Сокол отгледа в своето гнездо
едно неблагодарно същество -
прасе с големината на глиган,
което бързо стана великан
с красива обемиста кубатура;
не можеш да го вдигнеш и със кран
от мисълта за дълга диктатура. 

Зареян по високите пространства,
надишан с кислорода разреден,
със тъпо филисофско постоянство
Соколът си отгледа корпулент:
зает със философдкия брътвеж,
не забеляза бързия растеж. 

Удари час, Глиганът окупира 
гнездото на пияния Сокол
и тялото космато разпростира
от кухнята до слънчевия хол. 

И рече тъй Глиганът на Сокола
(с глава във кухнята, крака във хола):

- Имам човек в Търговския регистър
и разполагам с вътрешен министър.
Законно ти отнемам аз сарая, 
ти си икона, време е за Рая. 
Не кацай тук, лети си нависоко. 
Лети! Аз имам работа със Боко...
***
Ами Калинката - какво за нея?
Защо виси в заглавието тук
като обветрен телешки суджук?
За нея ето туй ще ви изпея:

Калинката се сви като кълбо
и се превърна в мъничко ухо.