През миналата седмица станахме свидетели на нещо твърде изненадващо, дори странно за българския спорт. И то не беше, че Томас Бах дойде за първи път в България в качеството си на президент на МОК. Посещението на 64-годишния германец бе отдавна потвърдено и той пристигна по план за световните първенства по волейбол, гребане (там дори направи първа копка на втори гребен канал в Пловдив) и художествена гимнастика, провеждащи се по едно и също време в страната. Между това Бах стана доктор хонорис кауза на НСА и проведе няколко официални срещи, които също бяха планирани.
Но на най-важната от тези срещи - с премиера Бойко Борисов, спортния министър Красен Кралев, председателя на БОК Стефка Костадинова и други спортни ръководители, дойде изненадата. Съвсем директно Бах предложи страната ни да приеме зимна олимпиада.
"Това, което правите, е невероятно. В момента в България се провеждат три световни първенства по олимпийски спортове, което мисля, че е олимпийски рекорд. За една година в Германия организирахме 11 световни шампионата по олимпийски спортове, но нямам спомен три от тях да са били по едно и също време. Това ми дава повод да ви окуража да минете на следващо ниво и да кандидатствате за домакин на зимни олимпийски игри”, заяви германецът.
За чест на премиера, този път той не действа импулсивно и не отигра така удобно вдигнатата от германеца топка, макар София да бе дважди официален кандидат за зимни игри (за 1992 и 1994 г.) и първия път за малко не спечели (повече гласове получи само френският Албервил). Борисов заяви, че ще се чувства "по-уверен в успешното ни домакинство, ако първо организираме зимни младежки олимпийски игри". Не че за такъв форум разходите са много по-малки от една истинска олимпиада (във всеки случай са стотици пъти пъти по-големи от тези по състезанията за Световните купи по ски и сноуборд в Банско, за които държавата отпуска по около милион лева). И веднага възложи на спортния министър да бъдат подготвени документите за евентуална кандидатура за 2024 г., а тази вест влезе дори в световния новинарски обмен.
Беше уговорено първите официални консултации с МОК да бъдат по време на летните младежки игри в Буенос Айрес `18 следващия месец. Други, заявили интерес към форума след 6 години, засега няма, но и има време - изборът ще бъде направен до края на 2020 г. Но пък няма и големи изгледи да се появят кой знае колко други кандидатури, ако се спази досегашната тенденция. За първите зимни младежки игри (2012 г.) изборът бе между Инсбрук (Ав) и Куопио (Фин), като спечелиха австрийците. За вторите (2016 г.) кандидат бе само Лилехамер (Нор), а за третите (2020 г.) Лозана (Швейц) спечели срещу Брашов (Рум) със 71:10 гласа.
Ето защо поетият от Борисов ангажимент видимо задоволи Бах, който не пропусна на следващия ден да ни го напомни. "България има потенциала да бъде домакин на зимни младежки олимпийски игри и може да разчита на подкрепата на МОК за това", каза той миналата събота, преди да си замине от София.
И докато еуфорията около внезапния олимпийски анонс все още не е отшумяла, може би е добре да си зададем въпроса: Защо МОК опря чак до най-бедната страна в ЕС - България, та й предлага да се кандидатира за домакин на зимна олимпиада (в краен случай поне за младежка такава)? Не показва ли поканата на Томас Бах нещо друго? Например затвърждаване на тенденцията вече почти да липсват кандидати за домакин на каквито и да е олимпийски игри, най-вече заради огромните, и то все по-често невъзвръщаеми разходи по тях. Защото една олимпиада не е само състезания и церемонии по награждаване, откриване и закриване, а и нови (или поне реновирани) съоръжения и огромни инфраструктурни проекти, поглъщащи милиарди.
Докато Бах бе в България, например, вече се бе появила информация, че Сапоро ще се откаже от намерението да се пробва за зимните игри през 2026 г. (тези, за които германецът ни калесваше). Формалната причина бе тежкото земетресение (магнитуд 6.7 по скалата на Рихтер) от 6 септември в северния японски остров Хокайдо, отнело живота на 41 души и нанесло много материални щети. Но дори и преди природното бедствие официалните власти на Сапоро вече бяха дали изявления, че по-скоро ще обмислят евентуална кандидатура за 2030-а. И всичкото това колебание, независимо че градът няма нужда от кой знае какви сложни инфраструктурни проекти и подготовки - той прие зимната олимпиада през 1972 г., а миналата година бе домакин на Зимните азиатски игри. Само че на 17 септември представителите на японския олимпийски комитет отидоха на крака в Лозана при Томас Бах и го уведомиха официално, че се отказват от процедурата по кандидатстване.
По-рано, през юни, да подава документи се отказа и швейцарският Сион. Там бе проведен референдум, на който 54% от гласувалите се обявиха срещу отпускането на 100 млн. швейцарски франка (87 млн. евро) за финансирането на самата кандидатура - тук дори не ставаше дума за разходите по евентуално организиране на игри.
По този начин в надпреварата за 2026 г. засега остават Стокхолм (Шв), тройната кандидатура от Италия (Торино-Милано-Кортина д`Ампецо), Ерзурум (Тур) и Калгари (Кан). Нито един от тези градове не е подал все още официално документи, но все пак тази конфигурация към момента изглежда двойно по-добре от предишната - за зимната олимпиада през 2022 г., за която настояваха само Пекин (Кит) и Алмати (Каз).
До споменатата олимпийска криза се стигна, след като Осло (Нор) и Стокхолм се оттеглиха заради слаба обществена подкрепа. Краков (Пол) пък си изтегли подадените документи след отрицателен вот на референдум. Мюнхен (Гер) и Давос (Швейц) също прецениха, че хората не подкрепят достатъчно силно идеята, и се отказаха, макар настроенията "за" в Мюнхен да бяха 60%, а в Давос - 53%. А Барселона първо отложи плановете за 2026-а, а после направо се отказа от идеята, същото направи и Квебек (Кан). Ето как изборът бе сведен до Алмати или спечелилия Пекин, а впоследствие Казахстан реши да не подава кандидатура за 2026-а независимо от изготвения вече проект.
В настоящата конфигурация от предварителни намерения също нищо не е сигурно, независимо че формално все още има четири желаещи. Всеки от тях си има своите проблеми, а гласуването е чак след година - на сесията на МОК в Милано през септември 2019 г. Държавната подкрепа за Стокхолм `26 изглежда много несигурна (както бе и при отказването за 2022-ра) след изборите, при които управляващата партия загуби позиции.
Напрежението между трите италиански града, най-вече поради различната политическа окраска на управляващите в тях, доведe дотам, че преди три дни Торино се отказа. Милано и Кортина д`Ампецо твърдят, че независимо от това ще подадат двойна кандидатура, но зам.-началникът на канцеларията на премиера Джузепе Конте - Джанкарло Джорджети, охлади този ентусиазъм с изявление, че правителството няма да подкрепи този проект и двата града трябва сами да финансират разходите по организация.
Проблем на Ерзурум, наред с огромните опасения за сигурността, е статутът на Турция като тотален аутсайдер в зимните спортове, който никога не е печелил медал на сняг или лед. В Калгари пък ще има референдум на 13 ноември. Формално от него не зависи нищо, т.е. гласуване на гражданите с "не" не води автоматично до анулиране на кандидатурата, но градският съвет обяви, че ще се съобрази с резултатите. Хората в района искат да знаят най-вече цената за организиране на игрите и дали разходите няма да ги засегнат пряко или косвено.
Същевременно историята сочи, че повечето "олимпийски" референдуми са с негативен резултат за кандидатурите. Последен в списъка засега е Сион. Преди това резултатът бе такъв и в Инсбрук, където миналата есен 53.35% от гласувалите граждани на австрийската провинция Тирол отговориха с "не" на въпроса дали искат домакинство на зимната олимпиада през 2026 г. При това правителството на Австрия бе подкрепило кандидатурата. Изборната активност в провинцията бе близо 54%, което направи допитването легитимно. В самия град Инсбрук, който вече два пъти е организирал зимни олимпиади (1964 и 1976 г.), против бяха 67.41%.
Така че скорошното отказване на Сапоро е просто поредният удар по стремежа на МОК да възвърне стария блясък и престиж на това да си домакин на олимпиади. Времената, в които за игрите спореха по 5, 6, дори 7 града, безвъзвратно отминаха. И не става въпрос само за "по-непрестижните" зимни олимпиади. Преди две години Рим, Хамбург и Будапеща отхвърлиха предложенията да приемат летните игри през 2024 г. и така в надпреварата останаха само Париж и Лос Анджелис. Затова от МОК решиха, вместо да има гласуване и след него да рискуват да изгубят единия от желаещите градове като мераклия за 4 години по-късно (както стана с Алмати за 2026-а), направо да разпределят между двата града следващите две домакинства. След безпрецедентното в олимпийската история решение и след преговори между двете страни французите взеха олимпиадата през 2024-та, а за американците остана тази през 2028 г.
Това поне отсрочи главоболията на МОК по намирането на кандидати за игрите през 2032 г. За тях гласуването е 7 години по-рано, т.е. през 2025-а, но след това проблемът може вече и да е станал още по-дълбок.
