуващия атакуващ футбол, който Европа е виждала от доста време насам.
Ключът към способността на тези модерни отбори да печелят мачове дори когато някои от най-добрите им играчи липсват, е в гъвкавостта им и лекотата да използват тактика, в която всеки може да изпълнява повече от една роля. Най-екстремният пример е с Жоржиньо Вайналдум, който е като футболна версия на швейцарско ножче. Срещу "Барселона" холандският халф игра като централен нападател. Вайналдум отговори по най-добрия начин, вкарвайки два гола за три минути и вършейки работата на топ нападател. Холандецът получи заслуженото си място в светлината на прожекторите, след като цяла година бе в добра форма в мачовете и за клуба, и за националния си отбор.
Това е най-завладяващото нещо в двата финалиста в Шампионската лига през този сезон: толкова често различен играч блести в отделните мачове, толкова често се появява нов футболист, който е с главна роля. Хюн-Мин Сон от "Тотнъм" беше страхотен срещу "Манчестър Сити" и пое ролята на Кейн да вкарва важни голове, а Муса Сисоко е толкова ефективен през целия сезон, вършейки много повече неща, отколкото се очакват от него. Срещу "Аякс" пък Лукас Моура бе в основата на обрата.
Причината тези играчи да се чувстват толкова силни и да се справят толкова добре се крие в двамата треньори - Юрген Клоп и Маурисио Почетино. Представянето на "Ливърпул" и "Тотнъм" може да намеква за това, че вече излизаме от ерата на суперзвездата, около която се гради целия отбор, но може би се връщаме в ерата на треньора суперзвезда, в която тактическите иновации са с предимство и са по-важни от индивидуалния блясък на отделен играч. Треньорът суперзвезда е този, който може да вземе добри или много добри играчи и да ги вдигне до изключително ниво. Впечатляващото при Клоп и Почетино е, че някои от футболистите, които те издигнаха до толкова високо ниво, вероятно нямаше да се справят толкова добре при други треньори. Върджил ван Дайк несъмнено беше добър защитник в "Селтик" и "Саутхемптън", но малко хора биха предрекли скоростта на развитието му в "Ливърпул" преди 2 години. Дори във времената на прекалено високите трансферни суми неговата цена - 75 млн. паунда, беше посрещната с насмешка, но малко са тези, които се смеят сега. Колкото и обещаващ да беше като по-млад, малко биха очаквали Деле Али да се развие по този начин, но под ръководството на Почетино в "Тотнъм" той се превърна в елитен халф.
Това качество, тази способност да се изстиска почти неподозирана брилянтност от всеки в отбора - това позволява на "Ливърпул", в по-малка степен на "Тотнъм", да се адаптират, когато някои от най-добрите им футболисти са контузени. Точно заради това преди реванша с "Барселона" на "Анфийлд" на въпрос кой ще спре Меси, Клоп отговори дори без намек на ирония: "Дивок Ориги". Точно заради това, когато тимът му трябваше да вкара 3 гола през второто полувреме срещу "Аякс", Почетино се обърна към резервата Фернандо Йоренте, 34-годишен нападател, който беше далеч от най-добрите си изяви, когато дойде преди почти 2 години.
Останалото, разбира се, е история. Ориги вкара два пъти на "Барселона", а Йоренте изигра един от най-силните мачове на централен нападател в последните години, печелейки почти всеки въздушен дуел и давайки достатъчно пространство на Моура да вкара хеттрика си. А независимо кой от двата тима спечели финала в събота, това ще бъде триумф на тактическото майсторство.
-----------
Клоп е с предимство пред Почетино в преките двубои
Финалът в Шампионската лига на 1 юни в Мадрид ще е десетата среща между Юрген Клоп и Маурисио Почетино в сегашните им отбори. До момента "Ливърпул" и "Тотнъм" са се срещали 9 пъти под ръководството на двамата, а балансът е 4 победи за "червените", 4 равенства и само 1 успех за "шпорите". През този сезон "Ливърпул" спечели с 2:1 и двата мача срещу "Тотнъм" във Висшата лига.
Двамата мениджъри не мислят за предишните си мачове, а за предстоящия. И Клоп, и Почетино, естествено, похвалиха отборите си за представянето досега. За "Ливърпул", който преследва шестата си титла в турнира, това ще е втори пореден финал в турнира, докато за "Тотнъм" това е първи такъв мач в историята.
"Никога не съм бил на финал с по-добър отбор от този. Не съм изненадан, че сме на финал, защото нашите момчета са смесица от потенциал и възможно най-доброто отношение, което съм виждал. Миналата година загубихме финала в Киев, а на летището стояхме с наведени глави и си казах, че ще се класираме на финал пак", каза Клоп.
"В момента нищо не е по-важно от този мач. "Тотнъм" заслужава да е тук и трябва да сме 200% отдадени на подготовката в този мач. Можем да напишем история, нашата история, и да поднесем на феновете най-голямото щастие във футбола", коментира Почетино.
