На 48 км северно от Ню Йорк, на източния бряг на река Хъдсън са разположени няколко масивни каменни сгради, заобиколени от висока ограда. Затворът с максимално строг режим "Синг Синг" е предназначен за убийци, маниаци, наркодилъри и други престъпници от смущаващ калибър. А популярният в мегаполиса израз "изпратиха го нагоре по-реката" е синоним на идиома "пратиха го зад решетките".
В попкултурата изправителният център е познат от два холивудски филма от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век - хорър трилъра на режисьора Уилям Лустиг "Полицаят маниак" (Maniac Cop, 1988) и екшън комедията с Брус Уилис в главната роля "Хъдсън Хоук" (Hudson Hawk, 1991). А извън криминалните среди затворът е най-популярен в света на спорта.
Заключените в "Синг Синг" никога не стоят със скръстени ръце. В хубаво време те са на двора, за да играят бейзбол, а в лошо - са в залата, където практикуват баскетбол или волейбол. В комплекса има и игрище за американски футбол, превърнало се в митично място с дългогодишна славна история.
"Затвор, който не предлага условия за спорт, е лишен от една от най-важните възможности за рехабилитация - казва Пол Макгинис, бивш комисар на изправителните учреждения в щата Ню Йорк. - В нашия приемен център в Елмира ние отделяме огромно внимание на спортните предпочитания на затворниците, преди да ги разпределим. Спортът им дава възможност да изразходват много енергия, което решава огромно количество емоционални и други проблеми."
Построен и открит още през 1826 г., в началото на ХХ век затворът "Синг Синг" все още е място, където престъпниците се третират по начин, който е отчайващо далеч от съвременните схващания за превъзпитание. Всичко започва да се променя през 1920 г., когато за директор е назначен Люис Е. Лоус, изтъкнат хуманист, който още по онова време вече е подел кампания за отмяна на смъртното наказание. Той нарича обитателите на затвора "моите момчета", организира им театрални постановки и създава бейзболен, футболен и баскетболен отбор.
Иновациите на Лоус предизвикват бурна реакция от чиновниците в администрацията на затвора, които обвиняват прогресивния нов началник в неоправдано меко отношение към закоравели бандити - убийци, изнасилвачи, крадци... В отговор на критиката директорът публикува статия, озаглавена "Игра на полето на "Синг Синг", в която отстоява хуманния подход към осъдените.
"Сложете го в килия, заключете го и изхвърлете ключа
- това е обичайният порядък на действие, достатъчен, за да накаже някого за престъпление. Това е най-лесната задача, която не изисква никакви усилия. Но ако поставим пред себе си за цел да запазим здравето на заключените и да ги върнем в обществото в по-добър вид, сме длъжни да работим много - пише Лоус. - Ето защо аз поощрявам футбола, бейзбола и другите спортове. Когато затворниците обсъждат изминалия мач и обменят идеи за следващия, те стават адекватни хора с нормални интереси. Не им остава време и желание да говорят за своите "дела". Призовавам всички да се занимават със спорт, защото това е единственият способ да спечелиш най-сериозната битка - битката с унинието. Когато осъденият се окаже в отбор, той чувства отговорност пред съотборниците си. А възпитаването на чувство за дълг е ключова крачка към връщането на доверието у обществото."
Началник Лоус разполага с превъзходни организаторски умения и бързо намира спонсори, които помагат на управата на "Синг Синг" да превърне двора от неугледно и депресивно място в поле за бейзбол и американски футбол. Малко по-късно Хари Уорнър, един от основателите на филмовата компания "Уорнър Брадърс", построява великолепна спортна зала в замяна на правата за екранизация на написаната от директора книга "20 000 години в "Синг Синг", превърната скоро в едноименната криминална драма (20,000 Years in Sing Sing, 1932).
Тогавашният собственик на "Ню Йорк Джайънтс" в НФЛ Тим Мара пък се съгласява да спонсорира футболния отбор на "Синг Синг", който получава името "Черните овце" (Black Sheep). Бизнесменът осигурява екипировка и униформи, както и треньори, които да помагат на затворниците в подготовката им за мачове.
