Идва при Александър Дюма млад човек и разправя:
- Чуйте ме, маестро. Имам готов сюжет. Ето вижте. Някой си каторжник става готвач на нашия крал. А?... Какво?... Почваме ударно в самото начало, за да грабнем читателя, така че да му настръхнат космите по всички възможни и невъзможни места. След това - бам! - готвачът вече е генерал и магистър на таен орден наемни воини-музиканти, ако ме разбирате.
- Музиканти? - пита Дюма.
- Но разбира се! - въодушевява се юношата. - Направо цял боен оркестър, ако ме разбирате. В лявата ръка цигулка. В дясната вместо лък една хубавичка шпага. И на тези въпросни трубадури-убийци орденът им е забранен едновременно от няколко закона на Франция. Само че се финансира директно от кралската хазна, ако ме разбирате.
Дюма-баща откъсва от разкошната си прическа първия за вечерта кичур.
- Но това е само началото - продължава юношата. - След туй кралят връчва на генерала-магистър-каторжник-готвач най-високото френско отличие. Орден на Светия Дух. В самата парадна зала на Лувъра, в присъствието на дворянството, ако ме разбирате.
- Мон дьо, ма как така... - стене Дюма.
- Нищо де, нищо де - смее се младият човек. - След това започва голяма война. Нашата любима Франция напада, примерно, Фландрия. Разбира се, нашият генерал-магистър-готвач-каторжник и кавалер на ордена на Светия Дух взема активно участие в тая каша. Толкова активно, че в един момент - да му се не види! - свършват хората. И тогава той почва да събира новобранци за своя съвършено незаконен орден, пускайки обяви.
- Пардон, мосю?
- Обяви, маестро. По улиците на градовете се разлепят пергаменти с предложения за постъпване в тайния орден на музикантите-воини. Стотици новобранци се устремяват натам. И каторжници също.
- Каторжници?
- Е, да, каторжници. Кралската канцелария дава на готвача право да набира бойци измежду осъдените разбойници. Ако ще от солните мини, ако ще от галерите, па даже и от самата Бастилия! Оръдия, мускети, броня, шпаги и хубави алебарди се доставят на ордена директно от кралския арсенал, ако ме разбирате. Впрочем, гюлета в достатъчно количества не му доставят.
Младият човек скача и почва да се мята из кабинета на Дюма.
- Магистърът вдига метеж! - дере се младежът. - Неговият оркестър тръгва в колони към Париж. Орлеан е завзет без нито един изстрел. Бойният слон не мърда от цирка! Целият двор е в паника! Гвардията безмълства! И току пред Париж, пред самия Париж, маестро, колоните спират и се разотиват.
- Къде се разотиват? Защо се разотиват?
- В Испания, разбира се. С личните гаранции на испанския крал, предварително отскочил до Лувъра за неголяма тайна аудиенция при негово величество, краля на Франция. А вече оттам, от Испания, килърите-оркестранти заплашват да обявят на своя глава война на Англия. Генералът-магистър-готвач-метежник и каторжник се връща в Париж и се явява в полицейския участък, ако ме разбирате.
- Да се покае? Да се предаде?
- Как така ще се предава, маестро! Той настоява да му върнат иззетите по време на обиска у тях мускети, наградни шпаги и претъпканата със злато карета с вензели.
- И връщат ли му ги?
- Връщат му ги! И му помагат с транспорта до границата с Испания. Там той не се задържа много, тъй като някаква тайна, но неотложна необходимост го връща във Франция. И тук, на междуселския път, неговата карета се разлетява на трески. Дали керосиновият фенер се прецакал, дали проклетите холандци го думнали с оръдие от храстите, не се знае. Дворът е в траур. Погребението на екс-каторжника се урежда тайно, за да се избегнат безредици. В Нидерландия е обявен всенароден празник и тържества. Англия облекчено си отдъхва. Вървят слухове, че в каретата е загинал двойник на великия магистър. Формулировката "гаранции от испанския крал" става крилата. Десетки хиляди отбрани главорези, останали без своя генерал, замислено се оглеждат, а в ръцете им изобщо никакви цигулки не се забелязват, ако ме разбирате...
- Не, не разбирам! - прекъсва го Дюма. - Бълнуването на душевноболен има право на съществуване, но не и като литературен сюжет. Даже моите невзискателни читатели такава манджа няма да кусат. Пробвайте при някой постмодернист, там може да излезе нещо...
___________
Авторът Платон Маматов е от Екатеринбург, доброволец на украинския фронт. Популярен е с военния дневник, части от който публикува в Телеграм.
Източник на публикацията:
