Вицепрезидентът на българската федерация по волейбол (БФВ) Давид Давидов е съосновател и съсобственик на компания за управление и инвестиции в недвижими имоти. Благодарение на своя бизнес той е управляващ партньор в комплекса "Гаритидж Парк" в столицата, където през 2021 г. беше изградена спортната зала "Левски София" за едноименния волейболен отбор. Давидов е част от ръководството и на самия "син" клуб, основан през 2018 г. от бившия капитан на националния отбор Владимир Николов.

Като един от шефовете в БФВ и като съпредседател на "Левски София" Давидов се съгласи да даде специално интервю за "Сега", в което да говори открито за всички проблеми на българския волейбол и спорта в страната като цяло:

- На представително ниво българският волейбол е на дъното. При подрастващите обаче страната ни има мимолетни проблясъци през последните години - юношите до 19 г. станаха световни вицешампиони през 2021 г., младежите до 21 г. спечелиха бронзови медали от Мондиал 2023, а девойките до 18 г. триумфираха като европейски шампионки преди броени дни. Къде и защо се къса нишката по пътя към голямата сцена?

- Отговорът на въпроса трябва да се раздели на две части - състоянието при мъжете и жените от една страна и подрастващите от друга.

Вероятно от гледна точка на спомени от близкото минало ситуацията изглежда дъно. Дъното би могло да бъде много по-дълбоко – под VNL има още две нива на състезания за национални отбори. Ние неизменно се класираме на европейски и световни първенства. Макар и в дъното на таблиците, в двете направления участваме в най-горното ниво на тези лиги и се състезаваме с топ отборите в света. Държави от Европа с доста по-сериозен потенциал са в по-ниските нива на волейболните надпревари.

Ние трябва да си дадем ясна сметка на какво стъпват очакванията ни да бъдем водеща волейболна сила в света, освен на това, че сме били преди 15 години, и на факта, че като общество адски много ни се иска да сме добри в нещо:

- Имаме ли неизчерпаем човешки ресурс с качества за такъв спорт?

- Имаме ли държавна политика в областта на спорта? Стратегии, които да очертаят приоритети върху успешни за държавата дисциплини?

- Създава ли държавата стимули за бизнеса за подкрепа на спорта? Най-големите компании с милиардни или стотици милиони оборот например - телекоми, банки, петролни търговци оказват повече от символична подкрепа на спорта въпреки огромните печалби, декларирани всяка година.

- Колко нови съоръжения за тренировъчни цели са построени в последните години в големите градове?

- Заема ли спортът приоритетно място при определянето на бюджета на общините – доколко е известно, например, че до миналата година бюджетът за спорт на София е 50 пъти по-малък от този на Букурещ?

Аз считам, че спортът у нас генерално е точно там, където го е поставила държавата. Също така съм на мнение, че въпреки описаните по-горе проблеми ние продължаваме да създаваме качествени състезатели.

Относно късането на нишката между младежки формации и представителни отбори за мъже и жени, аз имам различно мнение. Често съм чувал израза "ние винаги сме добри при младите, ама после нещата се прекъсват някъде". Фактите говорят друго, а именно, че през предходното десетилетие се наблюдава рязък спад в представянето именно на младежките формации. Последният медал от първенства на подрастващи преди тези на сегашните успешни поколения е от 2003 г. - с Матей Казийски, Боян Йорданов, Тодор Алексиев, Данаил Милушев, Иван Станев... Следващият е 20 г. по-късно.

Между 2010 и 2020 г. има пет световни първенства за младежи до 21 г., от които ние пропускаме четири. Именно този период според мен води до дупката, която пък води до спада в представянето на отборите, който наблюдаваме днес - 31-годишен разпределител бива заменен от 17-годишен. Диагоналите, поемащи поста от Цветан Соколов (35г), са на 24, 22 и 20 г. Десет и повече години ние не можем да създадем качествени нови попълнения. Едва в последните 2-3 години отново имаме състезатели в отбори с претенции във водещите първенства.

- Чуждестранни треньори ли непременно са решението за националните отбори на България? От 15 години начело на мъжкия ни състав регулярно се пробват италиански специалисти - Силвано Пранди два пъти, Камило Плачи, сега Джанлоренцо Бленджини. Жените пък са водени от Лоренцо Мичели, преди него през поста мина Марчело Абонданца. Къде са българските специалисти, защо не се разчита на тях?

- Да поставяме акцент върху паспорта на треньора, а не върху качествата му и възможностите да изпълни конкретна задача или дългосрочна програма – такава дискусия за мен винаги е била необяснима. Сещам се за две-три водещи волейболни нации, чиито треньори са от същата националност – това не е проблем във Франция, Германия, Полша, Словения, Япония, Нидерландия, дори Сърбия... Но е вечно обсъждана тема в България.

