- Ти ме познаваш и аз те познавам, ти ми вярваш, затова първо на тебе ще ти кажа самата истина!

Така рече премиерът на народа си, а народът притихна очаквателно.

- Ще сменим курса на управлението на държавата. Ще тръгнем по нов път.

- Какво беше досега? – попита премиерът. – Аз предлагах с кои да управляваме държавата, разните министри, директори, а вие рекохте, че са грешници и трябва да ги освободя. Послушах ви, махнах от управата много народ. Сега ще ги заместя с нови хора, ще управлявам с други – такива, които не съм проверил лично, напълно случайни.

Народът се размърда и рече на премиера:

- Вземи по-сериозни, читави хора вземи.

Премиерът вдигна ръце.

- Откъде да ги взема, бе! – попита той народа. – Откъде да дойдат тези хора! Който и да посоча – всички скачате срещу него. Говорите, пишете, вадите вода от девет дерета! Откъде да дойдат тези хора, като всеки един го нарочвате за черна овца. Имал замък, а не къща, раздавал постове на родата на жената, уредил балдъзата на важна работа в чужбина – какво ли не измисляте за кадрите ми! Няма угодия! За това дойдох да ви го кажа – ще управлявам вече както дойде! Ще назначавам и уволнявам в правителството всякакви, нямам време да подбирам, трябва да свиквате с това!

Народът съвсем се разшумя.

- Ма, то и досега си беше така!

- Никога не е било така, защото аз управлявам мъдро държавата, но другите допускат грешки.

Народът пак притихна.

- Строим денонощно, ремонтираме всичко, което се скапва, защото врагът не спи, а когато спи, хърка така силно, че всичко се тресе и се разпада. Но ние бдим и оправяме всички поразии в държавата.

- После стана и това – някои хора бръкнаха в кацата с меда. Едни си топнаха само пръст, други стигнаха до лакът.

Премиерът огледа народа си и продължи:

- Знаете, че аз никога и по никакъв повод не съм се доближавал до кацата с мед. Аз даже не знам има ли в самата каца мед – така казват по телевизиите, така говори и врагът! Мед, та мед!

Премиерът направи пауза:

- Никога не съм се доближавал до това и вие добре го знаете, щото ме познавате. Какъв мед, бе! Вие знаете ли какво детство съм имал? Нямаше нищо, понякога вечеряхме чакъл!

Народът започна да се разсейва и да шуми. Премиерът изръмжа.

- Аз – рече той – пръв раздадох справедливост. Всеки, който е минал покрай кацата с меда, подписа оставка. И аз ги освободих. Даже не питах виновни ли са и колко. Имахме дълга скамейка с подготвени от мен кадри. Но вие не ги щете – криви били, нефелни, все гледали чинията им да е пълна! Няма вече да хабя кадрите си, ще ги пазя за по-добри времена! Защото медът си е мед, а държавата – държава.

Народът открито възропта:

- Искаме сега да живеем по-добре, а не някога! По-добри времена вече няма да има, то е ясно.

- Няма такова нещо – не се съгласи премиерът – по-добрите времена идват, те са пред нас, чакат ни напред в бъдещето!

- Както винаги – рече премиерът още, – първо при вас дойдох да ви ви кажа цялата истина, защото знам, че ми вярвате.

- Леле! – рече народът. – С истинските специалисти стигнахме до това дередже, какво ли ще е бъдещето с новите случайници в управата? Сигурно ще трябва да скачаме пропастта с два скока!

- Това – рече премиерът – е най-доброто, което чух днеска – пропастта на два скока, че и на три!

- Знаех си, народе – рече  още премиерът, – че веднага ще ме разбереш!

После премиерът остави народа си, качи се на дебелата си кола и отцепи напред.