На мнозина може да не е направило голямо впечатление наличието на защитника на израелския "Апоел" (Кфар Саба) Йоан Стоянов в последните мачове на младежкия национален отбор. Но определено се наби на очи присъствието на крилото Силвестър Джаспър, бивш юношески национал на Англия (до 15 г.), който от януари играе като преотстъпен от лондонския "Фулъм" в шотландския "Хибърниън".
Между двамата обаче има нещо общо - те доскоро са нямали представа, че ще играят за България. Но са получили покана да им бъдат извадени наши паспорти и са приели. С което са направили последната си крачка към това да станат български национали по футбол.
Оказва се, че Стоянов и Джаспър са част от плана за интегриране в националните формации на талантливи играчи от чужбина, които имат някакви български корени. Предимството им е ясно - те са тренирали в страни с утвърдени футболни традиции, като вече са оформили до голяма степен качества. Нещо, с което повечето им връстници, трениращи в България, не могат да се похвалят.
Поредният е нападателят на "Валядолид" Борислав Станков, популярен в Испания като Слави. Той вече има зад гърба си 4 мача и 2 гола за националния тим на Испания (до 18 г.). След това обаче прие офертата на БФС с думите: "За мен е чест да играя за българския национален отбор, защото моето семейство е от България. Очаквам да спечелим всички мачове." И така - Станков вече е в състава за европейските квалификации срещу Нидерландия (25.III) и Уелс (29.III).
Джаспър също разкрива своите български корени. "Цял живот съм живял в Лондон, но всяко лято съм си идвал в Дупница. Тук имам дядо, вуйчо и вуйна. Иво Паргов ми е роднина. Обичам боб, кебапчета и луканка", разказва той пред БНТ.
Появата на Стоянов, Джаспър и Станков в младежкия тим в рамките на 5-6 месеца не е съвпадение. Планът на БФС се задвижва тъкмо в късната есен на м.г., а сега вече тече с пълна пара. Дори има специален екип, който ще търси и преговаря за натурализирането на качествени млади футболисти.
"Според мен
дори се закъсня с формирането на това скаутско звено
Знаете как действат други държави, не само от нашия регион. България има огромна диаспора по целия свят. Затова и сме в постоянен контакт с други федерации и съгледвачи, за да открием онези деца, които са първо или второ поколение емигранти, и да ги използваме за повишаване на нивото на националните ни отбори. Джаспър и Слави са перфектни примери, Йоан Стоянов от Израел - също. При юношите до 15 години, които реално са си деца, също има интересни имена от доста известни чуждестранни отбори", коментира техническият директор на БФС Георги Иванов-Гонзо. Той посочи, че селектирането на подобни играчи вече е приоритет за БФС.
В подкрепа на това дойде и решението на Изпълкома от 14 февруари да премахне ограничението за картотекиране на футболист извън ЕС в клубовете от Първа и Втора лига. Тогава се наблегна на ползата за националните отбори, които биха могли евентуално да използват тези играчи впоследствие. Това дори бе окачествено като "стратегически обосновано" и "често срещана практика в модерния футбол".
Междувременно продължава усилено работата по
намиране на следващи футболисти от чужбина
Селекционерът на младежкия национален тим Александър Димитров вече спомена за нападателя Лукас Петков (21 г.), който в момента играе като преотстъпен от елитния германски "Аугсбург" в третодивизионния "Ферл". В актива на Петков има вече един мач в Първа Бундеслига с "Аугсбург".
Работи се и по натурализирането на израелския атакуващ халф Омер Агвадиш (21 г.) от "Апоел" (Йерусалим).
В плановете са още 15-годишният нападател Валентин Йотов ("Байерн"), който е с американски паспорт, канадският вратар Емил Газдов ("Нюрнберг"), нидерландският ляв бек Божидар Танев (17 г.), кадър на академията на "Спарта" (Ротердам) и др.
Дали тази политика ще проработи добре, както в националните формации на Турция и Косово, да речем, предстои да видим. Но е ясно - многобройните провали на всичките ни национални гарнитури явно са показали на БФС, че в българския футбол има голям дефицит на качество и се опитваме да си го внесем отвън.