Междувременно Лоус издейства позволение подопечните му да участват в развлекателни програми с външно участие и на 15 ноември 1931 г., пременен в чисто нови синьо-червени фланелки и лъскави червени шлемове,
тимът на "Синг Синг Блек Шийп" разгромява първия си съперник с 33:0.
Внимание на събитието обръщат практически всички спортни медии в САЩ, като репортаж за мача е отпечатан дори в "Лос Анджелис Таймс" - вестник, излизащ на 4000 км от Ню Йорк.
Мачовете на "черните овце" съвсем не приличали на кървави побоища, както очаквали много журналисти. Затворниците разбирали, че са длъжни да играят максимално чисто, иначе трудно някой ще пожелае да се изправи срещу тях. От своя страна гостуващите в "Синг Синг" тимове също внимавали за поведението си, за да не предизвикат гнева на близо 2000 престъпници, наблюдаващи срещите от импровизираните трибуни. С изключение на шестметровите стени и въоръжената охрана наоколо, това били съвсем обичайни мачове по американски футбол.
YouTube"Единствената разлика между мачовете в "Синг Синг" и типичните срещи на колежанско ниво - това е липсата на подли удари в лицето и пиянски изцепки по трибуните", пише в. "Ню Йорк Ивнинг Джърнъл".
След няколко месеца се появяват толкова почитатели на "Блек Шийп", че директор Лоус започва да продава билети за мачовете в затвора. Запалянковците минавали през няколко КПП, след което се озовавали на отлично устроено игрище, където можели да си купят хот-дог, да се снимат с талисмана на домакините (който поради липса на истинска зебра бил пони, боядисано в черно-бели ивици) и да се насладят на изпълненията на затворническия оркестър.
В средата на 30-те популярността на "черните овце" излиза далеч отвъд пределите на Ню Йорк и
фланелките на тима вече се продават в спортните магазини по почти цялото Източно крайбрежие.
Впрочем, точна реплика на онзи екип може да бъде поръчана по интернет и днес.
Най-голямата звезда и капитан на футболния отбор на "Синг Синг" е куотърбекът Едуин Колинс Питс, който също така играел бейзбол и баскетбол. Той бил родом от Алабама и името на родния му щат станал негов прякор, постепенно заменил рожденото му име, когато по-късно успява да пробие в професионалния спорт. Едуин е осъден на 8 до 16 години затвор за въоръжен грабеж на магазин, но за добро поведение е освободен след само 5 излежани години през 1935-а.
По това време 25-годишният Алабама Питс вече е същинска знаменитост и от него се интересуват редица професионални отбори - както футболни, така и бейзболни. Когато излиза от "Синг Синг", той е посрещнат на портала от над сто репортери и фотографи, а също и от генералния мениджър на бейзболния "Олбани Сенатърс" Джони Евърс. Той предлага на бившия затворник договор с месечна заплата от $200 и Алабама моментално го подписва.
Само че президентът на Интернационалната лига, в която "сенаторите" играели, не одобрява сделката, защото според него появата на осъждан престъпник в шампионата "противоречи на интересите на играта". Това предизвиква мощна кампания в подкрепа на Питс, в която се включва дори собственикът на обрания от него магазин Джон Костело, който заявява, че "той е изпълнил дълга си към обществото и заслужава да продължи живота си начисто".
В крайна сметка Алабама Питс пробива в професионалния бейзбол и носи униформата на "Олбани" в продължение на два сезона като аутфилдер (1935-1936). Междувременно бившата затворническа звезда получава и шанс в НФЛ, където изиграва четири мача за "Филаделфия Ийгълс". По ирония на съдбата превъзпитаният чрез спорт обирджия умира твърде млад - само на 31 г. Едуин е намушкан фатално с нож в бар в Северна Каролина, след като се опитва да танцува с чужда партньорка на дансинга.
На погребението му на следващия ден присъстват около 5000 души. Убиецът е осъден на 10 до 15 години затвор, но е помилван още на третата година през 1944-та. Вероятно защото присъдата му не е изпълнена в "Синг Синг".
