Съвсем скоро в "Ла Дефанс Арена" отново ще се играе ръгби. Това е временно съоръжение и след като параолимпийските игри приключат, двата плувни басейна вътре в него ще бъдат източени, опаковани и инсталирани на новите им, постоянни места. Трибуната със скеле ще бъде разглобена, теренът ще бъде поставен обратно и пилоните ще бъдат монтирани отново, готови за следващия домакински мач на "Расинг 92".
Може би по времето, когато новото им попълнение Оуен Фарел е готов за началния удар, ехото от страховития вик на публиката с френското "Але!" всеки път, когато Леон Маршан скачаше във водата през изминалата седмица, най-накрая ще е заглъхнало.
В началото на игрите 22-годишният младеж беше дълбоко надарено хлапе, обременено с почти непосилната тежест на очакванията. Франция няма истинска звезда, която да озари леката атлетика на "Стад дьо Франс", което означаваше, че Маршан, който спечели първата си световна титла през 2022 г., идва като
най-голямата надежда, с която страната домакин разполага
в двата основни олимпийски спорта.
Родителите на Маршан - и двамата олимпийски плувци, го насърчиха да се премести в САЩ, за да избяга от цялото внимание. Което означаваше единствено, че колежанската плувна верига внезапно получи абонамент за френската преса през сезона.
Този вид натиск е сломявал спортисти и преди. Китайският световен шампион в хърделите Лиу Сян, лицето на игрите в Пекин 2008, отпадна в сериите на 100 м с препятствия в "Птичето гнездо". Британският световен шампион в тройния скок Филипс Идову изчезна по време на подготовката за Лондон 2012, след което отпадна в квалификациите на домашната си олимпиада.
Но Маршан - който въпреки всичките си успехи никога преди не бе печелил олимпийски медал, а още по-малко бе заставал пред публика като тази, се изправи, за да посрещне момента по начин, по който много малко спортисти са го правили. За осем дни той спечели четири златни медала, постави четири олимпийски рекорда и след това помогна на френския отбор да спечели бронза на 4x100 м съчетано плуване, просто за цвят. Ако можеше сам да направи и четирите поста, домакините вероятно щяха да спечелят и тази титла.
Плувец не е притежавал олимпиада по този начин, откакто Майкъл Фелпс спечели осем златни медала в Пекин 2008. Всяка сесия беше разпродадена, всяко място в медийната секция беше заето и
всяко загребване предизвикваше зверски рев от френската публика,
която освен в залата се събираше пред ТВ екраните в домове, барове и ресторанти из цялата страна, за да гледа. Неговите финали бяха поводи за среща. Той стана големият домашен герой на игрите. И не е приключил.
"Това е само началото - каза Маршан през уикенда. - Следващата ми цел е Лос Анджелис 2028."
Спортът имаше нужда от това. Олимпиадата започна под черен облак, когато излязоха съобщения, че 23-ма китайски плувци са се провалили на тестовете за допинг заради следи от забраненото вещество триметазидин, и избухна спор между американската антидопингова агенция (USADA) и световната антидопингова агенция (WADA) относно разглеждането на случая.
Единадесет от 23-мата бяха избрани да се състезават тук, в Париж. Впоследствие беше установено, че единият - брусистът Цин Хайян, се е провалил на друг тест за различно забранено вещствео при подобни обстоятелства. Цин каза, че е жертва на "европейски и американски заговор", и обеща да спечели медали, за да "заглуши устата на скептиците".
Той не го направи до последния ден в неделя, когато беше част от мъжката щафета на Китай на 4x100 м съчетано плуване, която победи САЩ за първи път в олимпийската история. Тези 11 плувци спечелиха 4 индивидуални медала и още 5 в щафетите, включително знаменитото злато.
Спортистите, които живеят с идеята, че са строго отговорни за всичко в телата си, незвисимо какво и как е попаднало там, негодуваха. Атмосферата около басейна беше напрегната и неспокойна, китайците се чувстваха дискриминирани, а чистите плувци от техния отбор, включително новият им световен рекордьор Пан Джанлъ, се оплакаха от начина, по който са били третирани. Гневът на спортистите беше най-ясно насочен към ръководните органи на техния спорт.
Париж 2024 бяха четвъртите поред игри, в които
турнирът по плуване беше засенчен от допинг скандали.
"Просто изглежда, че има цикъл след цикъл от притеснения и въпроси", заяви американският брусист Ник Финк.
Световната федерация (World Aquatics) трябва да свърши много работа, за да си върне доверието на спортистите. Което е жалко, защото във водата спортът рядко е бил по-добър. САЩ се придвижиха до върха на таблицата с медалите, след като спечелиха финално злато на 4x100 м съчетано плуване при жените. Но, както каза Кейлъб Дресел, съществува "едно непреодолимо усещане, че останалият свят ни настига".
Бавният басейн, който беше по-плитък от обикновено, всъщност направи състезанията непредвидими и вълнуващи. Игрите включваха вероятно последните големи състезания нан цяла плеяда шампиони като Дресел, Адам Пийти, Флоран Маноду, Ема Маккион. А също и нови славни победи за други като Кейти Ледецки, Сара Шьострьом.
Но всъщност всичко беше свързано с по-младото поколение - не само Маршан, но и Пан, чиято победа на 100 м беше описана от Дресел като "едно от двете най-велики плувания, които съм виждал". В списъка на изгряващите звезди се наредиха още Съмър Макинтош от Канада, Моли О`Калахан от Австралия, Давид Попович от Румъния и Даниъл Уифън от Ирландия.
Може само да се надяваме, че в следващите години те няма да бъдат подведени от мъжете - а те са предимно мъже, които управляват техния спорт. По същия начин, по който остана разочаровано по-старото поколение в последните години.