Всеки изявен български треньор от мъжко направление е имал своя принос към националния отбор – Мартин Стоев, Радостин Стойчев, Пламен Константинов, Николай Желязков. Надявам се скоро да разполагаме и с нови имена, които с резултатите си в клубни отбори да дадат заявка за този пост.

При жените ситуацията според мен е доста по-различна – първенство, което е близко до аматьорско ниво, и в което повече от 10 години имаме неизменен безапелационен шампион, е изключително трудно да произведе нови и обещаващи специалисти. Не смятам, че генерално разполагаме с голям избор от български треньори, които да оправдаят очакванията и амбициите ни. Надявам се това да се промени в непосредствено бъдеще. В лицето на Антонина Зетова например виждаме заявка за това.

"Къде са българските" е въпрос, който е добре да бъде зададен и на доайените в треньорството у нас, участници в поредни управителни съвети. За четири години членовете на УС с треньорско минало или настояще, освен лозунги, не предложиха нито една инициатива, която е свързана с развитието и инвестициите в българските треньори, камо ли някаква стратегия, която да излъчи бъдещи специалисти на високо ниво. Ясно трябва да бъде поставен и въпросът доколко тази професия у нас е привлекателна и перспективна, доколко млади хора виждат в нея поле за кариерно развитие. За мен там се корени най-големият проблем.
 
- Наскоро се разбра, че БФВ се възползва от програмата Volleyball Empowerment на FIVB и така осигурява заплатата на Мичели. Възможно ли е това да е причината да се залага на чужденец, при положение че програмата е приложима само за чуждестранни треньори?

- Тази програма беше въведена след първата година от престоя на Мичели и е финансово облекчение за БФВ при вече направен избор, а не мотив за такъв. Този детайл никога не е бил изтъкван като основание за продължаване на договора на треньора, който е бил подновяван на годишна база. В последните години, освен на критики към Мичели, така и не е сме били свидетели на сериозни предложения и обсъждания на алтернативна кандидатура за този пост, която да обедини нужен брой членове на УС.

- Волейболът е един от спортовете с най-щедро държавно финансиране в България. През 2024 г. федерацията получава субсидия от бюджета на ММС в размер на 2,85 млн. лв. Изготвяни ли са през годините назад одитни доклади за финансовата дейност на БФВ и имало ли е евентуално забележки в тях - както от инспектората на ММС, така и от клубовете членове на федерацията?

- Веднага след изборното събрание през 2020 г. наехме одиторска компания, която да направи анализ на финансите на БФВ за целите на предстоящото управление. Заключенията на доклада не допускаха сериозни нарушения и в предходното управление.

Отделно от това БФВ е длъжна да представя ежегодни одиторски доклади, що се отнася до средствата, постъпили от ММС. Те се представят на общо събрание на БФВ. За четири години в УС не съм имал повод да допусна възможни нарушения в начина на потребяване на средствата, както на публичните, така и на допълнително привлечените. Партньори като "Лидл" например, изключително селективни и чувствителни към организациите, с които се обвързват, имат право на достъп до информация за нашите финанси с цел сигурност в правилното използване на привлечените средства. Това е и отговорност от наша страна към нашите партньори, и гаранция, че средствата се инвестират само и единствено спрямо заложения предварително план.

През годините сме имали случаи на забавяния в разплащанията – както с клубове, така и с доставчици, което е област за подобрение занапред, свързана с по-добро управление на паричните потоци.

Вероятно сумата се окачествява като щедра, сравнявайки я с финансирането на други спортове и федерации у нас. Ако тя бъде сравнявана с финансирането на федерации, с които искаме да се съревноваваме, тя е по-скоро скромна. Без да имам пълната информация, съм убеден, че размерът на финансиране на БФВ е най-нисък спрямо всеки един друг участник във VNL, например.

- Да погледнем малко по-глобално на ситуацията във федерацията. Дълги години несменяем президент беше Данчо Лазаров и това донесе не един и два негатива - при това не само имиджови, а и кадрови (достатъчно е да споменем само бойкота на Радостин Стойчев и Матей Казийски). Какво точно се промени след идването на власт на Любомир Ганев, който на практика беше дясната ръка на инж. Лазаров и де факто беше част от статуквото, срещу което имаше публичен и вътрешен ропот?

