Голяма част от привържениците на волейбола в България вероятно са таили вяра, че оттеглянето на Данчо Лазаров след почти 20-годишен престой начело на федерацията ще донесе така жадуваната промяна в управлението на най-успешния отборен спорт у нас. Мнозина може би дори са останали с впечатление, че изборът на Любомир Ганев за президент на БФВ е повратен момент в зациклилото развитие на играта у нас.
Допълнителна надежда в тази посока вдъхнаха патетичните слова на Ганев в деня на неговия избор – 13 март 2020 г.
"Волейболът – нашият любим спорт, нашият живот, днес изисква да сме обединени и зад една кауза, а тя е не само да не позволим отстъпление, но и да вървим напред и нагоре. Искам заедно да решаваме въпросите и проблемите... Да не допускаме в ръцете на малък кръг хора да попадат много дейности, да създават лобита. Да се отворим пред обществото и да не заравяме глава в пясъка, когато има проблеми."
По ирония на съдбата изборът на Ганев съвпадна с първия ден на извънредното положение в България. Затова и първите реални действия на новото ръководство останаха до голяма степен скрити за широката публика, принудена да се заключи у дома и да наблюдава живота през интернет.
Във виртуалното пространство бяха взети и първите решения на новата власт, които веднага създадоха раздор във волейболните среди. Решението за моментално прекратяване на първенствата и обявяване на служебни шампиони бързо настрои потърпевшите претенденти за титлата срещу Ганев и подопечните му. Но в момент, в който населението беше стресирано от ежедневното бълване на пандемична статистика, кахърите дали ще се играе волейбол по естествен път останаха на заден план.
Другата най-важна тема – бъдещето на националния отбор, пък беше замразена. Изборът на нов селекционер за мъжете беше оставен на изчакване с аргумента, че заради коронавируса "трикольорите" скоро няма да имат мачове и не е необходимо да се прибързва. Звучи логично наистина.
Или поне звучеше така преди близо три месеца, когато Ганев гръмко обяви, че сформира специална треньорска комисия, която да анализира потенциалните кандидатури за наследник на Силвано Пранди и спокойно да отсее списък, от който да предложи едно име. Това, което новият президент на БФВ премълча тогава, беше, че решението вече е взето, при това, както става все по-ясно – еднолично от него. А т. нар. треньорска комисия е само прах в очите.
Иначе как да си обясним обявеното миналата седмица назначение за нов селекционер на... Пранди?! За по-паметливите този "избор" въобще не е изненада, при положение че беше предизвестен с половин уста от самия треньор. Още преди два месеца 72-годишният италианец разкри, че има принципна договорка с Ганев да продължи работата си с тима.
"Да, има възможност да поема мъжкия национален отбор на България, въпреки че засега нещата са само на приказки. С Любо Ганев обсъдихме да продължим да работим заедно. Официално не е оформено още нищо, защото той бе избран за президент на федерацията съвсем наскоро", сподели Пранди пред италиански медии на 4 април.
По същото време новият шеф на БФВ привидно разпределяше отговорности и даваше вид, че моделът "Данчо Лазаров" вече е история. Е, по-малко от три месеца след идването на "новата" власт стана ясно, че тя не е нещо по-различно от актуализирана версия на "старата". Или по-скоро нейно естествено продължение, с ученик, готов да задмине учителя си.
Край на лобитата? Разширяване на кръга хора, взимащи решения? Надежда всяка тука оставете! Ако някой се съмнява, че Любомир Ганев еднолично е решил кой да води националния отбор, е достатъчно само да обърне внимание на репликите на самия селекционер. Впрочем шефът на БФВ е бил дотолкова убеден кой ще бъде "избраният" треньор, че дори е забравил да го информира за новото му назначение.
"За последно се чух с Ганев след изборите за президент, когато той застана начело. След това не сме говорили. Ако федерацията е взела това решение – добре, но би трябвало да се свържат първо с мен. Не е проблем да продължа да водя България, но не се процедира по този начин", бе първият коментар на Пранди.
След това италианецът разкри още подробности около комуникацията си с Ганев, окончателно хвърлящи светлина върху маниера на работа в БФВ.
"Преди два месеца и половина се чухме по темата. Обсъдихме тази идея да продължим отношенията си. След това Любо само ми каза, че когато настъпи моментът, ще бъде обявено официално. Може би моментът е настъпил, но ние все пак трябва да разговаряме, за да официализираме заедно този акт. Към момента няма никакво споразумение и не съм подписвал никакъв договор. Ще видим", заяви Пранди.
За капак бодрото съобщение за оставането на Пранди бе съпроводено с новината, че негов асистент ще бъде Николай Желязков. Целта била треньорът на шампиона "Нефтохимик" да възприеме методиката на италианеца и постепенно да поеме щафетата. Ганев дори постави конкретни срокове за това:
"Идеята е да има приемственост – по начина на работа и по методиката на работа. Желязков застава до Пранди и след една, максимум две години, той ще го измести, за да бъде селекционер на националния отбор."
Това изказване поражда дълбока загадка относно намеренията на БФВ: Пранди знае ли за тях? Съдейки по изказванията на новия му асистент, едва ли.
"Смятам, че съм готов за този пост, чувствам се напълно подготвен за задачата, която ми предстои – заяви Желязков. – Лично аз се радвам, че ще работим заедно. Не сме говорили все още, тъй като всичко това досега беше една идея и УС на федерацията трябваше да вземе решение. Сега тепърва предстоят такива разговори. На този етап всичко беше някакви планове и беше излишно да разговаряме и да се конкретизират нещата."
Това е наистина любопитен прийом за сътрудничество – федерацията първо назначава селекционер, а после го уведомява с кого ще работи, без да го е питала дали е съгласен. Ето къде се крие надграждането в управлението на БФВ – предишният президент опитваше ултимативно да казва на Пранди кои състезатели да вика в националния отбор, сегашният му определя треньорския екип...
От трън, та на глог, би казал българският народ. С мъдрото уточнение: Че е по-висок.
