Мароко стана първият африкански отбор в историята, който се класира сред най-добрите четири на световни първенства по футбол. И това постижение в никакъв случай не е плод на случайност. Защото тимът от Магреба играе дисциплинирано, вдъхновено, сърцато и не на последно място - разполага с правилния треньор.
На Мондиал 2022 Мароко изнесе успешни мачове срещу топ отбори - стигна до равенство със световния вицешампион Хърватия (0:0), победи втория в световната ранглиста отбор на Белгия (2:0), наказа Испания след дузпи за бездарното ѝ притежание на топката, а на 1/4-финалите изхвърли Португалия.
Как стана това?
Първоначално планът бе на световното първенство отборът да бъде воден от Вахид Халилходжич. С босненеца Мароко спечели квалификациите с голова разлика 20:1, а след това се разправи в плейофите с ДР Конго (1:1 и 4:1). Но балканецът влезе в разпри с две от звездите на тима - Хаким Зиеш и Нусаир Мизрауи, и атмосферата в състава стана тежка (Зиеш дори се оттегли от отбора). В добавка Халилходжич не се разбра и с мароканските футболни шефове и бе уволнен.
Само три месеца преди световното на поста бе назначен Уалид Реграги, при когото отборът все още няма загуба. Не е допуснал и попадение, с изключение на автогола на Найеф Агер при победата над Канада с 2:1 в груповата фаза в Катар.
Ето и тази забележителна поредица на Мароко:
2:0 срещу Чили на 23 септември (контрола)
0:0 срещу Парагвай на 27 септември (контрола)
3:0 срещу Грузия на 17 ноември (контрола)
0:0 срещу Хърватия на 23 ноември (Мондиал 2022)
2:0 срещу Белгия на 27 ноември (Мондиал 2022)
2:1 срещу Канада на 1 декември (Мондиал 2022)
0:0 срещу Испания на 6 декември (Мондиал 2022)
1:0 срещу Португалия на 10 декември (Мондиал 2022)
Представянето на състава на Реграги всъщност е едно от уникалните в историята на световните първенства. Мароко стана едва шестият отбор, допуснал само един гол за първите си 5 мача. По-успешен е само тимът на Италия от домашния Мондиал 1990, когато под ръководството на Адзелио Вичини "скуада адзура" допусна попадение едва на полуфинала.
В Катар мароканците повториха постижението на Франция от 1998 г. (тогава "петлите" станаха световен шампион за първи път), на Германия от сребърния Мондиал 2002, на Италия и Португалия от Мондиал 2006.
С по два инкасирани гола в Топ 4 пък са влизали: Франция (1986), Аржентина (1990), Хърватия (1998), Южна Корея (2002), Франция (2006), Германия, Уругвай и Испания (2010).
Така африканците са първият тим от 16 години, допуснал едва един гол до полуфиналите. И това се дължи на тяхната тактика. Реграги изгради мощна отбрана за краткия си период начело на тима. Мароко се чувства комфортно при 0:0 - на отбора все още не му се е наложило да е изоставащ и да атакува на всяка цена, оставяйки празни пространства в защита.
Африканците изненадват приятно с висока линия на отбраната - в груповата фаза само 8% от подаванията на техните противници бяха направени в последната третина от полето на Мароко (малко пред и в наказателното поле). А на 1/8-финала испанците в много дълги периоди така и не стигаха до пеналтерията, защото бяха посрещани в средната част от на мароканската половина на игрището.
Важен детайл за успеха са и явните грешки на вратарите на противника. До момента имаше три такива - от вратарите на Белгия, Канада и Португалия, и това компенсира недостатъка на острота в атака (Мароко е едва на 29-о място по създадени опасности сред всички 32 отбора на Мондиал 2022).
Африканците придвижват бързо топката, но това в никакъв случай не е някакъв примитивен футбол с постоянни изритвания напред. Тимът умее да играе с къси пасове и има класни изпълнители - Зиеш ("Челси") и Буфал ("Анже") са силни и скоростни дрибльори, а халфовете са включват ефективно напред - най-отчетливо това пролича в мача с Португалия.
Що се отнася до защитния вал - там
мароканците са в челото на индивидуалните класации.
Хакими е №1 сред бранителите на Мондиал 2022 с 19 спечелени единоборства, 7 пресечени паса и 7 изчистени топки. Мазрауи и Амрабат са съответно №6 и 7 в тази класация, съответно с 13-1-4 и 13-6-9.
В мача с Португалия Реграги заложи на система 4-1-4-1, като Амрабат осигуряваше гъвкавостта на схемата, играейки между линиите, като видоизменяше на моменти всичко на 4-4-2. А към края треньорът дори заложи на петима в последния защитен вал.