- Считам, че са налице редица промени, на които се обръща малко внимание, но бяха част от ангажиментите, поети преди избора на г-н Ганев. Още по време на изборното събрание, с промяна в устава ограничихме максималния брой мандати на един председател до два. Дългогодишната несменяемост на председатели на федерации, включително БФВ, беше сред основните поводи за критики и раздразнение сред обществеността.

Намалихме броя на участниците в Управителния съвет с 30%  - от 25 на 17. През годините той беше изкуствено увеличаван, за да гарантира мнозинства на председателя. Личното ми мнение е, че той трябва да бъде допълнително редуциран - до не повече от 11 души.

Успяхме да увеличим приходите от партньорски организации, които бяха вложени в редица инициативи, свързани с подрастващите, и най-вече в националните отбори, където създадохме конкурентни условия, съпоставими с водещите волейболни сили. Смятам, че резултатите са видими.

Вярвам също така, че в УС има предимно хора, избрани на база волята на клубовете, а не в резултат на различни форми на убеждение от ръководството.  

Не на последно място - смятам, че няма страх от свободно изразяване на мнение и критика към БФВ, нещо рядко случващо се през предходните 10 години.

- Обаче само 4 г. след избора на Ганев отново се надигнаха гласове срещу ръководството на БФВ. В началото на юни 52 клуба поискаха извънредно изборно общо събрание с цел сформиране на нов УС и евентуално излъчване на нов председател. Не е ли парадокс, че част от хората, искащи промени заради неефективност на настоящия УС, всъщност са част от него?

- Основните причини, които доведоха до това недоволство, бяха обективни – допуснахме редица пропуски в администрирането на първенствата тази пролет, което създаде поводи за напрежение. Както обикновено се случва у нас обаче, това недоволство беше насочено в съвсем друга посока от хора с различни мотиви. Вечни опозиционери и революционери моментално видяха възможност за нова поява на сцената, на която са били перманентни участници дълги години.

Бих се радвал да видя носители на идеи и намерения, които да убедят волейболната общественост в потенциала си. В същото време обаче, налице са единствено декларации от общ характер и стремеж към спешни избори – без да има каквато и да е яснота кои ще са новите управленци и какви ще са конкретните им действия за справяне с проблемите. Няма дори заявка за евентуална алтернатива на г-н Ганев за председателския пост, макар че поне петима души са били убеждавани да се кандидатират.

Членовете на УС, застанали зад тази инициатива, за мен правят директно признание за безполезността си в рамките на този орган.

- Какво е Вашето лично мнение - справя ли се Любомир Ганев като президент на БФВ? Не е ли отговорност на президента да сформира надежден екип, с който да управлява?

- Смятам, че Любомир Ганев прави най-доброто, на което е способен, за да бъде полезен на организацията. Отделя изключително много време за този свой ангажимент и е от малкото хора в БФВ с принос към повишаване на приходите на федерацията – бих казал най-съществен. Изключително отворен и подкрепящ е за реализацията на всяка смислена инициатива – предложена било от член на УС или пък на административния екип на БФВ. Това, което бих определил като негов минус, е дълго продължилата толерантност към един летаргичен УС, без предмет и посока, без стратегически цели и план за реализация. Реално може би 4-5 души в рамките на настоящия състав имат някаква добавена стойност към този орган. Към тях не включвам членове на УС, които изпълняват административни функции към БФВ.

Същото би трябвало да е основна тема преди предстоящите избори през септември – попадането в УС да бъде на лица с ясна цел и ангажимент за личен принос. Било то с финансова подкрепа, експертна, логистична роля. Волейболното минало или принадлежност към водещ клуб не следва да са достатъчна причина, за да се полага място в тази организация. Крайното решение обаче е в ръцете и на клубовете избиратели. Те трябва да бъдат селективни и да имат конкретни изисквания и очаквания от хората, които изпращат в УС.

- Как изобщо се поема фактическа отговорност в БФВ? От поне десетилетие се поставят най-разнообразни цели, без те да бъдат изпълнявани, но не се е чуло някой да е подал оставка заради това... Конкретен пример - през 2018 г. на Пранди беше поставена ясна задача да класира България за олимпиадата в Токио 2020 (неизпълнена, без последствия). При идването си на власт Любомир Ганев декларира амбиция мъжкият ни отбор да играе в Париж 2024 (неизпълнена, без последствия). Сега взорът е отправен към Лос Анджелис 2028... Докога така?

- Дали конкретните примери следва да бъдат поводи за масови оставки, не мога да дам категорично мнение. Класирането на олимпиада и генерално постигането на добри резултати са следствие от много фактори, не всички от които са по силите на едно управление в рамките на четиригодишен период. В същото време не смятам, че генерално в този или други колективни органи има нагласата, че от действия или бездействия следват реални последствия за участието съответната организация.

