През 1998 г. скаутът от НБА Тони Ронзон получава покана за треньорски семинар в Северна Корея, организиран от ФИБА. Уговорката била да бъде посрещнат от делегация от КНДР в Китай, но никой не го чакал. Вместо това китайските власти го задържали за 8 часа, след което го отпратили обратно.
След няколко месеца Ронзон опитал още веднъж да стигне до КНДР. Този път му се получило и пристигнал в Пхенян. Там в продължение на седмица бил ежедневно в местната 12-хилядна зала, където пристигнали баскетболни треньори от цялата страна. Имало и още около 10 000 зрители с еднакви костюми и значки с лика на Ким Чен Ир.
"Казаха ми, че в един от дните и самият Ким е бил там, но така и не разбрах това. Той явно е бил доволен от моя семинар и заповядал на хора от спортното министерство да ме поканят отново. Ходих всъщност още няколко пъти. Занесох доста книги по теория на баскетбола - за атаката, за концепцията на отборната игра, стрелбата от зоната на трите точки, тренировъчните упражнения, дори и как да се водят мотивационни речи. Когато вече окончателно си тръгвах, ме помолиха да им оставя копия от всички тези материали. Помислих си, че искат да ги използват в работата си, но преводачът тихо ми подсказа, че всичко това е поискано от Ким Чен Ир, който желаел да го изучи сам", разказва Ронзон.
Той обаче не посещавал КНДР само от страст по екзотиката. През 1991 г. на шампионата на Азия по баскетбол севернокорейците отстъпват с 86:87 срещу Филипините. 55 от всички 86 точки били дело на
някой си Ри Мйънг-хън, висок цели 235 см
След две години на континенталното първенство в Джакарта гигантът получава приза за най-полезен играч (MVP), след като буквално тегли отбора си до второто място, като на финала КНДР губи от фаворита Китай.
През 1996 г. пък КНДР участва в турнира за купа "Джоунс" в Тайван. Там в мач срещу сборен тим на Атлантическото крайбрежие на колежанското първенство (NCAA) Мйънг-хън записва 27 точки и стряска студентите с габаритите си. Тук вече американците решават да опитат да привлекат този впечатляващ център.
Колкото и невероятно да звучи, Ким Чен Ир откликва на молбата на Ронзон. През 1998 г. центърът е пратен в Канада, където тренира почти две години в предградие на Отава под надзора на Джак Донахю, известен като училищния треньор на Карим Абдул-Джабар. Специалистът учи севернокорееца на необходимите движения за неговата позиция, както и да стреля с кука. Хокейният треньор Лорън Голдънбърг пък се грижил за физическата подготовка на Мйънг-хън и му помогнал да натрупа мускулна маса, а теглото му да стане от 110 на 130 кг. Гигантът също се готвел също за пробив, като сменил името си на "Майкъл Ри" в чест на любимия си Джордан. В това време агентът Уейн Макинън започва да предлага уникалния играч на клубове от НБА.
Агентът по-късно признава, че харчел по 1000 долара на ден заради севернокорееца. Дори му купува голям зелен фургон и слага надпис на него "Официалният транспорт на 235-сантиметровия Майкъл Ри".
Мйънг-хън обаче не пристига сам в Канада. Журналисти забелязват, че плътно до него са Джон Ким и Карл Ли, които обяснявали, че са му били "делегация". Те дори отговаряли вместо него на някои въпроси. Но най-вече наблюдавали да не би случайно баскетболистът да има контакт с емигранти от Южна Корея.
По това време Ри Мйънг-хън бил малко под 30 години и сам признава, че
за съществуването на НБА разбира пред едва 1996-а,
т.е. две години преди заминаването му до Канада. Допълнителното му обучение дава резултат и той подобрява стрелбата си. Дори агентите и днес твърдят, че той на практика нямал пропуск нито от наказателен удар, нито от средна дистанция.
"Всички се възхищават как стреля Яо Мин, но той не може да се сравнява с Ри. Ние наблюдавахме тренировките му и изведнъж някой казва: "Вие забелязвате ли, че това момче няма пропуск вече 15 минути?". Той бе в идеална форма, стреляше като робот от дъгата на тройката. А от средна линия можеше да стреля през главата на всеки", спомня си агентът Майкъл Койн.
При това севернокореецът не умеел да скача добре, а имал и проблеми с краката. "Отначало мислихме, че той има проблем по наследство или някакво последствие от травма. Но работата бе там, че в последните 10 години е носил 54-ти номер, а реалният му размер е бил 58-и номер. Въпреки това той продължава да носи 54-ти номер. На такава възраст заради това той никога не би станал водещ играч от НБА, но може да бъде напълно ефективен, ако влиза в игра за 10-15 минути", споделя Джон Донахю.
Проблемът с ходилата обаче останал на заден план. Същинската пречка бил отказът на правителството на САЩ да предостави работна виза на севернокорееца. Чиновниците счели, че подписването на договор с НБА би било нарушение на закона, който забранява на американски компании да имат отношения с вражески правителства, за каквото се считало и това на КНДР.
Обсъждането на въпроса се проточило около половин година. Клубове от НБА напълно сериозно искали да привлекат тази екзотична находка. Едва през 2000 г. департаментът на САЩ дава официално разрешение на Ри Мйънг-хън да се състезава в страната. Но при едно условие – няма да има право да праща в Северна Корея парите, които спечели. Това обижда КНДР и оттам отказват да разрешат на баскетболиста да напусне страната.
Тогава Ронзон прави поредното си пътуване до Пхенян, където се среща с Ким Чен Ир, за да разреши проблема. Тогава чува от водача на нацията, че Ри Мйънг-хън може да играе в НБА единствено
ако бъдещият му клуб заплаща в… пшеница.
За нуждите на севернокорейския народ, разбира се...
По това време играчът дава интервю пред CNN, в което казва: "Струва ми се, че ако играя в НБА, това би помогнало за създаване на приятелски отношения между моята страна и САЩ. Но моите усилия доведоха до противоположни резултати. Правителството на Щатите чака половин година, преди да откаже. Те се опитаха да ме използват с политически цели, затова просто се предадох. Исках да проверя уменията си. Не ме интересуват нито пари, нито политика. Исках да се пробвам просто като спортист".
Така Мйънг-хън остава в Северна Корея. Забелязан е в приятелски мач срещу Южна Корея, когато нанизва 26 точки за 21 минути. По откъслечни сведения става ясно, че баскетболистът служи в армията, където се ползва с привилегия, тъй като е бил близък на Ким Чен Ир, който обожавал баскетбола.
През 2011 г. по време на траурната церемония за кончината на Ким Чен Ир е снимана строена армия, в която изпъква огромен на ръст войник. Мнозина твърдят, че това е фотошоп, а други - че това е модифициран супервойник. Но това всъщност е бил именно Ри Мйънг-хън.
А няколко години по-късно той се среща с Денис Родман, който посещава Пхенян по покана на своя голям фен - Ким Чен Ун, новия лидер на страната.
