В историята на дербитата между "Манчестър Юн" и "Ливърпул", общо 204 до момента, има едно, което категорично може да се посочи като най-срамното. Мач, чийто резултат е манипулиран от двата отбора, а последствията от това са жестоки.
Двубоят, чиято история звучи толкова невероятно, се изиграва на 2 април 1915 г. и завършва 2:0 за "Юнайтед", което устройва и двата отбора. Така домакините от Манчестър си осигуряват резултат, който да им помогне да не изпаднат, а "Ливърпул" е в средата на таблицата и не се бори за трофей.
Според зрителите, присъствали на ст. "Олд Трафорд", на терена футболистите не са се напрягали особено, заради което и двата отбора заслужили освирквания. Двата гола вкарва нападателят Джордж Андерсън. Той е трябвало да изпълни и дузпа, но зад топката изненадващо застава капитанът Патрик О`Конъл, който пропуска. След края слабата игра била обяснена с умората на футболистите и техните мисли за предстоящото участие в Първата световна война, заради което първенството почти сигурно щяло да бъде прекратено.
Но след седмица истината за странното дерби излиза наяве – вестник Sporting Chronicle публикува статия за подмолен букмейкър, който уговаря мача в Манчестър за победа на домакините при определена разлика в головете. Съобщава се и за необичайно големи суми, заложени тъкмо за 2:0 при ставка 7/1. Една от заложните къщи изплаща невероятната за онова време печалба от 200 паунда, а по-късно и още 150 паунда.
В материала се твърди, че футболисти и на двата отбора са правили залози. Разследването на скандала приключва на 27 декември и в резултат седем въвлечени играчи получават пожизнена дисквалификация: Артър Уоли, Санди Търнбул и Инок Уест от "Манчестър Юн", както и четирима от "Ливърпул" – Том Милър, Боб Пърсел, Том Феърфоул и Джаки Шелдън (бивш играч на "Юнайтед"), който е посочен и като организатор на манипулацията. Няма открити виновни сред ръководителите на двата клуба, заради което не се стига до отнемане на точки. Става ясно, че 4 дни преди мача Шелдън, Уоли, Търнбул и Уест са се срещнали в пъб, за да уточнят детайлите. Инок Уест веднага протестира, че е невинен, и дори през 1916 г. завежда дело срещу асоциацията за клевета, но го губи.
Неколцина футболисти отказват да участват в далаверата и по-късно дават показания срещу съотборниците си пред Футболната асоциация. Сред тях са Джордж Андерсън, както и Фред Пагнъм ("Ливърпул"). Андерсън признава, че в деня на мача Уест му е предложил да заложи 3 паунда за победа на тима им и се е похвалил, че ще спечели 70 паунда и никой няма да го уличи. Пагнъм също свидетелства, че е бил натискан. Той разказва, че е заплашил заговорниците, че ще направи всичко, за да вкара гол и да провали договорката. И наистина – тъкмо Пагнъм в последната минута улучва напречната греда на вратата на "Манчестър Юн". Има и други, които изобщо не са били уведомени, че ще се прави нещо, като Бил Мередит от "Юнайтед", който после заявява, че е бил учуден защо никой не му подава.
Водещ мотив на договорката е финансовият. По това време футболистите, най-често безработни, са получавали по едва 5 паунда седмично. Въпреки уверенията на всички, че постъпката им не е целяла спасението на "Юнайтед" от изпадане, спечелените 2 т. осигуряват оставане на тима за сметка на "Челси". Заради войната обаче първенството е подновено едва през 1919 г. Тогава се приема решение за увеличаване на Първа дивизия с още два отбора, което спасява "Челси" и "Арсенал" и те остават в дивизията.
Пак през 1919 г. наказанията са отменени, с изключение на това на Инок Уест, заради службата на всички в името на родината. Но Санди Търнбул не доживява помилването, тъй като загива във войната. Останалите подновяват кариерите си, без Феърфоул, който се отказва от футбола. Така реално от целия скандал единствено Инок Уест се оказва наказан. Неговата санкция е отменена едва през 1945 г., когато той е вече на 59-годишна възраст. До последно той отказва да признае вината си.
