В неделната утрин на 6 септември на италианската писта "Монца" приключи една епоха във Формула 1. Това бе последното състезание на отбора на "Уилямс" под ръководството на семейство Уилямс, което бе начело 43 г. Екипът от Гроув мина във владение на американската компания "Дорилтън".
При сър Франк Уилямс, а после и при дъщеря му Клер отборът побеждаваше с пилоти като Менсъл, Прост, Хил и Вилньов, бореше се с автогиганти и преживя смъртта на легендата Айртон Сена. Спечели 9 титли при конструкторите между 1980 и 1997 г., както и 7 трофея при пилотите. "Уилямс" бе последният частен тим без крупен собственик. Но хроничният недостиг на пари доведе до неспособност да се конкурира с мощните финансово съперници.
Сега предстои нова история. А каква беше досегашната?
Франк Уилямс от дете е фен и дори е бил автомобилен пилот. През 1968-а сменя дейността и основава "Франк Уилямс Рейсинг Карс". Пилот става приятелят му Пиърс Къридж. Първият сезон е във Формула 2, минава успешно и през 1969 г., купувайки болид на "Брабъм", те тръгват да покорят F1. Франк дори успява да се договори с "Форд" и получава двигател "Косуърт".
Първият сезон е впечатляващ - Пиърс два пъти завършва втори, а същевременно тимът има кола и в F2, където пилот е Джаки Икс.
Но още през 1970-а започва тежък период. На състезанието в Холандия, на пистата "Зандворт", Каридж загива. Дълго не може да му се намери добър заместник, започват финансови проблеми. Затова през 1971-ва "Уилямс" става клиент на друг британски тим - "Марч". Три години по-късно вече сътрудничи с "Иза-Ривалта" - италианският отговор на "Марлборо", който става спонсор на пилота Нани Гали. Но нищо не помага, резултатите са ужасяващи и през 1974 г. спонсорите се отказват.
Уилямс опитва да спаси тима чрез канадския предприемач Волф, който получава контрола и веднага сменя името - "Франк Уилямс Рейсинг Карс" прекратява съществуване.
Франк обаче решава да започне отново. Привлича някои от стария екип, включително конструктора Патрик Хед, и със спонсорството на бирата "Бел-Вю" основава "Уилямс Гран при Инженеринг". За база избира огромен склад за килими на "Стейшън роуд" в Дидкот. Получава помощ и от саудитската авиокомпания "Сауди".
YouTubeПървият сезон (1977) не започва добре и икономичният Уилямс решава да се започне работа по нов болид, в който да се вложи току-що появилата се идея за крило. Идеята проработва, колата става видимо по-бърза и с нея австралиецът Алън Джоунс финишира втори в САЩ.
През 1979 г. идват и първите победи - тандемът Джоунс/Клей Регацони помага за второто място при конструкторите, а в сезон 1980 и Джоунс, и отборът стават шампиони. През 1981 г. "Уилямс" пак е №1, но между Джоунс и новия му съотборник Карлос Рьотеман възниква конфликт и австралиецът напуска. Замества го Кеке Розберг и печели титлата през 1982 г., при това само с една победа.
По това време атмосферните двигатели "Косуърт" престават да са конкурентни с мощните турбомотори и през 1984 г. отборът намира партньор, който след няколко сезона става синоним на победи - "Хонда". "Уилямс" постепенно налага хегемония, която достига пик през 1986 г. Но сезонът завършва трагично: Франк Уилямс катастрофира и остава прикован на инвалидна количка, а пилотите Найджъл Менсъл и Нелсон Пикет, имайки огромно предимство в скоростта, изпускат титлата в заключителното състезание в Аделаида. Все пак титлата при конструкторите е взета.
През 1987-а вече Пикет и Менсъл завършват първи и втори, като печелят отново и отборния трофей.
С отиването на "Хонда" при "Макларън" "Уилямс" отново отстъпва. Започва партньорство с "Джъд", но то е неуспешно, затова следва подпис с "Рено" през 1989-а, а за пилоти са взети Рикардо Патрезе и Тиери Бутсен, които достигат в следващите сезони до призовите места.
През 1991 г. в "Уилямс" идва конструкторът Ейдриън Нюи, работил в "Индикар" и за "Марч". И настъпва нова успешна ера - англичанинът създава една от най-впечатляващите машини в историята на F1 - FW14B, с усъвършенствана аеродинамика, зашеметяваща електроника и един отличен двигател на "Рено". Върналият се Менсъл за 2 сезона печели почти дузина състезания и през 1992 г. става шампион с 14 полпозишъна, 12 подиума и 9 победи.
Доминацията продължава. През 1993-та Ален Прост, заместил Менсъл, печели предсрочно 4-тата си световна титла.
Изглежда, че "Уилямс" ще продължи да побеждава, още повече че през 1994-та взима легендата Сена. Но още в третия старт става най-голямата трагедия в историята на F1 - бразилецът загива на пистата "Имола". Черният сезон не спасява нито викнатия за няколко състезания Менсъл, нито Деймън Хил, който губи титлата в последното състезание след скандално блъскане от Михаел Шумахер.
1995-а е годината на "Бенетон" и Шумахер, но "Уилямс" взима своето в следващите две с титли при конструкторите и пилотите - на Хил и Жак Вилньов. Това са и последните ярки успехи на отбора.
След това той остава сред силните, но за титлата се бори епизодично в епохата на Шумахер и "Ферари". Малко след това пък започва периодът на "Ред Бул" и Себастиан Фетел. Следващата победа е спечелена чак след 103 състезания - взима я Пастор Малдонадо в Испания през 2012 г. след наказание на Люис Хамилтън. Тя остава и последна, 114-а в историята на "Уилямс".
Оттогава тимът има две трети места при конструкторите (2014 и 2015 г.) и бавно се спуска към дъното. През 2019-а печели едва 1 т. (Роберт Кубица е 10-и в Германия), а през настоящия сезон Никола Латифи и Джордж Ръсел все още не са постигнали дори това.
Какво да се очаква от славния някога тим? Вероятно американските капитали ще го изправят на крака. Но е тъжно да осъзнаеш, че сър Франк и Клер повече няма да бъдат видени в бокса. Една епоха приключи.
