Мъжът се приближи до мен, усмихна ми се и каза:

- Добър ден!
- Да? – подозрително повдигнах вежди аз, тъй като още беше сравнително рано, пък принципно нямах доверие на хора, които се усмихват преди десет сутринта.
- Добър ден, казвам – повтори мъжът.
- Да? – повторих и аз. – Какво?
- Чакам и вие да ми кажете добър ден – не спираше да се усмихва господинът.
- Ми чакайте – свих рамене аз, вече силно убеден, че съм успял да привлека поредния кретен към себе си, имах тази дарба – някои хора предсказват бъдещето, други местят предмети с мисълта си, аз привличам кретени.

И сякаш за да потвърди съждението ми, наглецът потрети:
- Добър ден, господине!

Обаче и аз не се давах лесно, тия месеци в казармата ме бяха направили корав, желязо:
- Кажете... – потретих на свой ред.

Мъжът поклати глава:
- Не, не, първо и вие ме поздравете, а след това аз ще ви кажа каквото имам.
- Добре де – заядох се аз, - защо ми е да ви казвам добър ден?
- Защото така е възпитано – веднага отговори онзи.

Мислех, че вече е разбрал, но все пак реших да поясня:
- Аз съм невъзпитан.
- Това го виждам – заклати глава той, - но все пак нали не сме животни, трябва да сме учтиви, не мислите ли?

Въздъхнах.
- Искате ли нещо от мен, или просто сте невменяем?
- Просто искам да ме поздравите и вие, за да мога да ви кажа каквото имам и да си ходя.

Реших да съм откровен.
- Вижте, не чувствам никаква нужда да ви поздравявам, още по-малко пък с добър ден. Какво му е доброто – вдигат ми бензина, вдигат ми гражданската, вдигат ми кръвното, ония наглеци в парламента само като ги видя по телевизора как ми обясняват глупости, и кипвам, все едно съм тенджера…

Мъжът вдигна ръка, за да ме спре.
- Ако това ще ви успокои – каза ми, - аз също не чувствам нужда да ви поздравявам, но все пак го правя.
- Защо? – учудих се.
- Защото така трябва, така е редно. Въпреки цялата простотия в тая държава важно е да останем любезни един с друг и да се уважаваме като граждани! Само така ще ги победим ония в парламента! Хората трябва да се разбираме! Иначе те печелят!

Точно от това имах нужда – от социално ангажиран проповедник рано сутрин, сигурен бях, че тоя има поне сто хиляди последователи във "Фейсбук".

Мислите ми, естествено, не го спряха да продължи тирадата си:

- Навсякъде в Европа се краде и голяма част от политиците им също са гадове, обаче гражданите там са цивилизовани и любезни... Примерно, като се настъпят, не казват „опа“, ами „ентшулдигунг“, тоест – извинете! Разбирате ли… Ето, аз сега идвам при вас, за да ви кажа нещо важно, но не мога да ви го кажа просто ей така, затова първо ви поздравявам с добър ден, след което вие също ме поздравявате и после...

Нервите ми бяха съвсем на предела на скъсване, дори се зачудих как издържам, без вече да съм го захапал (защото аз така се бия). Но както казва психиатърът ми – стига с тази агресия! Преброих до десет, въздъхнах дълбоко и попитах:

- Ще се разкарате ли, ако и аз ви кажа добър ден?

Мъжът светна.

- Веднага ще се разкарам! Казвам ви каквото имам и изчезвам по моите си задачи.
- Добре тогава... – преглътнах и измърморих, – добър ден.

- Добър ден, господине – екзалтирано ми отговори мъжът, - добър ден! Вдигат ви колата!