Травмите на известните футболисти са сред често обсъжданите теми. Нерядко обикновените привърженици нарочват за виновници отговорниците за физическата подготовка, лекарите и физиотерапевтите в отборите. Но с темата се занимават и стотици специалисти в цял свят. Те не са изготвили все още идеалната схема за причините за контузиите, но са определили доста фактори - от качеството и продължителността на съня до стила на игра, налаган от треньорите.
В тази тема вече е въведен и термин "честота на контузии", която се определя отделно за тренировки и мачове. Тя се изчислява по формулата:
Брой на контузии за даден период х 1000 / (количество изиграни мачове (тренировки) х количество футболисти в отбора х продължителност на мачовете (тренировките) в часове)
Както е видно, като ключов фактор се явяват "часовете на въздействие". Може да се каже, че на фона на увеличаването на продължителността на тренировки и мачове, броят на контузиите може да се увеличава, но честотата на травматизма намалява и това може само да радва треньорите и медицинските екипи на отборите.
Например, отбор А, в който има 25 футболисти, през сезон 2021/22 е провел 500 часа тренировки (или 300 тренировки) и 60 часа мачове (общо 40 мача). През това време в тима е имало 50 по-сериозни контузии, което прави честота на травматизъм 3.57/1000 часа въздействие.
През сезон 2022/23 същият този отбор вече е изиграл 55 мача (82.5 часа мачово въздействие) и е провел 350 тренировки, които средно са продължавали около два часа (или още 700 часа "въздействие"). Травмите в състава вече не са 50, а 65, което, съответно, е провокирало и недоволството на фенове и коментатори. Но всъщност честотата на травматизма се е понижила и вече е 3.32/1000, което пък се приема положително от треньорския екип.
В европейския елитен футбол средната честота (или степен) на травматизъм е 8.1/1000 часа въздействие, като контузиите по време на мачове са почти 10 пъти повече от тези на тренировките - съответно 36/1000 и 3.7/1000. Най-чести са разтеженията на мускули и сухожилия - 4.6/1000.
Много важен показател е
наличието на здрави футболисте в мачовете.
Счита се, че той е добър, ако е около 88% и нагоре. Откъде се взимат тези проценти?
Прието е, че в един състав тренират около 25 души, т.е. всеки от футболистите съответно има "тежест" от 4%. Ако наличието е 88%, това означава, че трима не са били на разположение за мача заради травми. Ако е 84%, липсващите са били четирима, а ако е 96%, е отсъствал само един. Но последният процент е почти невъзможно да бъде достигнат, стига в отборите да не крият информация за контузиите си.
Друг важен пункт е рецидивът на травмите. Ако някой футболист се контузва нееднократно в относително кратко време, веднага тръгват спекулации, че възстановяването му е форсирано, не е бил в кондиция, не е бил доизлекуван, ненужно е бил включен сред титулярите...
Специалистите по спортни травми обаче мислят малко по-различно. Под рецидив те разбират един и същ вид контузия, на едно и също място след завръщането на съответния играч в тренировки/мачове. Приема се, че
рецидивите са ранни, късни и отложени.
Ранният означава повторна травма, получена в рамките на два месеца след връщането на футболиста към пълноценна активност. Късният е травма на същото място, получена между 2-12 месеца след завръщането му. Отложеният е над 12 месеца след първото му възстановяване, т.е. един и същ вид травма, получена над година по-късно също е рецидив.
Данните сочат, че количеството рецидивни контузии при мускулите от задните бедрени групи сред европейските футболисти са в диапазона от 16 до 20%, т.е. случват се на всеки пети играч. Ако в един отбор има пет подобни травми на сезон, трябва да се очаква поне един рецидив годишно. А при лечение на ахилесово сухожилие или аддукторите повторните увреждания възникват още по-често и нито един професионален отбор не е застрахован. Накратко - рецидивите при травмите са достатъчно често явление и
на практика не е възможно да бъдат избегнати.
Като обобщение на данните на различни изследвания, един отбор от 25 футболисти може да очаква:
- 15 мускулни травми в течение на един сезон, като от тях 5 са на групите на задните бедрени мускули;
- броят на контузиите на задните бедрени мускули ежегодно се увеличава с 4% и това е свързано с нарастването им по време на тренировки, а не по време на мачове;
- един футболист получава средно 0.6 мускулни травми на сезон;
- скъсване на предни кръстни връзки на коляното се получава веднъж на два сезона;
- 1-2 фрактури на кости на долни крайници;
- стресова фрактура се получава веднъж на три сезона.
