Международният олимпийски комитет отпуска едва 4.1% от приходите си за спортистите, макар те да са в основата на неговия финансов просперитет. Освен това процедира като професионална лига, но задържа парите изключително за себе си и това трябва да се промени. Такива са основните заключения на международната организация на спортистите Global Athlete, която е провела изследване на олимпийското движение в партньорство с базираните в Торонто (Кан) Ryerson University и Ted Rogers School of Management.

В доклада има шест основни извода, свързани с колективното договаряне, небалансираното разпределение на средствата, приоритизирането на разходите на МОК, чл.40 от Олимпийската харта, сравняване на професионалния с олимпийския спорт и липсата на прозрачност във финансовите отчети. За пример са взети отчетите на МОК между 2013 и 2016 г.

Относно колективното договаряне докладът посочва:

"Спортистите трябва да бъдат подходящо компенсирани

за подготовката и участието си на олимпийски игри. В момента голямата част от състезателите и техните семейства финансират години на тренировки и екипиране, за да могат след това да участват в мултимилиардната индустрия на олимпийските игри."

Според Global Athlete една от причините за тази несправедливост е непропорционалното разпределение на средствата. "Спортистите, които на практика продават продукта "олимпийски игри", получават директно едва 4.1% от приходите на олимпийското движение - чрез стипендии, грантове и премии за успешни състезания. Това обаче са проценти, които самите спортисти не могат да договарят", се казва в доклада.

В подкрепа на този свой извод авторите препращат към факта, че общите годишни приходи на МОК възлизат на $1.4 млрд. Това означава, че парите за директно подпомагане на спортисти са едва $57.4 млн.

Що се отнася до приоритетите на МОК за финансиране, изводът е, че "Вместо МОК да използва приходите си за компенсиране на спортистите, огромна част от тези средства отиват за финансиране на много вътрешни и външни организации, свързани с МОК. Това включва международните спортни федерации, континенталните и националните олимпийски комитети, олимпийският тв канал, олимпийският музей и олимпийските студиа".

Докладът призовава също така за

пълно премахване на чл. 40 от Олимпийската харта,

който забранява на спортистите да печелят от асоциирането им с олимпийските игри под формата на реклами и/или права за използване на имената и образите им. 

"Либерализирането на чл.40 не е достатъчно разпространено. Към момента по-малко от 10 от всички 206 национални олимпийски комитети са облекчили този член за своите спортисти. Той трябва да бъде премахнат за сметка на въвеждане на колективно договаряне", твърди Global Athlete и прави сравнение между професионалния и олимпийския спорт.

"Независимо от твърденията на МОК, че има непрофесионален статут, комитетът зачита приходите от тв правата и излъчванията досущ като всяка професионална спортна лига. Само че петте най-големи спортни лиги в света (б.р. - НФЛ, МЛБ, НБА, НХЛ и английската футболна Премиър лийг) плащат между 40 и 60% от приходите си директно към играчите, докато в същото време МОК харчи за това само 4.1%", посочва докладът.

Авторите твърдят още, че финансовите дела на олимпийския комитет не са прозрачни и се налага промяна: "Трябва да се въведе задължителна открита финансова отчетност за всички членове на олимпийското движение. Това трябва да включва и финансови компенсации за спортистите за тренировки и състезания на самите игри."