Когато преди 9 години тогавашният президент на УЕФА Мишел Платини обяви, че Евро 2020 ще се проведе в много държави като честване на 60-годишнината от началото на шампионатите, идеята изглеждаше интригуваща. Провелото се в 11 държави първенството наистина бе интересно - имаше драматични развръзки, а резултатността е втората най-висока след Евро 1976.

Но се открои един огромен минус - огромните разстояния, които поставиха участниците в неравностойни позиции. Може и да е съвпадение, но е факт, че отборите, които стигнаха най-далеч, са тези, които не пътуваха много и бяха по-свежи на терена. А с напредването на турнира това ставаше все по-силен фактор, защото паузите между мачовете са само от по няколко дни и след пътуванията на играчите им оставаше съвсем малко време за почивка и възстановяване. 

Да -

домакинското предимство отново се оказа фактор

и четирите 1/2-финалисти играха в групова фаза на своите стадиони. Италия победи Турция, Швейцария и Уелс на "Олимпико" в Рим, а после отстрани Австрия и Белгия съответно в Лондон и Мюнхен, преди да иде пак в Лондон за полуфинала с испанците. Последните пък изиграха груповите мачове на "Ла Картуха" в Севиля (равенства с Швеция и Полша и 5:0 над Словакия), а в директните елиминации пътуваха до Копенхаген, Санкт Петербург и Лондон.

Дания наглед нямаше кой знае колко голямо предимство, защото на "Паркен" загуби от Финландия и Белгия. Но пък стана първият тим в историята, класирал се напред след две поражения на старта, след като разби с 4:0 Русия (също в Копенхаген, разбира се). После датчаните пътуваха наблизо - до Амстердам (за мача с Уелс), и много надалеч - до Баку (за двубоя с Чехия).

Същевременно Англия е отборът с най-голям хендикап. Той постигна равенство (с Шотландия) и две победи на "Уембли" (над Хърватия и Чехия), след това би на 1/8-финал Германия (пак в Лондон), изигра единствен мач извън Острова - 1/4-финала с Украйна в Рим (4:0), за да се върне окончателно в британската столица.

Разбира се, и други отбори играха в групите само у дома - Германия и Холандия, но отпаднаха още на 1/8-финалите. Същевременно може би дори по-важно от подкрепата на местните фенове и познатата обстановка бе това, че домакинството означаваше без пътувания, без привикване към чужди условия, без възстановяване от прехода и т.н. 

Уелс например бе на обратния полюс. Той започна с два мача в Баку, след което прелетя 4000 км до Рим, за да играе с Италия. После пък полуфиналистът от Евро 2016 замина за Амстердам и падна с 0:4 от Дания. При това уелски фенове нямаха право да влизат в Нидерландия, докато "Йохан Кройф Арена" бе пълен с датчани, които нямаха такъв проблем.

"Изглежда, бяхме обречени с тези дълги пътувания. Всяка страна си имаше фенове където и да играеше. Само ние нямахме. Заслужавахме повече от тази подигравка с програмата. Но пък кой е казал, че животът е справедлив", заключи защитникът на Уелс Крис Гънтър.

Подобна бе и схемата за мачовете на Швейцария. Тимът на Владимир Петкович също започна в Баку (срещу Уелс), после отиде до Рим и пак се върна в Азербайджан. Но пък отстрани по забележителен начин световния шампион Франция независимо от новия преход - до Букурещ. След това се оказа в Санкт Петербург и там отпадна с дузпи от Испания.

"Утре за четвърти път ще сменим часовата зона

Въобще не е добре за подготовката - каза Петкович след груповата фаза. - Пътувахме толкова много и всеки път играчите трябваше да адаптират биологичния си ритъм".

Най-ощетен в това отношение бе лидерът в световната ранглиста - Белгия. Тимът на Рикардо Мартинес пропътува най-много километри на първенството и това донякъде обяснява защо след впечатляващия старт видимо започна да дава признаци на умора с напредването на турнира. В групата "червените дяволи" играха в Санкт Петербург, Копенхаген и пак в Санкт Петербург. Отлетяха в Севиля за 1/8-финала и после в Мюнхен за загубения 1/4-финал от Италия.

А заради очевидното домакинско предимство на Англия Роберто Мартинес каза: "Англия е големият фаворит. Те играят всеки мач у дома. А когато в елиминациите мачовете са оспорвани, това е огромно предимство".

Изглежда обаче, експериментът няма да продължи, поне засега - Евро 2024 ще се проведе само в една държава - Германия, където за последно имаше европейско първенство през 1988 г.