Петел преследвал пъстропера квачка,
а тя подрипвала със бодра крачка. 
Петелът викна:
                            - Ух, че си тъпачка!
Ти имаш мозък, колкото капачка. 

А квачката така му отговори:
- Ти искаш да ми се качиш отгори! 
По-умна съм, отколкото изглеждам,
недей очаква да ти се навеждам.

Ти искаш джиджи-биджи, куролация,*
играе ти се пак на демокрация.
Но щом си тъй наперен демократ,
преследвай ме до втория мандат!

- Ох, губя вече всякаква надежда - 
петелът спря, погледна изпод вежда. 
Уплаши се обърканата квачка,
забави се кокошата ѝ крачка. 

- Дали не бягам прекалено бързо, а?
- Препускаш бясно ти като отвързана!
- Е, хубаво, ще спра сега за малко,
но ти недей да бъдеш недодялко!...

Надлъгваха се тъй известно време
кой колко отговорност да поеме...
И най-накрая тъй се съчетаха,
че сума ти пера се разхвърчаха...
***
Поуката е ясна като пладне, 
това го знае всяка умна патка:
когато бърза крепостта да падне,
победата изобщо не е сладка! 
_______
* На старославянски кур означава петел. Куролация = корелация с петел.