Бих дал конкретен пример – ако аз например съм сред членовете на УС и в същото време подписвам декларация срещу настоящия председател и в подкрепа на извънредно изборно събрание, то с този акт бих подал и своята оставка – очевидно не мога да работя с този председател и в този УС. На нищо такова обаче не станахме свидетели.
 
- Друг пример за липса на откритост и ясна отговорност е случаят с положителната проба за допинг на Владимир Николов от олимпийските игри в Лондон 2012. Със случая са били запознати и БФВ, и БОК, и Антидопинговият център още от 2020 г. но нито една страна - включително самият Николов, не застана да говори открито, докато "Сега" не разкри случая миналия октомври. А и досега не е ясно кой носи вина. Защо?

- Ситуацията с Владимир Николов е изключително странна и води до трудни комуникационни решения. Тук става въпрос за състезател, отдавна прекратил своята кариера, поел по своя житейски път, за човек, за когото не следват никакви последствия от разкритието, освен удар по публичния имидж на един от най-изявените ни спортисти в цялата история. Една абсурдна ситуация, в която втора проба се отваря седем години след първата (отрицателна) и три години след края на спортната кариера, без идея защо това се прави и без възможност съответният състезател да има възможност да се защити. И да, предвид горното не сме сметнали за необходимо да правим публични изявления. Поздравления за вашата работа и достигането до тези факти, но както казах и по-горе, единственото, което следва от тази информация, е удар по публичния имидж на Владимир Николов.

- Вие самият можете ли да посочите собствени грешки, които сте допуснали като вицепрезидент на БФВ?

- За период от повече от 4 г., те със сигурност не са една и две. В същото време съм бил един от малкото активни участници в настоящия УС, което предполага както правилни решения, така и грешни.

Един от основните мотиви за недоволство през тази година и на практика дори довел до искания за избор на нов председател, бяха задачи от сфера, за която аз бях поел отговорност – комисията, администрираща първенствата за подрастващи. За съжаление, по различни причини през тази пролет не се справихме по най-добрия начин и невинаги вземахме оптимални решения. Същото доведе до разбираемо напрежение сред клубовете и искания за промени.

Чувствам лична отговорност и за провелото се току-що в София първенство за младежи до 18 г., на което не постигнахме задоволителен резултат. Аз лично настоявах да приемем този турнир у дома преди 2 г. Голяма част от щаба на този отбор бе съставен от специалисти от моя клубен отбор. По мое лично мнение в процеса на подготовка, а и в течение на първенството бяха взети решения, които дори и да не са имали категоричен принос за класирането, то най-малкото повдигнаха въпроси, на които трудно може да се отговори.

Искам ясно да заявя, че вярвам в момчетата от тази генерация. Убеден съм, че ще направят всичко по силите си да се върнат много по-силни още следващото лято.

Тук може би е моментът да заявя, че няма да се кандидатирам за член на УС на предстоящите избори. Гореизброените примери помагат за това решение, но не са в неговата основа.

За да бъде смислено участието на хора от бизнеса като мен да отделят време от основните си ангажименти, една такава организация трябва да изисква отговорности за всеки участник, да поставя цели и да създава планове за тяхната реализация. Към момента дори няма опити за подобно функциониране, поради което на този етап не виждам смисъл да продължавам.

Бих могъл да бъда полезен на волейбола и без да съм член на УС. По какъв начин, това може се обсъжда с ръководството, което предстои да бъде избрано през септември тази година.

- Как виждате краткосрочното и дългосрочното развитие на българския волейбол? Къде можем да търсим позитивните сигнали?

Свидетели сме на изключително количество талант и потенциал в поколенията ни след 2001 г. при момчетата и след 2005 г. при момичетата. Успехите на тези генерации са безспорни в последните години, в които имаме 7 медала от различните първенства – златен, 2 сребърни, 4 бронзови. Смятам, че е въпрос на време, но и на правилна работа тези успехи да се прелеят в представителните ни отбори.

Това обаче зависи от много вътрешни фактори, които невинаги работят за тази кауза. Не са достатъчно клубовете, които възприемат тази цел за своя, особено тези с по-сериозни финансови възможности. Волейболната ни общественост е пропита от подозрителност и недоверчивост, наслоявана с години. Същата е трудно лечима и в крайна сметка всеки се оправя поединично.

От съществена важност за обръщане на посоката е постигането на коренна промяна в начина на работа на БФВ – да бъде съставена от отговорни и ангажирани членове на УС, функциониращи комисии с ясни задачи, ефективна администрация. Нещо, от което сме далеч към днешна дата.