Хванах Корнелия Нинова под един чадър, реших да я впечатля, стъпих на шезлонга ѝ, отскочих и направих задно салто.
Тя се надигна и направи физиономия, която не съм виждал на нито едно от селфитата ѝ.
- Какво беше това, защо се мятате като маймуна, гражданино, да не сте загубили близък човек или прасета, може би сте полудели от мъка или употребявате наркотици, каквито още светът не познава? Обяснете ми, ако обичате!
Обясних:
- Последно съм ходил на прасе преди 20 години при едни роднини в Каспичан - казах аз и отново се качих на шезлонга, за да се преметна елегантно на пясъка. - Не гледам животни, близките ми са здрави, слава на бога, аз самият, както виждате, съм безсмъртен. Дойдох да поговорим. Вие нали говорите с народа и гушкате козички? Мен ще погушкате ли?
- Ще се лиша от тази радост! - с мъка ме отблъсна Корнелия. - Но нека поговорим, щом имате нужда. За какво искате да си говорим?
- Ами например за това, че политиците, пиарите, журналистите, рекламистите и други ловци на шарани ползват един инфантилен стил, едни емоджита, една халосия, не ти е работа! Толкова ли е прост народът, че такива елементарни кукички му мятате?
Корнелия се замисли и отговори така:
- Може и да не е толкова прост народът, обаче на това кълве, факт. За нас, ловците на шарани, е важно да отгледаме такава публика, която ще кълве на всичко. Другите не плащат. Явно тук-там е останал и такъв народ, дето не е чак толкова прост, но за да оцелее, и този народ ще бъде принуден да живее като останалите, да кълве на емоджита.
- И на статуси със селфита? Затова ли всяка ваша позиция се публикува със селфи в социалните мрежи?
- Естествено! - съгласи се Корнелия. - Една политическа декларация не е декларация и не е политическа, ако не е със селфи. Даже мисля да си правя селфита с нацупени джучки.
Качих се на шезлонга и пак се метнах, та се преметнах. Даже запях една древна песен:
Then she did a backflip, landed on my dick!...
- Какви са тия песни? - намръщи се тя. - Какъв е тоя Дик?
- Счуло ви се е. За ЦИК пеех. И си мисля, че тази тенденция, за която говорим - да се отглежда публика от шматки и шарани - не е много учтива към човечеството. Виждате какво става по цял свят, какви хора са на върха на държавите. В Америка Тръмп, в Британия Борис Джонсън, в Европа популисти полунацита, които за една седмица или за една кристална нощ ще станат пълнокръвни нацита. В Украйна смешник от телевизора стана президент, тука Слави тръгва доста амбициозно и не знам що се печете на плажа така спокойно. Той ще обере от гербавото разочарование, но ще обере и патриотичен вот, и демократичен, и популистичен, и от тия с емоджитата и покемоните. И от козичките, и от прасетата ще дръпне. Направо, да ви кажа, сте го закъсали.
- Я направи едно задно салто, че ми е неприятно да те слушам! - нацупи се Корни.
- Ама и вие сте станали като електората, който си отглеждате! Мрън-мрън, емоджи. Мрън-мрън, текста е дълъг. Мрън-мрън, кой ще ни даде електорааааааат! Не е текстът дълъг, политикът е Дълъг, а вие имате проблем. Голяма работа, че сте разобличили фалшивия образ на "големия дипломат" Борисов. Вече никой не прави разлика между фалшив и реален образ. Вече на никого не му пука дали новините са фалшиви или истински. Вече е вярно само това, което се казва емоционално и с късане на ризата. Вие си отгледахте лесен за манипулиране електорат, но сега Слави ще ви го измъкне под носа, защото и той не е дремал 20 години, но за разлика от вас той досега само го е ухажвал тоя народ, още не го е оправял.
Не можахме и да си довършим разговора, защото дойде бетоновоз и заля всичко барабар с шезлонга на Корнелия. Викам си - тоя бетон какви шупли ще има...
А селфитата с Корни си ги правихме отделно.