СЛЪНЦЕ ГРЕЕ, ДЪЖД ВАЛИ!

Лято е, петък вечер, кръвта бушува.

Запалянковци (не фенове!) на Футболен клуб "Септември" (Симитли) проникнаха в София и заеха позиции до Паметника на Съветската армия, който напоследък отново е арена на разгорещена цивилизационна битка. 

Целта на запалянковците бе да се напият, да влязат в ръкопашен конфликт с вражеска агитка и да открият любовта. 

Симитлийци всъщност нямали определено отношение към паметника и скулптурния ансамбъл, а чисто политически били за кмета на Симитли и толкоз. 

Но чули, че около Паметника на Съветската армия в София обикаля агитката на "Левски" и прави глупости, има почва за конфликти, а се навърта и Мая Манолова, която някак символизира любовта. 

Симитлийците облякоха доспехите на ФК "Септември", дойдоха на Паметника и се разположиха като куче в каруца. 

Славните рицари бързо се напиха, започнаха да се оглеждат за конфликти и скоро дойдоха привърженици на ФК "Левски", с които можеха да се сбият за нещо, но трябваше да уточнят какво. 

Двете агитки подхванаха спор кой какви ценности ще защитава в боя и на тази почва възникна самият бой - и двете страни искаха да защитават традиционните ЛГБТ ценности, а за Паметника забравиха. 

Симитлийци, горди с историята си, настояваха, че ритуалното изнасилване е било нещо нормално в Симитлия, древната земя на кукерите. 

"И сега не е безопасно да минеш пеш през тъмния тунел до Симитли!" - изтъкна симитлийски запалянко, интелектуалец и краевед.  

Левскарите им опонираха, че древната Сердика в това отношение е видяла 2 и 200, а митът за яката дружба между Ахил и Патрокъл в някои среди изобщо не е мит. 

След като не можаха да се надприказват кой има по-силно морално право да защитава традиционните ЛГБТ ценности, агитките се сбиха с невиждана ярост. Въпреки че в огъня бяха хвърлени няколко гори бой, категоричен противник не се отличи.  

След като се понабиха едни други, запалянковците от двете агитки се напиха заедно на нова почва и откриха колко много общи ценности изповядват двата футболни клуба, за които дори няма поле, на което да се срещнат, защото "Левски" не играе в Югозападните групи.

Тогава запалянковците започнаха да се озъртат за любовта или нещо като Мая Манолова, но в полумрака се яви само посланик Елеонора Митрофанова, която им откри всички тайни на споделеното щастие.

"Всичко около този паметник трябва да е свинско, а в свинска обстановка ние знаем какво да правим. С такива врагове и пазители паметникът ще векува!" - доволна е Митрофанова. 

Митрофанова пи на брудершафт с тарторите на агитките и с ръка на сърцето издекламира прочутия химн на Симитли в руска интерпретация: 

Солнце греет, дождь идёт,
В небе радуга блестит.
Жуй кокосы напролёт,
Ешь банан мой, Симитли!

"Уважавам симитлийците, уважавам и левскарите" - обобщи Митрофанова.

*** 

Трайчо Трайков гледаше от съседните храсти, организираше процедура, потеше се и замъгляваше очилата си.