Ходя си из Плана планина неделния ден, сливам се, тъй да се каже, с лоното на природата, дишам с пълни гърди, благодаря на Премиера, на Щаба, на Небесния отец. Чувствам се в подходящо настроение за някакъв безпримерен подвиг - на секундата съм готов да сложа главата си в торбата на някаква величествена кауза. Даже аз, когато искам да подчертая важността на дадена кауза, я изписвам с "о" по средата - каОза. За щастие никаква каоза не се мярка из просторите на природата. Или аз щастливо не забелязвам, че гората в нашия напрегнат живот е нещо преходно, като в общия случай преходът е от дървета към строителни площадки.
Пълзят новите махали по лоното на природата и също като мен се сливат с нея, а аз си мисля, че тия железобетони и всякакви чудеса на архитектурата имат същите права като мен. И просто не бива да завиждам на собствениците, че имат по-решителен подход от мен в досега с природата.
Лястовичките се въртят около локвите, събират си материалите, които им трябват, и лепят жилищните си конструкции по човешките местообитания - съвсем като градската лястовица, макар че всъщност се намираме, както казах - в лоното на природата.
Докато аз си развявам гащите из лоното на природата, други протестират за своята каоза и даже ми се обаждат по телефона:
- Г-н Балев! - дърпа ме за ръкава една жена и аз вдигам лакът, за да говоря по телефона. - Докато вие се сливате с лоното на природата и докато се намятате с нейната разкъсаната облачност, ние протестираме, защото искаме по-добро бъдеще за децата си. Защо не сте с нас, вчера в София, днес и в Благоевград?? Нека да кажем НЕ на престъпното правителство на Борисов, НЕ на задължителните ваксини с 5G, НЕ на престъпните планове за световно изнасилване на свободната воля, НЕ на Борисов, НЕ на отцеругателите, НЕ на партиите!...
- Лельо, аз ви обичам и никога няма да забравя добрината ви! - отговорих плахо, но решително. - Бих умрял за вашата каоза още в този миг, стига да имах малко по-различна уредба на чекмеджетата в черепа си.
- Фактически вие подкрепяте Борисов - упрекна ме лелята.
- Фактически и вас подкрепям, но дистанционно и без ангажименти. Бих умрял, за да можете да си кажете мнението, макар да ми е трудно да го квалифицирам като мнение. А сега, извинявам се, по-скоро бих предпочел да цитирам Чърчил по Бойко Борисов: по света има много калпави партии, но по-добре калпави партии, отколкото издигането на делириума до държавен строй.
- Не ви разбирам - каза жената. - Все пак подкрепяте ли Борисов?
- Все пак мисля, че той би трябвало да ви подкрепи, ако си даде сметка, че приравняването на всички, които са против неговото правителство, с такива като вас, би го накарало да изглежда като симпатичен полупознавач на Чърчил. На негово място бих заделил някоя пържолка и за вас.
- Вие сте чипиран от Борисов! - заяви ми жената и затвори с погнуса.
Но, разбира се! - казах на себе си с някаква отчаяна радост и весело запях на лястовичките:
Чипни ме тук
и тук,
и тук,
навсякъде ме чипкай.
Чип-чипичи-чип, чип-чип-чипичи-чип
Чип-чипичи-чип, чип-чип-чипичи-чип...
