Годината за намиращия се във финансова криза "Берое" започна по нежелан начин. Първата тренировка от зимната подготовка бе белязана с неприятна случка извън проблемите с търсенето на нов собственик на клуба. Треньорът Петър Колев не бе допуснат от фенове да проведе заниманието. Те му обясниха, че повече не е желан и да бъде така добър да напусне. Уличният натиск даде ефект - Колев обяви малко по-късно, че няма да води повече отбора. Сега той временно провежда занимания, докато финализира разтрогването си.

Тук има една подробност - Колев вече бе научил от ръководството на клуба още в края на миналата година, че повече няма да се разчита на него, и се водеха разговори за прекратяването на договора му. "Надявам се до 2-3 дни да стигнем до някакво решение по този казус. Ние сме говорили отдавна, че искаме да се разделим с него, но в момента не можем да водим разговори, които да затруднят финансово клуба. Надявам се и той да разбере ситуацията", коментира изп. директор на "Берое" и шеф на съвета на директорите Илко Русев. 

Е, решение се намери по-бързо от очакваното и Колев разбра ситуацията, макар и

с чужда помощ и не по цивилизования начин,

по който се разделят обикновено две страни в един договор.

Но за "Берое" прякото влияние на фенове върху решения на клуба не е прецедент. Настоящият селекционер на младежкия национален отбор Александър Димитров най-вероятно още помни вечерта на 16 октомври 2016 г., когато ултраси обсадиха стадиона след загубата с 3:4 от "Ботев" (Пд) и не го пуснаха да си тръгне, преди да обещае, че ще подаде оставка. И той я подаде. Само дни по-късно фенове отново се намесиха при избора на следващ наставник и се обявиха срещу завръщането на Илиан Илиев, който вече бе дал съгласието.

За съжаление, ненормалното функциониране на един клуб заради натиск от привърженици не се наблюдава само в Стара Загора, а е характерно за почти всички клубове в България с по-голяма фенска маса. Макар почти навсякъде да става въпрос за едно ядро от 20-30 до

максимум 50-ина души, които упражняват подобно "влияние".

И в немалко случаи клубни шефове се съобразяват кого да назначат, за да не накърнят нечии чувства. Така в "Левски", да речем, бяха отхвърлени редица кандидатури на треньори. Защото там още им пази влага случилото се през октомври 2013 г., когато назначеният за треньор Ивайло Петев бе съблечен от ултраси при представянето му и бе принуден да напусне. Афектиран от случилото се, си тръгна и спортният директор Наско Сираков (в наши дни вече главен акционер), който заяви тогава: "Кракът ми повече няма да стъпи тук. Това, което стана, няма аналог в европейския и световния футбол. Това не е моят "Левски", това не е нашата публика. Това е срам и позор за името на Апостола!"

На "Българска армия" също не е рядкост

феновете да кадруват. Пресен е инцидентът, при който недолюбваният от публиката на "ЦСКА-София" главен мениджър Стойчо Стоилов бе ударен пред съблекалните след равенството 0:0 с "Лиепая" в Лига на конференцията, та се наложи полицаи да го спасяват. Дни по-късно Стоилов бе освободен от поста. Помни се и един от най-позорните моменти, случвали се на този стадион - през лятото на 2016 г., когато симпатизиращи на Гриша Ганчев фенове замеряха юноши на ЦСКА и пречеха на Адалберт Зафиров за изкара отбора на тренировка, тъй като тогава се полагаха усилия за обявяване на 31-кратния шампион в несъстоятелност.

Крайните привърженици на "Ботев" (Пд) не остават назад. През август 2016 г. те възроптаха срещу назначението на Николай Митов за треньор и му го заявиха още на първото занимание с ултимативен тон. Митов напусна след няма и 24 часа. Горе-долу толкова издържа и Тервел Златев, който през август 2018 г. получи покана да се завърне като директор в пловдивския клуб, но бързо се разубеди след агресивното посрещане от тълпата.

Както е видно, случаите продължават, а ръководствата на клубовете се оказват като заложници и са принудени да се съобразяват с настроения на шепа хора, които искат да имат влияние върху решенията, без да носят отговорност за тях. Евентуално елиминиране някой ден на подобни намеси би било един от важните признаци, че българският футбол се европеизира.