Тази година е доста тежка за спортните талисмани. Повечето са самотни и тъжни на пустите трибуни, а някои дори загубиха работата си по икономически причини. Но откъде изобщо са се появили т. нар. маскоти в спорта?
Началото е още през XIX век. Самата дума "маскот" е френска. Произлиза от провансалския термин mascoto, който означавал "заклинание" или "магьосничество". Първият писмен източник, в който се открива думата, датира от 1867 г. Тя става наистина популярна повече от десетилетие по-късно, когато през 1880 г. френският композитор Едмон Одран поставя операта "Ла маскот" - историята в нея разказва за младо момиче с мистичната дарба да носи късмет на околните, докато остане девица.
По онова време думата е нова и по-скоро жаргонна, но благодарение на операта придобива популярност и навлиза в широка употреба първо във френския, а после и в английския. Днес и на двата езика тя означава "символ за късмет".
Точно с това значение тя попада и в света на спорта, където суеверията винаги са играли важна роля. През 1883 г. американският в. "Спортинг Лайф" съобщава, че момче на име Чик, което носи бухалките и изпълнява други поръчки на професионални бейзболисти, се е превърнало в техен талисман. Играчите свързвали победите си именно с неговото присъствие.
Три години по-късно в същия вестник за първи път се появява и думата "маскот" по адрес на новия талисман на бейзболния "Бостън Браунс": "Малкият Ник е най-големият късметлия в страната и безусловен маскот на "кафявите". През 1886 г. пък в. "Ню Йорк Таймс" пише за хлапето Чарли Галахър, което според редакторите "със сигурност притежава целия магически чар на същински маскот".
Първите талисмани в спорта били или деца, или животни. Един от най-ранните представители на фауната сред "маскотите" станал булдог с прякор Красавеца Дан - талисман на отборите на Йейлския университет от 1892 г. Повече от век по-късно този образ е формирал цяла династия и симпатягата Дан е 18-о поколение емблема на спортните тимове на едно от най-елитните висши учебни заведения в Бръшляновата лига.
Висшата бейзболна лига на САЩ и Канада - МЛБ, може да се нарече родина на спортните талисмани. Един от първите, който прави кариера в тази роля, също е от там. Макс Паткин бил бейзболист, чиято състезателна кариера била помрачена от травма в ръката. По време на Втората световна война, като част от флота, той бил разпределен в Хавай, където през 1944 г. участвал в демонстративен мач срещу отбор, в чиито редици бил великият Джо ди Маджо.
В един момент Паткин с престорен гняв подгонил легендата на "Ню Йорк Янкис" по терена, правейки комични гримаси зад гърба му. Зрителите останали във възторг от шоуто и така започнала 50-годишната кариера на Паткин в ролята на клоун, развличащ бейзболната публика. Той бил кльощав, с огромна униформа с въпросителен знак вместо номер на гърба и с винаги накривена шапка с обърната нагоре козирка.
През 1968 г. хокейният "Питсбърг Пенгуинс" преселил истински пингвин от зоопарка на ледената площадка в залата. Само след месец обаче той починал и това накарало както клуба, така и обществеността да променят отношението си към талисманите. Живите "маскоти" все по-активно били заменяни от антропоморфни животни или съвсем измислени същества.
Във футбола талисманите се срещат също доста отдавна. През 1966 г. се появява първият емблематичен образ за световните първенства - облеченият в цветовете на британското знаме лъв на име Уили, превърнал се в символ на мондиала в Англия. Публиката толкова много го харесва и той добива такава популярност, че оттогава всеки световен шампионат си има свой собствен "маскот".
Първият талисман на европейско първенство по футбол се ражда през 1980 г., когато финалният турнир е в Италия. Затова и негова емблема става... Пинокио.
