- Извинете – казах – как така се решихте да бойкотирате работата на Народното събрание, все пак вие сте председател на партия, имате цяла дузина депутати!

Председателят на партията твърдо отговори:

- Заради морала. Ние сме от малкото хора, които виждат всичките недъзи на това управление! Бойкотираме работата на парламента, заставаме срещу безхаберието на властта и казваме твърдо не на всички опити да се менти народа.

- Значи – викам, –  останалите в парламента са късогледи и не виждат недъзите на властта?

- Да – рече той – и това идва от две посоки. Първо – не си пият редовно хапчетата, второ – не разбират истината за управлението на държавата.

- А, така! – викам му. – Кажете я най-после истината за това как се управлява държавата.

Той вдига показалец през лицето ми.

- На първо място в политиката трябва да е моралът! Сега изчакай, търсят ме по телефона от едно важно място!

- Казвах им – продължава после той, – няма да минете без хапчета. С тези хапчета аз станах политик от голям калибър. Всичките пациенти пуснаха глас за мен. Виждаш ли къде съм сега?

- Виждам – викам – звънят от всякъде, щото тези, които не взимат редовно от вашите хапчета, са превъзбудени и дрямка не ги лови.

- Време е – вика – да качим октана на политическото гориво, да събудим всички управници, да станат и да видят грижите на народа, да помогнат, нещо да свършат!

- Вие – питам го директно – какво толкова свършихте за благото на народа?

Той изду гърди с кислород.

- Аз винаги съм бил честен с народа! Направих всичко, което е нужно, за да върви моят бизнес! Спечелих пари, натрупах влияние, хората ме харесват, желаят ме.

- Прощавайте – казвам – ама това е малко грубичко като изказ!

- Нищо такова не е! – запъва се той. – Когато политикът се чувства добре, народът е щастлив!

- Мислех – казвам му, – че е обратното, когато народът се чувства добре, политикът е щастлив!

- Млъкни – казва, – звънят ми от най-високото място!

Свършва разговорът му, а аз го питам:

- От колко високо място се обаждат!

Той махва с ръка.

- Няма значение, важното е, че аз съм важен! Молят ме да прекратя бойкота, да се върна обратно в парламента, щото ако мен ме няма, това ще бъде лош пример за подрастващите, за младото поколение и за всички хора. Просто не могат без мен!

- Казват, че това е политическа кинкалерия, а вие рекетирате властта и искате от нея невъзможни неща!

- Няма такова нещо. Да, преговарям с властта! Да, искам си моето, както и властта си иска нейното!

- Аз – казва ми той, – просто получавам това, което ми се полага. И запомни – по-голям рекетьор у нас от самата власт няма. Така че, в известен смисъл, аз съм сред ощетените!

- Е! – викам. – Ако ти отчиташ щети, какво да каже народът тогава!

- Първо на първо – вика той – народът трябва да запомни завинаги най-важното. Политикът трябва да се чувства добре, иначе щастие няма да има за никого!

- Ето – казва – аз сутрин съм опозиция, на обяд съм срещу всички, а вечер съм с властта. На другия ден – точно обратното. Народът да не мисли, че ми е лесно, а! Трябва да имаш много здрав морал, за да устискаш на тоя зор!

- Всички говорят, че правите това само с една ясна цел – да печелите!

- Моралът е скъпо нещо – съгласи се той, – а моралът в политиката е най-скъпата стока. Мислиш ли, че ми е лесно!

- Нищо не мисля – признах си аз. – Изобщо не исках да говоря с теб, но това е друга тема.

- Други теми – клати глава той, – освен морални, аз няма да коментирам.

Телефонът му пак звъни.

- Няма да вдигна – вика – само ще ми изгуби времето и нищо благо няма да ми донесе, ниска топка е този!