Кошмарната за българския футбол 2019 г. завърши със задължителната класация за №1. Макар че на фона на показаното от играчите и изстраданото от вече съвсем апатичните фенове бе резонно да няма най-добър (или по-малко слаб от другите). Но правилата са правила – трябва да има подредба и тя си иска своя победител.

С което изборът на Димитър Илиев не се омаловажава. В никакъв случай. Дори може с категоричност да се каже, че по-достоен от него за първото място няма през 2019 г.

За първи път от 2012 г., когато спечели Георги Миланов ("Литекс"), победителят не е играещ в чужбина и е от извънстоличен отбор, който не е шампион. А за пръв път от 1973-та, когато Христо Бонев печели наградата за трети път, "Локомотив" (Пд) има свой №1.

В провалената от националния отбор година сякаш е логично и дори е форма на наказателен вот първенецът в класацията да не е национал (б.р. - всъщност за пръв път победителят няма нито един мач за държавната селекция). Да, Илиев получи първата си повиквателна за А тима - за контролата срещу Парагвай и евроквалификацията с Чехия, но така и не влезе в нито един от двата мача.

Изглежда е имало и мобилизация сред част от спортните журналисти на фона на пълзящите от над месец спекулации, че фаворит е Антон Недялков. Дали от нежелание тъкмо играч на "Лудогорец" да спечели, или от нещо друго, но 30% (35 от 112 гласували) изобщо не са сложили Недялков в своята тройка на лауреатите. Което пък навява на мисли за сякаш организиран (да не кажем корпоративен) вот сред доста от останалите, щом бранителят е на второ място.

Да, изненадващо е, че извънсистемен футболист печели, т.е. не от някой от трите считани за фаворити клуба - "Лудогорец", "Левски" или "ЦСКА-София". Но определено няма доводи, които да посочат някой друг за по-достоен. Може би с изключение на Васил Божиков, което бе изтъкнато и от самия Димитър Илиев, който обобщи най-голямото предимство на станалия №3: "Искам да кажа и няколко думи за Васко (Божиков) - достойно за уважение е, че е капитан на чуждестранен отбор, който играе в Лига Европа". Илиев отчете накратко и че Недялков е заслужавал.

Но нека погледнем безпристрастно заслугите, плюсовете и минусите на класираните в челната тройка. Което още веднъж трябва да убеди, че през 2019 г. изборът бе справедлив, а не компромисен или фенски, както да речем на Александър Александров през 1999 г. Или много критикуван като на Кирил Десподов от миналото издание на анкетата.

ДИМИТЪР ИЛИЕВ

+ След завръщането си в България през лятото на 2018 г., след 4 сезона в Полша, нападателят показа зрялост и добра класа за нивото на първенството ни. Бързо си спечели капитанската лента в "Локомотив", а през 2019 г. показа може би най-добрата форма през кариерата си.

+ Вкара общо 20 гола за календарната година, включително и двата срещу "Спартак" (Търнава), които имаха голямо значение за класирането за III квалификационен кръг за Лига Европа

+ Беше лидер на отбор, който за мнозина изненадващо, а за други – не, спечели Купата на България и още по-неочаквано се намеси в битката за челната тройка в първенството, като показа самочувствие с покритие срещу всички фаворити, начело с "Лудогорец".

+ Годините в Полша са оказали влияние и върху поведението на Илиев, като той демонстрира джентълменско присъствие на терена и не се забърка в нито един голям скандал, каквито иначе изобилстваха в България.

+ Като плюс дори може да бъде счетено, че оставайки извън националния отбор през годината, той не бе част (и съответно не носи вина) за един от най-черните периоди в историята на футбола ни.

- Извън споменатия мач със „Спартак“ (Търнава) през 2019 г. нямаше важен гол срещу нито един от въпросните три големи отбора у нас, нито в някое от дербитата с „Ботев“ (Пд).

АНТОН НЕДЯЛКОВ

+ Игра на постоянно ниво и имаше свой дял за спечелването на осмата поредна шампионска титла на "Лудогорец" и за доброто представяне в Лига Европа, увенчано с класиране за 1/16-финалите. От началото на настоящия сезон има вече 6 голови паса, което подчертава важността му.

+ Успя да покаже качества при разградчани и като ляв бек, и като централен защитник, което допълва висококачествения му профил и предизвика интереса на няколко чужди клуба.

- Взе участие в неприятните мачове с Чехия (1:2), Косово (2:3), Англия (0:4), в които всички на терена носят вина. Едно изненадващо решение да му се даде почивка му спести срама срещу англичаните в София.

- В националния отбор до момента не е показал лидерски качества, които да му донесат дивиденти за Футболист №1.

ВАСИЛ БОЖИКОВ

+ Пренебрегваният кандидат, фаворитът в сянка. От трансфера си в "Слован" (Братислава) през лятото на 2017 г. той се утвърди не само като титуляр, но и като един от лидерите на отбора. Година по-късно стана и капитан на "Слован", а като такъв вдигна пръв шампионската титла на Словакия през май. Има в актива си и купа на страната. Игра със "Слован" този сезон в групите на Лига Европа, където също остави добри впечатления. Няма друг българин в момента, който да е капитан на отбор от Западна и Централна Европа.

+ Божиков се наложи и като титуляр в центъра на защитата на националния отбор. Именно той вкара гола за единствената победа за 2019-а – с 1:0 над Чехия.

- Също споделя вината за срамната изминала година на националите.