Двете основни сделки по смяната на собствеността на футболни клубове в Европа това лято бяха придобиването на "Челси" - от консорциум, оглавяван от Тод Боули срещу 4.85 млрд. евро, и на "Милан" - от инвестиционната компания RedBird Capital Partners за 1.2 млрд. евро.
На пръв поглед между двете покупки няма нищо общо. Но всъщност има - инвеститорите са американски компании. И в това няма нищо случайно. От няколко години бизнесмени от САЩ купуват усилено футболни клубове във водещите шампионати в Европа.
В момента в най-богатото първенство - Премиер лийг, 11 от общо 20 клуба (или 55%) принадлежат, в голяма или по-малка степен, на американски граждани. В италианската Серия А са 5 ("Милан", "Рома", "Фиорентина", "Аталанта" и "Специя"), в испанската Ла Лига два ("Майорка" и "Атлетико", Мадрид), както и във френската Лига 1 ("Тулуза" и "Олимпик", Марсилия), а в германската Бундеслига засега е само Аугсбург".
Общо 35 европейски клуба са в американски ръце, а в момента се водят преговори още за английските "Борнемут" и "Евертън", както и за италианския "Интер", макар и в трите случая нещата още да не са близо до финализиране.
Как "скучният" европейски футбол стана атрактивен за САЩ?
Факт е, че дълги години европейският футбол не вълнуваше особено американците, освен да поритат топка в парка. Над 50 години вниманието беше фокусирано върху баскетбол, американски футбол, хокей на лед и бейзбол, като изключително професионално бяха развити съответните лиги - НБА, НФЛ, НХЛ и НБЛ. В тези първенства спортът се доближи до сферата на шоубизнеса и това имаше впечатляващ търговски ефект.
Американските инвеститори не бяха заинтересувани от бизнес модела на футбола в Европа, където печалбите се базираха дълго време върху продажбите на билети и артикули в деня на мача. А ръстът в приходите се базираше на класиране за евротурнири (съответно повече домакински мачове) или на увеличаване цените на билетите. Това, разбира се, не можеше да се сравнява с мултимилионните договори със спонсори, рекламодатели и ТВ права, които се сключваха в Щатите.
Към това се прибави и остарялата инфраструктура - повечето стадиони в Европа бяха построени в края на XIX или началото на XX век. Това не отговаряше на американската представа за комфорт и безопасност на трибуните, а в допълнение идваха и проблемите с хулиганите, най-вече в Англия и Италия. Всичко това отблъсква платежоспособната публика.
Но през 80-те години на ХХ век именно проблемите с хулиганите (трагедиите на "Хейзъл" през 1985 г. и "Хилзбъро" през 1989 г.) подтикнаха европейския футбол да претърпи трансформация.
В големите първенства бяха взети решения за премахване на местата за правостоящи и слагане на седалки, което намали капацитета на стадионите с около 10%. От това спадна и приходът от билети. Като компенсация в Англия създадоха Премиер лийг и така увеличиха печалбите. Последваха реформи в останалите големи първенства, в европейските турнири (създаде се Шампионската лига).
Навсякъде обаче местният бизнес продължи да държи клубовете. Промяната се започна едва в началото на XXI век. В Англия стана сензация през 2003 г., когато руският олигарх Роман Абрамович купи "Челси", което направи с чисто имиджова цел.
По сходни причини инвестиционни фондове, представляващи правителствата на ОАЕ, Катар и Саудитска Арабия, навлязоха в европейския футбол, купувайки "Манчестър Сити", "Пари Сен Жермен" и т.н., а сега и "Нюкасъл"
И в един момент след пионерските стъпки на фамилия Глейзър в "Манчестър Юн" в САЩ приеха, че вече почвата в Европа е благодатна за инвестиции. "Американците най-вероятно никога няма да се научат да играят футбол като бразилците. Но щом стане дума за футболен бизнес, САЩ е като Бразилия във футбола. Няма друг, който така може да организира сделките, така да привлича капитал и така да проявява финансова креативност, както го правят американците. Бизнесът е игра, в която САЩ е настоящият и безусловен световен шампион", написа във в. "Вашингтон Поуст" журналистът Бил Сапорито.
Наистина - ерата на Глейзър на "Олд Трафорд" е противоречива. Също и на други представители на "първата щатска вълна" - Джордж Джилет и Том Хикс в "Ливърпул" (2007-2010). Но пък наследилият ги на "Анфийлд" Джон Хенри (Fenway Sports Group) постигна успехи (по веднъж титла на Англия, ФА Къп и Шампионска лига).
Втората американска вълна се насочи към не толкова големи клубове ("Фулъм", "Ипсуич", "Плимут"). Защото има нов магнит - постъпленията от ТВ права в Англия скочиха със 70%, растат и другите търговски приходи. Например в "Манчестър Юн" през първия сезон на Глейзър (2004/05) общите постъпления са около 246 млн. евро, а през 2018/9 вече са 711 млн.
Това заинтригува американски бизнесмени с опит в управление на спортни активи. Фамилия Глейзър например държи отбора по американски футбол "Тампа Бей Бъканиърс", Джон Хенри държи бейзболния "Бостън Ред Сокд", Стан Крьонке ("Арсенал") има в активите си още хокейния "Колорадо Аваланч", баскетболния "Денвър Нъгетс" и "Колорадо Рапидс" от Мейджър лийг сокър.
Финансовият анализатор Андреа Занон отчита пик на интерес на инвестиционни фондове от САЩ към европейски клубове през сезон 2020/21, когато отборите претърпяха значителни загуби заради пандемията от COVID-19. Някои от инвеститорите имат проста цел - вложения за период от 3 до 5 години, след което продажба на активите с печалба.
В Серия А е по-евтино
Докато стойността на сделките в Премиър лийг расте, а и разходите по инвестиции в клубовете не са малки (дори за опашкар в английския елит са нужни поне 200 млн. паунда), в италианската Серия А е по-евтино. А и по-лесно в сравнение с Германия и Испания, където повечето клубове имат за акционери и членове хилядна фенска маса, която трябва да одобрява сделките, и всичко се усложнява.
Макар в Италия хапката да не е така апетитна, там също си струва да се влага - по новия договор за ТВ права от 2021 г. лигата получава 910 млн. евро за сезон (840 млн. от платформата DAZN и 70 от Sky). За сравнение - в Германия сумата е 1.1 млрд, а в Испания - 1 млрд.
"Клубовете се превръщат в глобални активи, чиято стойност постоянно расте и съответно привличат инвеститори отвсякъде. А както на доста пазари, най-активни са инвеститорите от САЩ", отбелязва професорът от Чикагския университет Константин Сонин.
Споменатият Бил Сапорито допълва: "Дори по-малките клубове вече са по силите само за милиардери, а в никоя друга страна няма толкова милиардери, колкото в САЩ". Журналистът е на мнение, че конкуренция на американците могат да бъдат само арабските шейхове, които обаче са ограничавани от финансовия феърплей (той пък се вписва във философията на бизнеса в Щатите).
"Футболът е прекрасна игра, която е измислена от британците. Но сега трябва да се примирим, че тя принадлежи на американците", заключава Сапорито.