"Имахме ясен план. Всички трябваше да работят здраво. Мисля, че мароканците никога не са тичали толкова много. Не бяхме толкова добри, колкото в мача с Испания, но когато влагаш душата си, създаваш шансове. Превръщаме се в отбор, който всички обичат на това световно първенство. Ако проявявате страст и желание, ще постигнете успех - моите играчи го показаха", обобщи след историческата победа над Португалия Реграги.
На полуфинала с Франция, разбира се, ще бъде много по-сложно. Първо - французите са световни шампиони и далеч по-опитни. Второ - заради многото контузени марокански футболисти в защита: Саис не доигра мача с Португалия, Агер пък дори не можа да влезе в него, а Мазрауи също има проблем с травма. Ще успее ли Реграги още веднъж да пренастрои играта на отбора си, ще се види на 14 декември на стадион "Ал Байт".
КОЙ Е ТРЕНЬОРЪТ РЕГРАГИ?
В Европа живеят много мароканци и Реграги е един от тях - роден е на 23 септември 1975 г. в парижкото предградие Корбей Есон. Баща му мечтаел един ден неговият син да работи в офис, това било за него символ на успеха.
"Гордееше се с възможността да изпрати в родното си село снимка на своя син, работещ зад бюро", спомня си Реграги в едно интервю.
Но той избира футбола. Започва от ниското ниво на френските лиги и стига до елита с "Тулуза" и "Аячо". После десният защитник преминава в испанската Ла Лига - в "Расинг Сантандер", и пак се връща във Франция ("Дижон" и "Гренобъл"). Още през 2001 г. Реграги избира да играе за Мароко и до 2009-а има 45 мача за страната. През 2004-та играе на финала за Купата на Африка (1:2 срещу Тунис) и е включен в идеалния отбор на турнира.
Треньорската си кариера Реграги започва директно в мароканския национален отбор - през 2012-а Рашид Тауси го взима за помощник. Но целият щаб се задържа само година, а след това Реграги поема ФУС (Рабат) - това е един от най-големите клубове в Мароко, но никога не е ставал шампион. Реграги поправя това и извежда тима до титлата през 2016-а, а две години по-рано печели с него и Купата на страната.
През 2017-а треньорът заявява: "Започнаха да ме наричат Мароканския Гуардиола, откакто спечелихме купата на страната. Други пък ме считат за наследник на Моуриньо. Но всеки треньор си има философия. Аз съм смесица между Гуардиола и Моуриньо. Моят стил на игра напомня на Пеп, но на пресконференциите съм близо до Жозе".
През 2020 г. Реграги заминава за Катар и поема "Ал Дуахил" (Доха), с който печели титлата на емирството. Успехът му не остава незабелязан в Мароко и той е поканен да поеме най-известния и титулуван клуб в страната - "Уидад" (Казабланка). И Реграги печели с него третата титла в кариерата си, както и Африканската Шампионска лига - през май тази година, на стадиона в Казабланка "Уидад" победи с 2:0 във финала египетския "Ал Ахли".
Така Реграги стана едва вторият марокански наставник в историята, спечелил този турнир. И това резонно му донесе за втори път званието Треньор №1 в Мароко.
И някъде по това време в страната започна натиск към футболната федерация Реграги да поеме националния отбор. Същевременно чепатият характер на Халилходжич, който изведе Мароко до Мондиал 2022, спомогна събитията да се развият бързо. Босненецът стана първият треньор, извел до световно първенство 4 отбора - Кот д`Ивоар, Алжир, Япония и Мароко. Но е водил на финали само един - Мароко стана третата страна, която го уволни няколко месеца преди началото на турнира.
Официалната причина, назована от мароканската федерация (FRMF), бе "разногласия относно подготовката на националния отбор за световното първенство".
Първата работа на Реграги след назначението му за заместник на Халилходжич бе да върне в състава звездите и феновете си отдъхнаха, а тимът започна нормална подготовка за Мондиал 2022. Треньорът пък предрече мароканска изненада: "Имаме невероятен отбор - много качествени играчи от висшите лиги в Европа. Ще бъдем изненадата, защото никой не очаква нищо от нас".
Реграги говори френски, арабски, испански и английски, което е особено важно за комуникацията, защото почти всички основни футболисти не са родени в Мароко.
"Винаги казвам, че всеки от нас е мароканец. Не е важно къде е роден. Имаме момчета от Германия, Франция, Белгия, Нидерландия - събирам от всички един коктейл. Всичко решават играчите. Във футбола има много треньори-мошеници, които искат да накарат хората да вярват, че са вълшебници. Но когато има силни играчи, на треньора му е по-лесно. Старая се да им дам максимална увереност, твърда основа, а после те стигат до резултата. Веднага им казах, че трябва да са амбициозни и момчетата играят с тази мисъл в главата. Защо да не спечелим световното - вярваме в това от самото начало. Играчите разбраха, че трябва да забравят за комплексите. Опитваме се да бъдем локомотива на Африка. Континентът се движи напред и Мароко вложи много усилия за това", казва Реграги.
