Втората вечер от лекоатлетическата програма на олимпийските игри се превърна в триумф на малките страни. Изненадващи, но напълно заслужени шампиони излъчиха две карибски държавици с общо население малко над 250 000 души.
Под дъжда на "Стад дьо Франс" първо триумфира Джулиен Алфред. 23-годишната спринтьорка от Сейнт Лучия шокира световната шампионка от Будапеща `23 Ша`Кари Ричардсън (САЩ), като се изстреля до финала за 10.72 сек. Американката остана втора с 10.87, а бронза заслужи нейната сънародничка Мелиса Джеферсън с 10.92.
Победата на Алфред донесе първия олимпийски медал в историята на карибския остров (население от общо 179 850 души), и то златен. Самата шампионка, която до момента нямаше медал от голямо състезание (4-та на световното в Будапеща), живее и тренира в САЩ, където и учи в Университета на Тексас в Остин.
Тя се възползва максимално и от изненадващото отказване от състезанието на носителката на 4 златни олимпийски медала Шели-Ан Фрейзър-Прайс. Ямайката се оттегли, без да бъдат посочени причини, като така за първи път от Атина 2004 не участва в олимпийски финал. А пък Ямайка за пръв път остана без медал на 100 м при жените от Сеул `88 насам.
Втората сензация за вечерта в Париж дойде от тройния скок за жени. Още с втория си опит Теа Лафонд от Доминика препарира конкуренцията със скок над гросмайсторските 15 метра и до края нито една не успя дори да се доближи до нейните 15.02 м.
На 15 см остана двукратната световна вицешампионка Шаника Рикетс (Ям), а с още 20 см по-малко Джасмин Мур (САЩ) спечели бронза.
30-годишната Лафонд донесе въобще първото олимпийско отличие в историята на малкия карибски остров Доминика (72 000 жители), като по този начин го направи втората най-малка държава с титла на олимпийски игри след Бермуда (63 000 жители), за която Флора Дъфи спечели триатлона в Токио 2020.
Всъщност новата шампионка в тройния скок е израснала в САЩ, където семейството ѝ емигрира, когато е на 5 г. Там се дипломира през 2016 г. като бакалавър по специалността "Медии и комуникации" в Университета на Мериленд.
Лафонд има двойно гражданство и през 2011 г. решава да представя родината си, като участва вече на трети олимпийски игри (отпадане в квалификациите в Рио `16 и 12-о място в Токио `20). Титлата в Париж е едва първият медал за атлетката от Доминика на голямо състезание, където до момента най-доброто ѝ постижение бе 5-о място на последните две световни първенства.
