БЪЛГАРАН Е МЪЖКАРАН
Депутатът от "Възраждане" и дясна буза на Копейкин - Цунчо Ганев, реши, че е крайно време да добие по-свиреп маскулинен вид и за целта се записа в ЧВК "Вагнер".
Ганев поема по тази стръмна мъжка пътека и напуска топлото местенце в българския парламент, защото видял, че партията в момента се развива добре, парламентарната дейност ще се поддържа на ниво и без него, а на следващите избори, независимо от резултата, "Възраждане" бездруго ще вземе властта по един или друг начин.
Именно за този "друг начин" иска да е подготвен Цунчо, когато удари часът за решителни действия.
А дори да не се стигне до вземане на властта "по друг начин", Цунчо преценил, че е крайно време да възмъжее и да всява повече страх във враговете, повече респект сред подчинените.
"В момента имам прекалено интелигентен вид, малко изнежен - самопреценява се Ганев. - По-красив съм, отколкото се полага за сериозен мъж, даже не мога да се намръщя буреносно, без да изглеждам комично, вместо застрашително. В комбинация с очилцата съм направо като някакъв евро-интелектуалец. А както е казал Ленин: интеллигенция говно!" - припомня заветите на Владимир Илич Цунчо, който иска да е достоен съвременник на Владимир Владимирович.
"Ще отида, ще служа една година, мисля, че е достатъчно, за да огрубея малко от малко. Ще се върна космат като мечок, мускулест и циничен. А не да плюя като бабина кифла в конфликтни ситуации" - планира развитието си Цунчо, комуто не е чужд и духът на умерената самокритика.
Той организира своеобразна новобранска вечер в депутатския стол, където покани съпартийци и колеги от другите парламентарни групи да се почерпят за последно преди да отпътува за Беларус, където в момента има тренировъчна база частната военна компания.
Той се надява бъдещите му братя по оръжие да не го обиждат, но и да не му спестяват изпитания.
На вечеринката Цунчо се възбуди малко от предстоящата радикална промяна, бързо мина през фазата "мен уважаваш ли ме", а в късните часове двамата с Копейкин се целуваха право в устата, облени в сълзи заради разлъката.
"Жди меня и я вернусь!" - хълцаше Цунчо.
"Ще те чакам! Няма да забравя нашия сигнал" - обещаваше Копейкин, но зад гърба на Цунчо смигаше на Пиколай Дренчев, с когото наскоро прахосмучили пико и си хакали ваксини, ама венозно, понеже вече не ги хващали мускулно.
