Въпреки че топката на практика е основният обект, който футболният запалянко наблюдава по време на мач, тя остава някак в периферията на най-обичаната игра. Парадоксално, но факт.

Фокусът на вниманието е върху самите футболисти, тяхното придвижване по терена и уменията им с топка в краката. Разбира се, и върху екипировката на любимия отбор, която е основният инструмент на спортните концерни да генерират милиардни печалби.

И все пак, футболът е невъзможен без топка, което я превръща в един от най-значимите "участници" в играта. А за да стигне до професионалния терен, една топка трябва да премине през редица изпитания, някои буквално застрашаващи живота ѝ.

През новия сезон в Европа

най-използваният модел в елитните първенства ще бъде Flight ("Полет") на "Найки",

който ще бъде официалната топка на три от петте топдивизии на Стария континент – английската Премиър лийг, испанската Ла Лига и италианската Серия А. В германската Бундеслига ще продължат да залагат на продукцията на "Дербистар", а във френската Лига 1 смениха дългогодишния доставчик "Адидас" с друг германски производител – "Улшпорт".

От "Найки" съобщиха, че за да постигнат най-добра устойчивост на своя нов модел, топката е преминала през няколко етапа на развитие:

• лабораторията по иновации на американския концерн е изучавала полета на "Полет" цели осем години, за да бъдат изпипани всички детайли и топката да стане максимално стабилна;
• траекторията на новата топка е с 30% по-точна, отколкото при предишната версия, за което е спомогнала аеродинамична технология – благодарение на патентовани по-дълбоки канали върху материята сега въздухът обикаля около коженото кълбо, без да се трие в повърхността му;
• обшивката на Flight е съставена от общо четири парчета вместо от стандартните 12 – по-малкото шевове спомагат за по-доброто насочване на ударите.

Всички топки в професионалния футбол се контролират от ФИФА.

През 1996 г. световната федерация стартира програмата за качество (FIFA Quality Programme), концентрирана на първо място върху топките. Експертите от централата в Цюрих определят нивото на качество в три категории – FIFA Quality Pro, FIFA Quality и IMS (International Match Standard). Ако топката получи някой от тези стандарти, значи прототипът ѝ е преминал всички изпитания.

От ФИФА подчертават, че в лабораторни условия топките се изследват в много по-жестоки условия, отколкото в реалната игра. Всеки продукт преминава седем основни проучвания, някои от които представляват същински краш тестове.

1. Теглото се контролира най-лесно: взимат се произволно три топки от един и същи модел, премерват се по три пъти всяка и се изчислява средноаритметичен резултат. Масата трябва да е в диапазона 420-455 г.
2. Кръглата форма също се измерва сравнително просто – по математически модел, разделящ топката на 45 000 точки, се взимат десет произволни точки, през всяка от които обиколката трябва да е между 68,5 и 69,5 см.
3. Също така окръжността се проверява допълнително в специален апарат, който първо изсмуква въздуха и после замерва формата при новото надуване на топката – това се прави от компютър по 16 различни траектории, като допустимото отклонение в различни точки е 1,5%.
4. Отскокът се установява чрез специален апарат, който пуска топката от 2 м височина върху стоманена основа. Процесът се заснема с видеокамера, а софтуер засича средната височина на отскока след десет повторения – тя трябва да е между и 135 и 155 см, като разликата между най-ниския и най-високия отскок не бива да е повече от 10 см.
5. Доколко топката абсорбира вода, става ясно след 250 потопявания във вана – трябва тежестта на топката да не се увеличава с повече от 10%. Специална инсталация превърта и притиска топката с бутало, така че всичките ѝ части да влизат под повърхността на водата.
6. Налягането също трябва да стои стабилно: топката се напомпва до определено ниво и се оставя за три дни – допустимият максимум за спадане е 20%.
7. Главният тест, от който зависи категория FIFA Quality Pro, представлява 2000 изстрела от специално оръдие по посока бетонна стена. Топката излита със скорост от 50 км/ч (това е ниска скорост, като се има предвид, че видимо силните удари от футболисти по време на мач са обикновено със 70-100 км/ч, а някои са способни да ритат и с около 200 км/ч) и се удря в стената, която е на няколко метра. Ако след тази канонада топката не е повредена и параметрите ѝ продължават да отговарят на останалите критерии за форма, тегло и налягане, тя получава най-висшия лиценз.

Въпреки всички проучвания и технологии има обаче един детайл, който засега остава извън контрола на производителите – цивката на топката.

"Обърнете внимание, че когато топиграчите се готвят да изпълняват пряк свободен удар или дузпа, те търсят цивката и я разполагат към себе си, така че да им е по-удобно с шута да контролират въртенето на топката – посочва директорът на футболния отдел на "Найки" Киърън Ронан. – Днес няма производител на света, който да може да гарантира издръжливостта на този елемент."