Бившият царски депутат и евродепутат Станимир Илчев се хванал да чисти българския език от чужбински замърсявания. 

Няма начин да не сме обсъждали тази тема тук, но да се повторим - само с един евродепутатски мандат човек може да си подсигури чудесно доживотно съществуване, особено ако е прехвърлил билото на живота и му липсват амбиции да се къпе в шампанско Moet.

Такъв щастлив пенсионер е Станимир Илчев, който, изглежда, доволно разполага със свободно време и се е заел с чистотата на езика - наистина достойно занимание за пенсиониран трибун. Видяхме го в това качество - на езиков хигиенист - на страница в "24 часа", а после и по телевизията. 

В политическата си битност г-н Илчев се славеше като голям оратор, поради което беше и говорител на НДСВ. Г-н Илчев има хубав език и правилен изказ, а този мерак да чисти езика от чуждици е някаква новост - което е прекрасно, защото никога не е късно да отвориш нова страница.

Според г-н Илчев, за да опазим езика си чист, трябва да разкараме думи като "промоция", за да ги заменим с "обслава", "рейтинг" да стане "местостъп", "уикенд" - "седмокрай", "абсурд" - "учидир". 

И още.

Вместо гето - негдекът.

Вместо база - ратище. 

Вместо анонс - извест.  

И т.н.

Този тип усилия, макар и донякъде комични, в никакъв случай не са безсмислени и "После" подкрепя с всички сили заниманията на възрастния човек, който в активните си години обичаше например хубавата българска дума "ажиотаж". Тръгне някой по сутрешните блокове да приказва некрасиви неща за царя - излиза Илчев и казва, че това е безобразен "ажиотаж". 

Много хора тогава се чудеха какъв е тоя ажиотаж, защото в речниците пише, че това е финансов термин - нещо като спекулация и манипулация с цел печалба. Думата обаче има и чисто гражданско значение - ажиотажът е нещо като активно мероприятие, умишлено злепоставяне, манипулация на общественото мнение. Абе, сложна дума, която със сигурност може да се замени с някоя красива от славянски произход. Щото и митът за "чист български език" е трудно да се облече в научни дрехи - изконно български думи трудно могат да се отделят измежду всичките славянизми, латинизми, гърцизми, турцизми, арменизми, персизми, арабизми и санскритизми в езика ни и в европейските езици въобще. 

Но пък от такива упражнения като на г-н Илчев са се родили хубавите български думи влак, летище и т.н.

За финал прилагаме известното писмо на стария Балан, който според легендата научил от вестниците, че го отстраняват от преподавателска дейност и писал на министъра. (Писмото най-вероятно е дело на друг шегаджийски ум, не Балановия, но в края на краищата - и знаменитите ленински фрази в голямата си част не са произнесени от Ленин, а произлизат от художествени произведения.)

***

"Господин Министре - пише Балан, - с душесмут окосъзрях вестилище във вестникопродавниците всекидневниче, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето светилище народно, поради негодие старешко. Това вля злинесмут и душепокой и ме подтикна към устопсувни матерни, мръснословия. Защото, ако ме съзрете ще заключите, че съм дущесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво коленослабие, немощни поличби не са ме споходили! Храноглътните ми желания си като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кървотласъкът е естествен, а любощенските ми подсети - непрестанни. При това младосърдие и якотелесие, бива ли да ме подхвърляте на изпъдица? С настоящето си буквописно изложение ви моля, да не ме пращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка! Последна доплънка: - Виж, ако става реч за професор Влахов, той, макар и да е в ергенски самолинс, изпадна в кръстонемощие и комай в пълен угас на любощенски подсети – доказано от студентките. Неговата изпъдица е по-належаща!" Подпис: Александър Т. Балан