Хванах си виртуално гадже, сигурно няма да повярвате, това беше новата Мис България, но преди да стане Мис!
Аз я оцених много преди журито. Естетическите й възгледи, претворени в плът, силикон и хиалурон, ме омагьосаха и още щом я видях, на секундата прописах любовни стихове, в които сравнявах устните й с мозъка на Ленин, а бюста й - с бицепсите на младия Арнолд Шварценегер. Никога не се видяхме на живо, но колко огън, колко съчки изпращяха в чатовете ни!
"Любима моя - пишех в несвяст, - ненагледна и антачабъл, близка и недостижима! За устните ти един ден ще направят мавзолей, ще ги съхраняват като Георги Димитров и този мавзолей никой никога няма да порути, защото аз ще те възпея, така че бъдещите бодри поколения да се откажат от всякаква строително-монтажна дейност в близост до Храма на джуките ти. Гърдите ти ще станат обект на финансови машинации и световна криза - цената им ще расте като Вавилонска кула и когато кулата се срути, ще гръмне такъв финансов цицоиден балон, че населението на Земята ще се съкрати до показателите от преди световните войни!
Ти, ненаситно и кърваво божество, първо ще погубиш мен, после и цялото човечество - пожали ме и още сега ми прати наемен убиец да прекрати мъките и възторга ми - еднакво неистови и непоносими!"
Аз, дето я оцених, едно на ръка - не е първата, по която припадам.
Но ето че и тя ме оцени - отговори на стиховете и чувствата ми, похвали ме, поощри ме.
- Пиши - вика, - не спирай да секретираш тая философска мачо-лирика. Аз - вика - уча журналистика и обожавам поезията, в теб има огромен потенциал. Прати пари.
Понеже работя в банка, взех да тегля пари от разни сметки и да ги пращам на бъдещата Мис. Аз пращах пари и стихове, тя ги хвалеше. А в мигове на моминска дързост дори четеше стиховете ми с устни, приближени до камерата. От тия сесии сърцето ми така почваше да блъска, че почвах да съчинявам елегии за гръцкия бог на плодородието Приап, чието име е дало названието на едно характерно болестно състояние на човешкия предник (приапизъм).
Теглих бая пари, ама тия от банката не се усетиха, честна дума. Колегите си гледаха работата, шефовете си гледаха секретарките, а парите изтичаха ли, изтичаха към бъдещата Мис. Веднъж пратих една голяма сума и викам:
- За тебе са, Мис!
А тя ми отговори в рима:
- Бис! Бис! Бис!
За сърцата, що се любят, няма по-хубаво нещо от един бис.
Бум - още толкова пари й пратих, а колегите и шефовете в банката пак нищо не разбраха.
Ама защо не ми вярвате, самата истина говоря, колегите нямат нищо общо! Аз не съм бушон в някаква схема - сам действах, незабелязан от никого, може би, защото имам леко идиотски вид, никой не ме заподозря. Така еднолично източих от банката пари за може би километър магистрала или дори цяло кръгово, не мога да преценя, те там цените са динамични, финансирали сме такива проекти, та съм наясно.
Такива сме ние, банкерите - разсеяни романтици. Парите текат край нас като река, а ние само знаем, че в една река не можеш да влезеш два пъти, както не можеш два пъти да обладаеш една жена. Всичко тече и се изменя, жената днес е мома, утре зачева порочно, вдругиден става Мис! Парите днес са в банката, утре в мен, вдругиден - при майка ти (с извинение).
Но все пак държа на тая част от показанията си и ще го повторя: всичко това извърших сам, от любовно-припадничави подбуди, а шефовете ми не знаят нищо!
